Възникване и развитие на баскетбола във Видин

изватки от предговора, първата и втората част на книгата излязла от печат през 2007 година.

Автор Иван Маринов

От възникването на баскетболната игра в света са изминали над 115 години. В България тя прониква през 1919 година и за кратко време става един от най – разпространените спортове в страната. В гр. Видин по мнението на някои граждани: Ив. Делачовски (1921), M. Алхалел (1923), (Л.Берцоев (1925), Ив.Ганев (1926), Милчо Стойков (1932), Христо Лишков (1933) и др., е имало наченки на баскетболната игра още след двадесетте години на XX - ия век. Категорични сведения обаче за спортни съоръжения по баскетбол и целенасоченото практикуване на играта от учащите се и младежта до 47-те години на миналия век в гр. Видин за сега все още няма. През шестдесетте години на миналия век направихме опит за проучване на съдържанието и управлението на учебно-тренировъчния процес по баскетбол през приода 1948 (от нейното възникване ) до 1968 година, с което се постави и началото на едно по-системно изследване през първите двадесет години от практикуване на играта (Ив.Маринов, 1968). В настоящата книга ще направим опит в хронологичен ред . да изложим нашите проучвания върху възникването, развитието и популяризирането на баскетбола в гр. Видин през периода 1948 – 2008 година.
Книгата е разработена в пет части.
Първата част съдържа кратки сведения за възникване на баскетбола у чужбина и у нас
Във втората част се разглежда възникването, развитието, популяризирането и съдържанието на учебно – тренировъчния процес по баскетбол във. Видин през периода 1948 – 1968 година. В тази част се сочат важни сведения от възникването на баскетболната игра в село Ново село (Видински окръг) и нейния принос за развитието на баскетбола в града.
В третата и четвъртата част се отбелязват данни от проучването върху развитието и популяризирането на баскетбола през второто (1968 – 1988) и третото (1988 - 2008)двадесетилетие от неговото възникване.
Петата част на книгата обхваща изследователската дейност във Видин през последнитетридесет години на XX – ия век в областта на баскетбола. В книгата е обобщен значителен архивен материал на автора, който е съвременик и деен участник (от петдесетте до средата на деветдесетте години на XX – ия век) в развитието и популяризирането на баскетболната игра във Видин. Считам, че така събраните и обобщени сведения ще обогатят познанията на поколенията за възникването, развитието и популяризирането на баскетбола в гр. Видин. За тази цел в книгата са представени 71 таблици и 78 графики с обобщени данни за спортно - техническото ниво на състезателите по някои игрови показатели в изиграните от тях срещи в различните по ранг първенства и състезания. В книгата са поместени и около 300 снимки на отбори, състезатели и деятели с кратки биографични данни за приноса им през отделните периоди от развитието на баскетбола. Книгата е написана послучай 60 – годишния юбилей на баскетбола в гр. Видин.
15. I. 2007. година

ЧАСТ I
КРАТКИ ИСТОРИЧСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСКЕТБОЛА

I.1. ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСКЕТБОЛА

Баскетболната игра е създадена през 1891 година от доктор Джеймс Нейсмит преподавател по физическо възпитание в Спрингфилдския колеж на Североамериканския щат Масачусет.
Ръководейки се от желанието да разнообрази уроците по гимнастика (в закритото помещение, където провеждал заниманията) Нейсмит измислил следната нова игра: на парапета на балкона той прекрепил две кошчета, в които е трябвало занимаващите се, подавайки си един на друг, да се стремят футблната топка да се вкарва в тях.В играта участвали едновременно мъже и жени. Така замислена и проведена играта (извън очакванията на Нейсмит) се оказала много динамична и интересна. Групата, с която са провеждани заниманията, е била от 18 души и затова, той в началото ги е разделил на два отбора от по 9 души. По- късно отборите били намалени на 7 и най-после на 5 души. След няколко проведени занимания новата игра получила названието “баскетбол” (“баскет” – кош, “бол” – топка). През 1892 година Нейсмит е разработил първите 13 правила на играта, някой от които важат и до днес. По - късно (до наши дни) тези правила претърпява еволюция в своето развитие.

I.2. ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСКЕТБОЛА У ЧУЖБИНА

Според Льовова, Ю.И.(1967) развитието на баскетболната игра, от възникването ú до наши дни, може да се раздели на следните четири етапа: първи етап - 1892 – 1918 година; втори етап – 1919 – 1931 година; трети етап–1932 – 1948 година и четвърти етап - след 1948 г.
Тези периоди авторката възприема на основата на промените, които настъпват в развитието и усъвършенстването на техниката, тактиката, правилознанието, утвърждаването и признаването на баскетболната игра в рамките на световната система за физическо възпитание и спорт. В най-обобщен вид промените, които настъпват в отделните етапи от развитието на баскетболната игра, се свеждат до следното;
Първи етап (1892–1918) - характеризира се с утвърждаването на баскетбола като нова спортна игра в света. През 1894 година в САЩ се издават първите официални правила, по които започва провеждането на състезания. Едновременно с това се поставя и началото на техниката и тактиката на играта. Започва да се работи върху усвояването (по най-рационалния начин) на основните сръчно:сти на играта – ловене, подаване, водене на топката и стрелба в коша.Появяват се и първите наченки в тактиката на играта: състезателите, участващи в отбора, да се определят като нападатели и защитници.
През този период от съединените щати играта се разпространява в Япония, Китай, Русия и в някои други страни от Европа и Южна Америка. На III – те Олимпийски игри в Сент – Луис (САЩ, 1904 г.) американците организират демонстративен баскетболен турнир.В този турнир участват няколко града от страната - домакин. През 1913 година в Манила (Филипините) се провежда първия шампионат по баскетбол за азиатските страни. В този шампионат победители стават баскетболистите на Китай.
Втори етап (1919 – 1931 г.). Този етап се характеризира със създаване на националните федерации по баскетбол. Провеждат се и редица международни срещи.През 1919 година се провежда първия международен турнир по баскетбол с участието на армейски отбори от САЩ, Италия и Франция. През 1920 баскетбола се въвежда като самостоятелен предмет във физкултурните учебни заведения в бившия СССР и се включва във физкултурните празници в различните народности на страната. През 1923 година във Франция се провежда първия международен баскетболен турнир за жени в който са взели участие отбори от Италия, Франция и Чехословакия. На VIII –те Олимпийските игри в Париж се провежда демонстративен турнир с учстие на отбори от САЩ, Англия и Италия.През периода 1923 – 1928 година се поставя началото на съветската баскетболна школа.
Трети етап (1932 – 1948 г.) През този етап играта добива изключително голяма популярност в целия свет. Най - голямото събитие през този етап е създаването на 18 юни 1932 година на Международната федерация по баскетбол (ФИБА). В началото били включени 8 страни – Гърция, Аржентина, Чехословакия, Португалия, Латвия, Италия, Румъния и Швеция. Баскетболната игра става още по – популярна на всички континенти. Ето защо Международния олимпийски комитет (МОК) взима решение през 1935 година и признава играта за олимпийски спорт. През същата година в Женева се провежда първия шмпионат на Европа за мъже. В този шампионат са доминирали прибалтиúските страни. Шампион става отбора на Литва.
: През 1936 година баскетбола за пръв път е включен на XI –те Олимпиьски игри с участието на 21 страни.На тази олимпиада класирането е следното: на първо място САЩ; на второ мссто Канада и на трето място Мексико.
: През 1938 година се провежда първия европейски шампионат за жени.Шампиони стават баскетболистките на Италия.
: През 1946 година в правилата на играта били внесени съществени изменения, според които неволното съприкосновение на топката с краката на играча не се счита вече за грешка. Увеличава се и броя на смените.Тези изменения допринасят за повишаване темпото на играта.
: През 1947 година СССР става член на Международната федерация по баскетбол.
: През 1948 година членовете на Международната федерация по баскетбол нарастват с представители на 50 страни. Едновременно с това се обогатява техниката и тактиката на играта. Изпълняват се най-разнообразни финтови движения, правят се опити за подобряване техниката за водене на топката и най-важното е появата на стрелбата с една ръка. Стрелбата с една ръка довежда до чуствително повишавне на резултатността в провежданите срещи до 50-60 точки, в сравнение с преди когато отборите достигали до 20-30 точки.
: През този етап се подобрява и усъвършенства тактиката на играта. Така например се отбелязва преход от индивидуалните (импровизирани) действия на състезателите към колективните. Появява се като самостоятелна система “Нападение с централен нападател”.Тази система започва да се използва от всички национални отбори.
Четвърти етап - след 1948 г. Този етап се характеризира с разпространение на играта в целия свят и значително подобряване на спортното майсторство. Международната федерация по баскетбол заема едно от най-ведущите места сред останалите спортове в света. Под ръководството на ФИБА се провеждат големи международни състезания. В началото на 50-те години в баскетболната игра значително преимущество има нападението над защитата. В отборите се появяват високоръстови състезатели. Темпото на играта рязко спада. Отборите предпочитат дълго да разиграват топката в нападение разчитайки на доброто пласиране на високоръстовите играчи. Това обстоятелство налага да се внесат някои промени в правилата на играта. Едно от тези правила е въвеждането на 30 секунди, съгласно което отборите владеещи топката, трябва в рамките на това време да извършат стрелбата в коша. Въвежда се и правилото за 3 секунди - (което означава, че състезател без топка няма право да се задържа в полето за наказателни удари). Това правило налага разширяване на полето за наказателни удари, което от правоъгълна форма добива формата на “Трапец”. Въвежда се също и наказанието (за извършено лично нарушение бърху нападател при опит за стрелба в кошa) с изпълнение на два наказателни удара от страна на ощетения състезател. По - късно след 60-те години, за стимулиране на стрелбата от средно и далечно разстояние се въвеждат и “трите точки” отбелязани по време на игра извън границите на 9, 15 - метрова линия отстояща от баскетболниоя кош. Тези и някой други изменения в правилата на баскетболната игра до 90-те години на XX век изиграват положителна роля за водене и усъвършенстване на играта както в нападение, така и в защита.

I.3. ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСКЕТБОЛА У НАС

Баскетболната игра в България възниква през 19-те години на XX – ия век. През това време тя се практикува само в колежите и в няколко спортни клуба. По данни на Л.Катерински (1962) първото организирано първенство у нас е проведено в София през 1925 година, а през 1928 година е проведена първата междуградска среща между отборите на Американското училище от Самоков и Славия – София. Пет години по-късно (1933 г.) се провежда първата международна среща между отборите на “АС 23” и Студентския спортен клуб от Букурещ . Трябва да се посочи, че Румъния е една от осемте страни в света, които първи са станали членове на ФИБА през 1932 годдина. Българският отбор е победител в тази среща, което се счита,че е и първата ни международна победа. От извършените проучвания установеихме, че до тридесетте години на XX век в програмите по физическо възпитание на различните степени и видове училищата баскетболната игра не е била включвана. По данни на Н.Петова (1983) едва през 1935 година в програмата на прогимназиалният курс на обучение-I–III клас (12-14 г.) е включена баскетболната игра. Пърото държавно първенство у нас се провежда през 1942 г. в София. В това първенство участват само софийски отбори. Трябва да се посочи, че държавните първенства са били провеждани от Съююзът за игри за ръчна топка (баскетбол и волейбол) с председател д-р Зъбов. През 1943 година този съюз взима решение държавните първенства (за мъже и жени) да се провеждат в края на месец Август. През същата година съюзът за игрите с ръчна топка споделя мнението, че трябва да се започне усилена работа за повишаване на интереса към игрите и в провинцията, като ще се търси съдействието на областните управи. С оглед на това навсякаде в страната да се построят по две – три игрища. По това време се взема и решение да се търсят по - чести международни контакти за да се уреждат срещи с националните отбори за мъже и жени. (В.“Спорт” бр.2150 от 14 Юли 1943 г.) През учебната 1942-1943 година в нашата страна се открива Висше училище за телесно възпитание (ВУТВ). Още в началото на учебната година баскетболната игра е включена в учебните програми. За лектор по практически занятия по баскетбол е назначен Георги Д.Петков (Н.Петрова, 1983). През м. юли през 1943 година в Унгария (в Будапеща) гостуват националните отбори за мъже и жени. В състава на мъжете са включени – Божидар Такев, Людмил Катерински, Мерджанов, Наков, Панайотов, Стоянов, Николов и Зарков. Женския национален отбор е бил съставен изцяло от студентки (първокурснички) при Вишето училище за телесно възпитание.В състава на този отбор са включени : Белева, Пенкова, Р.Вълчанова, Митка Маркова, Лидия Йорданова (Йоцова) от гр.Видин, Петрова, М. Вълчанова, Симанова, Кънчева и Капчева. От тези срещи (от в-к “Спорт” Бр.2150 от 14 Юли 1943 г.) разбираме, че двата отбора са играли много технично и са победили унгарските национални отбори. От публикуваните данни в същия вестник става ясно, че до 1943 година в София е имало само осем баскетболни игрища (при население 500 хиляди души), а в Будапеща (с население 1 милион души) по това време наличните баскетболни игрища са 1000, от които 100 напълно модерни, някои с трибуни за по две – три хиляди зрители (по данни на Сашо Михайлов – спортен директор на АС 23 през 1943 година, публикувани във в.“Спорт” бр.2150 от 14 юли 1943 г.). Първите републикански първенства за мъже и жени у нас са проведени през 1946 година. Тези първенства продължават и до наши дни в “А” и “Б” републиканските баскетболни групи. Националният ни отбор за мъже през 1947 година взе участие в V – то Европейско първенство. Развитието на баскетбола от четиридесете години на XX- ия век до наши дни е неразривно свързан с промените в преустройство на физкултурното движение у нас. През есента на 1944 година в България се образува Временнен централен спортен съвет, който е първият ръководен орган на физкултурното движение у нас. Наред с другите спортове се създадоха благоприятни условия и за пополяризирането и масовизирането на баскетболната игра в нашата страна.На държавното първенство през 1945 година освен Софийски отбори участваха и отбори от градовете: Търново, Пловдив, Ямбол и Варна. Според Л.Катерински (1962) качеството на участващите отбори е значително по-високо от това на предишните първенства. Голям подем в масовизирането на баскетболната игра у нас се отбелязва след приемането на Закона за физическата култура и спорта през 1947 година. С този закон се създава Върховен комитет за физическа култура и спорт при Министерския съвет (ВКФС), а през м. август 1949 година се създават доброволните спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. Така например: служителите бяха обединени в ДСО’Червено знаме”;транспортните работници в ДСО”Локомотив”; селскостопанските работници и служители в ДСО”Урожай”; служещите от МВР в ДСО”Спартак”; и др. п. По този ведомствен принцип в голяма част от градовете на страната вместо по един представителен отбор по баскетбол (мъже и жени) бяха изградени многократно повече. През периода 1949 – 1957 година ежегодно в нашата страна се провеждаха стотици вътрешни първенства и двустранни срещи по баскетбол на ведомствен принцип, а най-добрите отбори достигаха до участие на финалните кръгове на съотвения Централен съвет на доброволната спортна организация (ЦС на ДСО). Баскетболната игра започна масово да се практикува от учащата се и студентска младеж. През петдесетте години на XX - ия век играта намери трайно присъствие както в учебните програми на основните и средни училища, така и в тези на висшите учебни заведения. По-късно (през седемдесетте и осемдесетте години) учебните програми по физическо възпитание бяха значително подобрени. Учебното съдържание по баскетбол в тях е много добре онагледено, което значително облекчава усвояването на техниката и тактиката на играта от учениците. От учебната 1950/1951 година се въведоха и ученическите първенства за юноши и девойки, които се провеждаха на околийско, окръжно и републиканско ниво. През 1957 година в страната се извърши нова реорганизация на физкултурното движение у нас. Учреден бе Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС). В градовете и селата се изградиха дружества за физическа култура и спорт (ДФС), а в кварталите, предприятията, учрежденията и учебните заведения клубове или съвети за физическа култура и спорт (КФС,СФС). По този начин в предприятията и учрежденията бяха изградени стотици отбори от мъже и жени, а в училищата - баскетболни отбори от различни възрастови групи. Голямо значение за популяризиране и масовизиране на баскетболната игра у нас сред широките слоеве от населението има непрекъснато подобряващата се спортно-материална база. Най – голям възход в строителството на откритата и закритата спортно-материална база у нас по баскетбол се отбелязва през периода 1972 – 1982 година. Подобрение на базата е както за нейното масово практикуване, така и за подобряване на условията за пълноценно водене на учебно-тренировъчния процес с различните възрастови групи. По данни на бившия ЦС на БСФС (към 31.XII. 1982) в нашата страна 71737 души са практикували баскетболната игра,като 667 души от тях са покрили изискванията за МС, КМС и за I разряд. За II -ри, III - ти, IV – ти и юношески разряд тези изисквания са покрити от общо 21056 души.
Данните сочат, че през 1980 и 1982 година в 35 дружества за физическа култура и спорт (ДФС) се създадоха съвети и центрове за високо спортно майсторство (СВСМ и ЦВСМ) по баскетбол.Това бяха специализирани помощни органи на бюрата на ДФС, чиято основна цел бе да се осъществява селекция, обучение, трнировка, възпитание и спортно усъвършенствуване на спортистите (баскетболисти) на световно и олимпийско равнище.
През 1971 – 1982 г. със званието Заслужил майстор на спорта по баскетбол са удостоени 21 души. В тази връзка трябва да се посочи, че през 1952 година в нашата страна бе въведена Единна републиканска спортна класификация (ЕРСК).Тази класификация бе премахната през деведесетте години на миналия век. Целта на тази ЕРСК бе да стимулира развитието на отделните спортове чрез въвеждането на нормативни изисквания за покриване на нисши и висши спортни разряди. Към висшите разряди се отнасяха покриване на изискванията за : Майстор на спорта (МС), Кандидат майстор на спорта (КМС) и Първи разряд.
Нисшите разряди бяха основа за масово развитие на спортовете. Това са II - ри, III - ти, IV - ти и юношески разряди. Съгласно ЕРСК за покриване на изискванията за нисшите разряди по баскетбол е трябвало да се изиграят определен брой срещи (или класиране) в различните по ранг първенства, а за висшите разряди класиране на отборите на призовите места в “А” и “Б” РБГ, а също така и учестието и представянето на националните отбори в първенствата, турнирите и състезанията от Международния спортен календар. Данните сочат,че през 1977 година треньорите по баскетбол в нашата страна са общо 264 души, от които 124 щатни и 142- хоноровани. Завършилите ВИФ (а понастоящем Национална спортна академия - НСА) с треньорски профил по баскетбол през 1971 – 1982 година са 113 души.През същия период със званието Заслужил треньор са удостоени 12 души. Тези данни, от позицията на статистическите документи, (на съществуващия по онове време Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт) несъмнено показват както значителните резултати за масовизиране на баскетболната игра, така и високите резултати в областта на високото спортно майсторство. През първата половина на деведесетте години на XX - ия век в условията на демократичните промени у нас бе преустановена дейността на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС). Създададе се Комитет за физическото възпитание и спорта към Министерския съвет, а през 2003 – 2005 година този комитет е трансформиран в Министерство на младежта и спорта.В края на 2005 година Министерството на младежта и спорта бе закрито и на негово място се създаде Държавна агенция на Младежта и спорта (ДАМС). През тези 10 – 12 години от преустройство на физкултурното движение у нас се създадоха спортните клубове по отделните видове спорт и след юридическо лицензиране те станаха членове на съответните лицензирани спортни федерации. По този начин през 90-те години на XX век и в началото на XXI - ия век бяха създадени баскетболните клубове в нашата страна. Ретроспективният анализ показва, че след четиридесетте години на XX - ия век у нас непрекъснато (в продължение на близо 60 години) са създавани благоприятни материално-технически и организационно-методически предпоставки както за популяризиране и масовизиране на баскетболната игра, така и за подобряване на спортното майсторство на елитните ни баскетболисти. В резултат на това нашата страна през този период е постигнала значителни международни успехи. Ето някой от тя:. ─ През 1951 година националният ни отбор (мъже) се класира на IV – то място на Европейското първенство в Париж. ─ През 1952 година националният ни отбор (мъже) се класира на VII – мо място на олимпийските игри в Хелзинки, след отборите на САЩ, бившия СССР, Уругвай, Аржентина, Чили и Бразилия. ─ През 1954 година националният ни отбор (жени) зае III – то място на Европейското първенство в Белград. ─ През 1956 националният ни отбор (мъже) се класира на V – то място на олимпийските игри в Мелбрън, след отборите на САЩ, бившия СССР, Уругвай и Франция. ─ През 1957 година националният ни отбор (мъже) се класира на II - ро място нa Европейското първенство в София. ─ През 1959 година националният ни отбор за жени сае II – ро място на световното първенство в Москва. През същата година мъжете на световното първенство в Сантяго (Чили) се класираха на IV- то място. През тази година женският отбор на ДФС “Локомотив” – София в гр. Лодз (Полша) спечели купата на европейските шампиони ─ През 1960 година Националният ни женски отбор зае II място на Европейското първенство в София, а през 1964 година в Будапеща станаха също сребърни медалистки в Европейското първенство. ─През м. септември 1972 година в гр. Яж (Румъния) националния женски отбор е балкански първенец, а един месец по-късно в проведеното XIII-то европейско първенство в гр. Варна заема II – ро място след отбора на бившия СССР. ─ През 1973 година националният ни отбор за жени в проведения световен турнир в Перу се класираха на II – ро място. ─ През 1975 година мъжете заеха V - то място на европейското първенство за мъже. ─ През 1975 и 1976 годин на европейското първенство за юноши девойките – младша възраст се класираха на III - то място, а юношите старша възраст на IV - то място. ─ През 1976 година Националния отбор (жени) станаха бронзови медалистки. През същта година на европейското първенство същия отбор повтори успеха си, заемайки III – то място. ─ През 1979 година Националният ни женски отбор на световен турнир се класираха на III място. Същата година Националният ни женски отбор на квалификационен турнир за олимпиадата в Москва се класираха на I – во място. ─ Голям успех постигнаха юношеските отбори, класирали се на III - то място в европейското първенство през 1980 година.Много добре се представиха юношеските и девичеките отбори в турнирите “Дружба” ─ През 1980 година националният ни женски отбор зае II – ро място на олимпиадата в Москва, а три години по-късно на XIX –то Европейско пъвенство повториха този успех, класирайки се също на II – ро място след отбора на бившия СССР.
В съставите на Националните ни отбори участваха едни от най-добрите баскетболисти и баскетболистки на нашата страна (В.Войнова – Бърчовска, К.Тотев, Кр.Гьошева – Желязкова, Т.Василева – Чалъшканова, И.Мирчев, Вл. Савов, Д.Джамбазова – Велева, Г.Рашков, А.Кузов,Ц. Бърчовски, Л. Панов, Г.Панов, Хр.Донев, К.Симанова – Тотева, Т. Дамянова – Кузова, В. Господинова, Т.Райков, А. Пейчински, Р. Стоянова – Рангелова, , К. Е.Вутова, П.Стоянова, Е. Огнянова, П. Методиева, Е. Огнянова, К. Георгиева, М.Щъркелова, М. Георгиева, С. Иванова, Д. Дилова, Е. Илиева, В. Новкова, Н. Стоева, К. Семов, Н. Борисова, М. Семов, Ат. Голомеев, Георги Глушков, Д.Джамбазов, П.Макавеева, Е. Славчева, Н. Голчева, В. Дерменджиева, Л. Сашова, К. Банова, П. Маркова, М. Станева,М. Иванова, М. Чобанова, Р. Василева, Радкова,С. Михайлова, К. Богданова,Д. Дилова, А. Михайлова, К. Радкова, С. Германова, Тодор Младенов, Тодор Стойков и много други.
Определени заслуги за успехите на националните ни отбори по баскетбол имат треньорите: В. Темков, Божидар Такев, Л.Катерински, Димитъrр Митев, Т. Райков, Нейчо Нейчев, Ив. Гълъбов, И. Георгиев, Ив. Цончев, Т. Начев, Г. Чомаков, К. Семов, Цв. Бърчовски, Р.Бърчовски, Т. Папазов, М.Романски, Д. Джамбазов, В. Ницов и много други.

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БАСКЕТБОЛ В ГРАД ВИДИН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1948 – 1968 ГОДИНА

Град Видин е един от градовете в нашата страна, където баскетбола има вече шесдесет годишна история. Играта баскетбол възниква в гр. Видин в края на четиридесетте години на XX - ия век. Нейните първи привърженици са ученици от Видинската мъжка гимназия. По това време преподавател по физическо възпитание във гимназията е Кирил Тодоров Лазаров роден в гр. Видин (1915 – 1978). Физкултурното си образование е завършил в Унгария, а по-късно през шестдесетте години завършва и Висшия институт за физическа култура и спорт ”Георги Димитров”). Кирил Лазаров е Заслужил деятел на физкултута. Той бе един от най - изявените учители по физическо възпитание в нашата страна. В ученическите и студентските си години активно се е занимавал с футбол, лека атлетика, гимнастика и волейбол. Ползваше се с голям авторитет всред учителите, учениците и видинското гражданство. През учебната 1948-1949 година вавежда баскетболната игра в учебните часове по физическо възпитание. Кирил Лазаров обичаше и уважаваше свойте ученици. В свободното си време той ежедневно отделяше по-няколко часа да е в училищния двор или във физкултурния салон. В гимназията бяха изградени много-добри отбори по волейбол, футбол, баскетбол, гимнастика и лека атлетика. Поощряваше инциативите на учениците и вземаше дейно участие за реализирането им. Учебните часове по физическо възпитание се провеждаха при голям ред и дисциплина. Баскетболната игра стана неделима част от урока. За кратко време тя стана любим спорт на учениците.През 1960 година той е назначен за директор на ДЮСШ (детско-юношеската спортна школа), където работи до пенсионирането си през 1975 година. В продължение на 15 години той съдействаше за създадаване на необходимите организационни и материално-технически предпоставки за масовизиране на баскетболната игра сред учащите се от гр.Видин.Кирил Лазаров развиваше многостранна обществена дейност в областта на физическата култура и спорта.. През четиридесете и петдесетте години на миналия век той многократно (на обществени начала) е водел подготовката на представителния отбор по футбол на ФД „Бенковски”, а така също и на ведомствените отбори - ДСО”Червено знаме” и ДСО”Торпедо” – Видин.
Носител на правилата, техниката и тактиката на играта е Михаил Николов Стойков роден 1932 година в гр. Видин. След завършване на прогимназията през 1945 година той продължава образованието си във френския колеж в гр. Пловдив, където престоява три учебни години – 1945 – 1948 година. Поради закриване на колежа той се връща в родния си град Видин през 1948 година, където във Видинската мъжка гимназия завършва среното си образование.По късно Милчо Стойков завършва висше икономическо образование и се установява на работа в гр. Видин.В родния си град той последователно работи в следните предпиятия и учреждения:
─ През 1959-1964 година е началник планов отдел при аптечно управление. През 1964-1992 година е ръководител на материално - техническо снабдяване и търговия в окръжния народен съвет при окръжната планова комисия. След 1992 година работи като началник на отдел икономически при завода за строителни конструкции (ЗСК). Милчo Стойков по това време е всестранно развит спортист и с богата двигателна култура. Във френския колеж той получава много добра физическа и технико - тактическа подготовка по спортните игри (баскетбол, волейбол, футбол и тенис на маса.
Още от шестнадесет годишна възраст Милчо Стойков се открояваше с организаторските си качества. По негова инциатива през учебната 1948-1949 година бяха привлечени някои момчета от видинската мъжка гимназия да изучават техниката и правилата на баскетболната игра. Първите ентусиазисти да практикуват баскетболната игра са следните:
Александър Върбанов - роден 1931 г. По късно завършва Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”).След завършване на висшето си образование постъпва на работа в института като асистент в катедрата по хандбал. В ученическите и студентските си години се е занимавал с лека атлетика (100 м.гл.б. с постижение 10,9 сек).
Александър Върбанов с трудолюбието и организаторските си качества бе един от тарторите на баскетболистите от гимназията.Той вземаше дейно участие в организирането на двустранните срещи с Ново село, Лом и екскурзиантски групи посещавали гр. Видин през учебната година. По негова инциатива през лятната ваканция на учебната 1951/1952 година бе организирано турне (на собствени разноски) в северозападна България с някои ученици и цифилни младежи от гр. Видин практикуващи баскетболната игра. При това турне посещавайки градовете те организираха приятелски срещи, които бяха добър опит за подобряване на технико-тактическата подготовка на видинските баскетболисти.
Йордан Борисов Ницов– роден 1933 г. Завършва Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”). През периода 1957 – 1993 г. е един от водещите учители по физическо възпитание, последователно във Видинската гимназия, V-то и II – ро основни училища в гр.Видин. В ученическите и студентските си години освен с баскетбол активно се е занимавал и със спортна гимнастика на изискванияата за Първи спортен разряд. Йордан Ницов бе един от основните състезатели на гимназията (1949-1951), а по-късно (1957 – 1963) и в представителния отбор (мъже) на ДФС”Бенковски” – Видин - участник в северозападната „Б” РБГ. Като учител през периода 1957 – 1993 година той непрекъснато е работел неуморно за подобряване на спортно-материалната база по баскетбол. По негова инциатива и най – дейно участие бе построен физкултурния салон и откритата спортна база (с пет баскетболни игрища) в гимназията за масово практикуване на баскетболната игра. Ангел Николов– роден 1934 г. Завършва инжинерство, специализира в бившата Чехословакия, където се установява на работа. През петдесетте години бе един от основните състезатели по баскетбол на гимназията и представителния отбор на гр. Видин. Георги Димитров – роден 1932 . По късно завършва Техникум по металургия в гр. Перник, където се установява на работа. Александър Петров – роден 1932 г. По късно завършва художетсвена академия и се установява на работа в гр. София.
Михаил Чобанов - роден 1932 г.Завършва средно образование и в последствие се утвърждава, като един от най-добрите кларнетисти във Виднския край.
Светослав Младенов(1932); Йордан Александров(1933); Камен Начов(1931); Петър Цветков(1933) Антон Димитров(1931); Младен Петров(1934), Петър Христов (1934) и Тодар Братков(1933). Милчо Стойков използвайки придобитият практически опит във френския колеж преподава много умело техническите сръчности на баскетбола на свойте съученици, които за кратко време започват добре да боравят с топката. Тези негови умения впечатляват преподавателя по физическо възпитание (по това време във ВМГ) Кирил Тодоров Лазаров, който му предлага в някои от учебните часове да запознава учениците с правилата и техниката на баскетболната игра. По този начин по идея на М.Стойков се построява първото баскетболно игрище през учебната 1947/1948 година в двора на гимназията.То е построено от учениците с най-активното съдействие на Кирил Лазаров. Игрището е разположено върху землена площ. Крайните и странични линии са очертани с вградени тухли в почвата, а таблата и баскетболните конструкции са от дървен материал. Три години по късно (1950) с офрормяване на дворната площ в гимназията, Кирил Лазаров и неговите ученици построяват ново игрище, което е върху згурова основа. За целта през зимните месеци на учбната 1949/1950 година ежедневно е извозвана от учениците (с ръчни колички) згурта от изгорените въглища в парното на училището, а през месеците Март и Април баскетболната площадка с размери 26 на 14 м вече е валирана, разчертана и използвана за учебна и самодейна дейност. Следващата 1950/1951 учебна година учениците направиха опит за електрифициране на площадката, като за целта използваха излезлите от употреба осветителни тела от стълбовете на градското улично осветление. Паралелно с това през същата учебна година върху землена основа (също под ръководството на Кирил Лазаров и М.Стойков и с ученици от гимназията) се построява още една баскетболна площадка в района на футболното игрище (намиращо се до 1959 г в градската градина срещу сградата на бившото винарското училище и сегашния жилищен блок на ИТР). През 1956-1957 година се построява модерна открита комбинирана площадка за баскетбол и волейбол на мястото където е построен по късно младешкия дом в гр. Видин. Площадката бе на кортова основа, електрифицирана и с дървени трибуни за около 250-300 зрители.Технически ръководител на площадката бе Ангел Георгиев (Аната) един от първите баскетболисти в града.
Всъщност това са спортните съоръжения по баскетбол с които са разполагали желаещите да се занимават с този вид спорт през периода 1948 – 1957 година. Трябва да се посочи, че Милчо Стойков полагайки основите на баскетболната игра в края на четиредсетте години на миналия век той продължи да работи всеотдайно за утвърждаването на този спорт и през следващите десетилетия. Той бе един от най-дейните обществени деятели към ОС на БСФС и ДФС”Бенковски” – Видин. През 1958-1968 година е председател на окръжната секция по баскетбол. Голям е неговия принос през шестдесетте и седемдесетте години за изграждане на откритата спортна база по баскетбол на територията на гр. Видин, уреждайки към бившото Матриално-техническо снабдяване на различни профили метал заизработване на баскетболните конструкции. За прноса му в областта на физическата култура и спорта той многократно е награждаван от ОС и ЦС на БСФС. През тези години баскетболната игра предизвиква голям интерес сред учениците от единствените по това време мъжка и девическа гимназия. Една – две години след първите ентусиазисти (1949-1950) баскетбола става любим спорт и на следните учeници:
Иван Иванов Маринов – роден 1933 г. в гр. Видин. Завършва Държавния техникум за физическа култура и спорт в гр. Пловдив (ДТФС) и Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”) със специалност баскетбол, а през 1985 година и аспирантура с докторска степен по физическа култура и спорт. В ученическите си години освен с баскетбол се е занимавал активно с лека атлетика (скок на дължина с постижение 6,70 м) и вдигане на тежести (класически трибой – 330 кг и петобой – 460 кг.) От 1950 до 1953 участва активно в окръжни и републикански първенства по баскетбол, лека атлетика и вдигане на тежести от отборите на видинската мъжка гимназия и ДСО”Локомотив”. През 1953-1954 година е включен в представителните отбори по лека атлетика и баскетбол при ДНА гр. Пловдив, а през 1955 година в отбора по вдигане на тежести към спортната рота на ЦСКА. От 1956 до 1961 година участва в представителните отбори на гр. Видин по баскетбол. През 1956-1969 година е завеждащ отдел “Учебно- спортен” в бившите ОКФС, ОС на ДСО”Урожай”, ОС на БСФС и ДФС”Бенковски” гр.Видин. През 1969 - 1994 година е преподавател по физическо възпитание в СОУ”Св.св.Кирил и Методий”гр.Видин.
Тачо Игнатов Генов – (1933 – 1991). Завършва техникум по металургия а по-късно следва в ХТИ. Установява се на работа в гр. Видин, където работи последователно в Завода за помпи като ръководител на бригадата за заварчици, преподавател в Техникума по механотехника и зам директор в школата за монтажни
кадри. В ученическите години бе един от талантливите боксьори и плувци в гр. Видин
Младен Борисов Атанасов – роден 1934. Завършва Механотехникума в гр.Русе. През периода 1956 - 1994 г. е началник цех и началник смена в бившия завод за помпи гр. Видин, където се утвърждава, като един от най добрите ръководители сред работническите среди в предприятието. В ученическите години освен по баскетбол бе един от най - талантливите боксьори и гребци в гр. Видин. Младен Борисов бе един от основните състезатели по баскетбол в отбора на видинската мъжка гимназия и в ДСО”Локомотив”. От петдесетте до деветдесетте години на миналия век развива обществено-полезна дейност в областта на физическата култура и спорта в предприатието където работи.
Веселин Борисов Ницов – (1935 – 2005).
Завършва държавния техникум за физическа култура и спорт в гр. Пловдив (ДТФС) и Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”) със специалност баскетбол. Един от най-изявените треньори по баскетбол в нашата страна. През 1957 – 1970 година е преподавател в юношеската спортна школа, а по-късно през седемдесете и осемдесете години многократно е треньор по баскетбол в СК”Химик” на представителния отбор (мъже) – участник в “А” и „Б” РБГ. Включван е в треньорските ръководства на младежките национални отбори. Работи и като зам. Председател по учебно-спортната работа към ДФС”Бенковски” и ОС на БСФС гр. Видин. В ученическите си години освен с баскетбол се е занимавал и със спортна гимнастика.
Веселин Ницов бе един от основните състезатели по баскетбол във видинската мъжка гимназия и в ДСО”Локомотив” гр. Видин. Още като ученик той проявяваше треньорски наклоности и вземаше най – дейно участие при определяне тактиката на отбора в приятелските и официални срещи от етапите на различните по ранг първенства.
Петър Христов Петров – (1935-2008). Завършва Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”).Един от най – изявените национални състезатели по модерен петобой през петдесетте и шестдесетте години на миналия век.. Майстор на спорта по модерен петобой. Дългогодишен отговорен секретар на Българската федерация по модерен петобой. В ученическите си години освен с баскетбол активно се занимава с лека атлетика, плуване и гребане.
Тодор Александров - роден 1936 г. Завършва средно образование.
През 1950-1952 година наред с учениците в ежедневните и многократни игри в свободното време се включваха и някой цифилни младежи, като Иван Ганев – юрист (роден 1928 година). Един от най-изявените съдии по футбол в страната през шестдесетте години на миналия век; Любен Берцоев (роден 1924 година) – моделиер в шивашката промишленост и един от най-изявените съдии по футбол в страната; Иван Делачовски – икономист; Иван Братков също един от най-изявените съдии по футбол по онова време. Тук може да се посочат и имената на някой жени и девойки, като Лидия Йоцова родена 1923 година. През 1942-1946 година е студентка във Висшето училище за телесно възпитание (ВУТВ) в гр. София. След завършване на висшето си образование 1946 година се връща във гр. Видин и постъпва на работа, като инструктур във физкултурна секция (в ОКФС), а от учебната 1952/1953 година е преподавател по физическо възпитание във II - ра смесена гимназия в гр. Видин, където работи до пенсионирането си през 1978 година. Кинчето Обретенова (р.1928)– търговски работъник, Любка Петрова (Буба р. 1928)) Анка Борисова р. 1933) – в последствие преподавател по физическо възпитание в гр. София, Павлина Методиева (р. 1932), Йорданка Громкова (р. 1935), Елеонора Еленкова (р.1935), Аврора Иванова (р. 1935), Аля Иванова (р.1934) Йорданка Иванова (р.1935) и др. Ръста на първите ентусиазисти практикуващи играта бе в рамките от около 165 до 186 см. През периода 1948 – 1957 година голяма подкрепа за развитието на баскетбола в гр. Видин оказваха организационните работници при Околийския и градския комитет за физическа култура и спорт.Такова внимание и грижи първите баскетболисти срещаха от: Стефан Иванов, Димитър Низамов, Тодор Градинаров, Иван Георгиев, Асен Станев, Пенко Билярски, Павел Георгиев, Жоро Симеонов,Георги Недялков и др. В това отношение с голямо уважение и признателност баскетболистите по онова време изпитват кам Асен Станев. Той е роден през 1925 година в гр. Видин. През периода 1953 – 1959 година последователно работи, като председател на ОС на ДСО „Урожай”, Пртедседател на ДФС”Бенковски” и управител на „Спортни имоти”. По негова инциатива в бившата Видинска околия през 1955 – 1957 година се разгърна голямо спортно строителство. Построиха се стадиони съдържащи: лекоатлетически писти, сектори за хвърляния и скокове, а също така и комбинирани площадки за баскетбол и волейбол в гр. Брегово и селата: Гъмзово; Буковец, Антимово, Кутово, Сланотрън и Кошава. Откриването на тези стадиони бяха съпътствани с редица демонстративни състезания по баскетбол, което даде възможност за популяризиране на играта в бившата Видинска околия. С активното съдействие на Асен Станев в гр. Видин се построи първата открита електрифицирзна комбинирана площадка за баскетбол и волейбол с трибуни за около 350 – 400 души. Построиха се също двете баскетболни игрища на колудрума, едно на плажа (до крепостта „Баба Вида” и тези в района на стадиона. Негови са заслугите за създаване на необходимите кадрови и материално-технически педпоставки през 1957-1958 година за организиран учебно-тренировъчен процес по кану-каяк, вдигане на тежести, колоездене и лека атлетика с привличането на работа на Засл. треньор Иван Неев, на ,Засл. треньор и ЗМС Илия Николов, Тодор Тодоров, Георги Кръстев и др. Това начало по тези спортове по – късно бе поето и доразвито от останалите оперативни работници от ОС на БСФС и ДФС „Бенковски” – Видин (Велко Димитров, Любомир Енчев, Иван Георгиев, Илия Любенов, Димитър Георгиев, Евгени Русков, Трифон Пантев, Петър Стоянов, Страхил Василев и др.).
Неоценима е и подкрепата на Павел Георгиев (Пацо). Той е роден 1925 година в гр.Видин. Павел Георгиев е един от най- изтъкнатите деятели в областта на физическата култура и спорта в гр. Видин. Заслужил съдия по бокс.В ученическите и младежките си години активно се занимава с бокс, гребане и морски спортен многобой. По тези спортове той съдийства в редица републикански и международни прояви. Като дългогодишен състезател по гребане той многократно участва в традиционните в страната гребни походи по маршрут Видин – Силистра. През 1951 година е назначен за инструктор в ГКФС (Градски комитет за физическа култура и спорт) – Видин. На тази длъжност през петдесетте години той оказва постоянна подкрепа за развитието на детско-юношеския баскетбол в града. Съдейства за подобряване на материалната база и урежда приятелски срещи с градовете Лом и Враца. От петдесетте до осемдесетте години на миналия век с известно прекъсване работи в ОС на БСФС, ДФС „Бдин” и футболния съюз в гр. Видин През 1948-1950 година не ноже да се говори за организиран тренировъчен процес по баскетбол. Играеше се стихиино, в повечето случаи самоорганизирано по групи от 2 до 10 – 12 души. През първите месеци на самоубочение на учениците освен Милчо Стойков не е имало друг които да ги въведе по подробно в техниката, тактиката и правилата на играта. През същите години инцидентно са проведени срещи с ученици от други градове на страната посещавали град Видин, като екскурзианти. През този период от време са проведени и първите 5-6 двустранни срещи с отбора на гр.Лом на взаимно гостуване. Това обикноено ставаше с гостуването и взаимните срещи на футболните отбори от двата града. При тези срещи ломските отбори се очертаваха с добра технико-тактическа подготовка.Някои от тяхните състезатели играеха в студдентски отбори. Двустранните срещи през 1948-1950 година допринесоха много на видинските ученици за усвояване на техниката и тактиката на баскетболната игра.В резултат на това на областното средношколско първенство в гр. Лом през учебната 1949-1950 година юношеския баскетболен отбор на видинската мъжка гимназия се класира на II - ро място, след средношколците на домакiните. Повишения интерес към играта наложи през учебната 1950/1951 година да се разкрие първата ДЮСШ по баскетбол към ОКФС. Директор на школата бе Велко Найденов (1905-1993). Първия инструктур по баскетбол в школата е д-р Христо Борисов (Кецо, р. 1928 г.),завършил ветиринарна медицина. През 1949-1950 година той завършва курс по баскетбол за обществени инструктури към тогавашния Върховен комитет за физическа култура (ВКФК). През периода 1955 – 1959 година преподавател по баскетбол е Елка Младенова.Школата е снабдена с най-необходимите пособия и екипировка за водене на учебно-тренировъчната дейност. В тази връзка трябва да се посочи,че топките бяха кожени (внос от Унгария). Теглото им е: 600 – 650 грама, обиколката 75 – 80 см, т.е., като гумените, които се въведени в практиката след 1952-1953 година и съществуват до днес с непрекъснато усъваршестване по вид и качество.
В школата се включиха 20 юноши и 20 девойки предимно от 8 и 9 клас. Заниманията се водеха три пъти седмично в рамките на 60 – 70 минути при голям ред и дисциплина.Заниманията на тези първи стъпки на организиран учебно-тренировъчен процес при подходящо време се водеха на открито, а през зимните месеци и лошо време в единственото помещение (в мазето на училището) с размери 18/8 и височина 2 м. При тези условия когато се работеше на закрито най-емоционалния момент от баскетболната игара – стрелбата не се упражняваше, което правеше заниманията скучни и безинтересни.
Тренировъчните занимания съдържаха подготвителна, основна и заключителна част. В подготвителната част се даваха най-разнообразни общоразвиващи и специално подготвителни упражнения, а в основната се разучаваха, затвъряваха и усъвършенстваха основните сръчности на играта. Провеждаха се двустранни игри. Едновременно с това се разучаваха индивидуални и колективни действия при защита и нападение. Може да се каже, че практикуващите играта през този период напредваха бързо, което се дължи на обстоятелството, че извън заниманията в школата те ежедневно (по 2-3 часа) спонтанно играеха баскетбол в училищния двор. В резултат на организираната учебно-тренировъчна дейност през учебната 1951/1952 година видинските баскетболисти от първа мъжка гимназия заеха първо място в областното първенство по баскетбол за средношколци (побеждавйки отборите на Враца, Михайловград и Лом) и се класираха за финалния кръг в гр. София. През ваканционните дни учениците участваха във ведомствените състезания на доброволните спортни организации: “Червено знаме”; “Спартак”,”Динамо” и “Локомотив”
През 1952 година баскетбилния отбор на ДСО ”Локомотив”- Видин (в състава на който участваха предимно ученици), след като елиминираха отборите на ДСО ”Локомодив” – Мездра и гр. Левски (представител на Плевенски окръг) доби правото да участва във финалния кръг на републиканското първенство на ЦС на ДСО”Локомотив”, проведено в гр. Хасково. На финалния кръг участваха 5 отбора. Въпреки приличното представяне на отбора във всичките му срещи, поради ниския ръст на състезателите (в рамките от 165 до 176 см) класирането бе на последно място. През периода до 1951 – 1957 са проведени редица двустранни срещи, околийски, окръжни и областни първенства по баскетбол които дадоха положително отражение върху подобряване качеството на играта и привличането на десетки привърженици по пътя на нейното масовизиране. Баскетболната игра добива все по-голяма популярност. Още през учебната 1950/1951 година тя става привлекателен и любим спорт и на ученици родени между 1936 – 1940 година. В тази връзка трябва да се посочи, че през учебната 1950/1951 година началното училище “Васил Левски” и “Т.С.Раковски” се сливат с мъжката гимназия в Първо средно училище с 20 паралелки с директор Стоян Живков. В последствие през учебната 1958/1959 година средния курс на гимназията се обособява в III – то основно училище “Хр. Смирненски”.
Това даде възможност на една част от 10 – 13 - годишните ученици на град Видин да учат в учебното заведение, където преди 2 – 3 години се появява и развива баскетболната игра.
И сега с умиление си спомняме за по-запалените ученици от средния курс на обучение в гимназията, които ежедневно в свободното си време бяха на баскетболната площадка и проявяваха голямо желание да усвоят основните сръчности на играта и нейните правила. По-възрастните ученици практикуващи вече игарата сравнително добре (за онова време) откликваха на техните желания и с готовност им показваха основните сръчности и правила. По-късно вече някои от тези 10-13 годишни деца (Димитър Джамбазов, Антон Душанов, Иван Цолов, Кирил Пеков, Тодор Тоодоров, Страшил Страшилов и др.) допринесоха много като организационни работници треньори и състезатели за подобряване спортното майсторството на видинските баскетболисти, участващи в “А” и “Б” републиканските баскетболни групи. Може да се каже,че през този период в гинмазията се зараждаше и провеждаше една непринудена спонтанна двигателна дейност със средствата на баскетполната игра в която участваха ученици от различни възрастови групи. Тук може да посочим имената на следните по това време ученици (10-16-годишни) от гимназията (прерастнала в Първо средно училище - V – XI клас):
Димитър Джамбазов (Джамби) роден 1939 г. Майстор на спорта по баскетбол. Завъшвa Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”).През 1957-1959 година отбива воения си дълг в Ботевград, където е включен в баскетболния отбор на местното физкултурно дружество ”Балкан” - участващ в „А”РБГ. От 1959 до 1964 година участва в представителния отбор на ВИФ, които завоюват бронзовите медали през 1964 година на републиканското бървенство. Като студент през 1961 - година е включван в националния отбор по Баскетбол за европейското първенство в Белград. През 1964 – 1966 година е треньор и същевременно състезател на „Балкан” – Ботевград, а от 1966 до 1971 година е в родиня си град – Видин, където изпълнява същата дейност в Физкултурно дружество „Бенковски”. От 1971 до 1981 година в продалжене на 10 години той е треньор на жените и методист в Кремиковци.Същевременно в продължение на три години (1972–1974 г.) е треньор на националния девически отбор по баскетбол, който под негово ръководство през 1973 година е балкански шампион. През 1981 – 1984 година е тренъор по баскетбол в Тунис. Завръщайки се в България през 1984 до 1986 година той постъпва на работа в методичния отдел при ЦС на БСФС, през 1986 година в продължение на шест месеца е съюзен треньор в Българската федерация (БФ) по Баскетбол. От 1987 до 1991 година е Зам. Председател на ДФС”Локомотив” – София - отговарящ за високото спортно майсторство. От 1991 до 1995 година последователно преминава на работа, като Председател на Градския съвет на БСФС – София и Зам. Председател на ЦС на БСФС. От 1995 до 1999 година е президент на Първия частен баскетболен клуб – „Буба баскетбол”, където са включени около 900 деца. След пенсионирането си от 1999 – 2001 година работи на обществени начала в БК на ЦСКА. За заслугите му в областта на физическата култура и спорта той е награден с най – високото отличие на ЦС на БСФС „Златна значка” и със Заслужил деятел на Министерството на транспорта и на трудови войски.
Иван Цолов (Пистика) - роден 1940 г. Завъшвa Държавната тренъорска школа ДТШ и Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”).През 1964 – 1970 година е методист в бившия ОС на БСФС – Видин. От 1971 до 2000 година работи във физ. Дружество “Химик” – Видин, където последователно изпълнява длъжностите: треньор на баскетболния отбор (мъже) учатник в “А” и “Б” РБГ, заведущ отдел, зам.председател и председател. В ученическите и студентските си години се занимава с лека атлетика (100 м.гл. бягане с постижение 10,8 сек и скок на дължина 6,93 м.През 1960-1962 година е включен в представителния отбор на ВИФ по баскетбол, учасник в “А” РБГ. През този период той добива голям състезателен опит играейки срещу отборите на едни от най-добрите баскетболисти в страната по това време – националните състезатели; Цеко Барчовски, Илия Мирчев, Георги Панов, Любомир Панов, Виктор Радев и др.). Tой е един от основните състезатели по баскетбол на представителния отбор мъже при ДФС “Бенковски” – Видин участник в “Б” РБГ.
Тодор Костантинов Тодоров (Байката) – роден 1937 г. в гр. Видин. Завършва Държавния техникум за физическа култура и спорт в гр. Пловдив (ДТФС) със специалност баскетбол и Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”), където специализира лека атлетика. През 1957-1958 е включен в представителния отбор на ДНА гр. Пловдив, а от 1969 до 1972 година в ДФС”Бенковски” – Видин участник в Северна „Б” РБГ и във II „А” РБГ (1968-1969 г.). В ученическите и студентските си години освен с баскетбол той се занимава с лека атлетика (на нивото на Първи спортен разряд на дисциплините: скок на височина с постижение 191 см и десетобой). Занимава се още и с плуване, гребане и морски спортен многобой. В последствие се утвърждава, като един от най-добрите специалисти в областта на леката атлетика в страната. От 1959 година се установява на работа в гр.Видин, кадето последователно заема следните длъжности: 1959-1960 година преподавател по физическо възпитание във II – ра СПГ; 1960 – 1974 година треньор по лека атлетика към ДФС”Бенковски” и в Ученическата спортна школа; 1974-1976 година е директор на първия спортерн интернат към Шесто основно основно училище, а по-късно и в седмо основно училище; 1976 – 1979 година е зам.председател на ДФС”Бдин”: От 1980 до 1985 година последователно преминава на работа, като ръководител на НПЛ (Научно-приложната лаборатрория) към ОС на БСФС; Директор на ДЮСШ (Детско-юношеската спортна школа) и зам. Председател на ОС на БСФС. От 1985 до 1992 година е зам. Директор по учебно-тренировъчната дейност към спортното училище”Васил Левски”- Видин . От 1992 до 1997 година е треньор по лека атлетика, която длъжност изпълнява до пенсионирането си. След 1997 година в няколко поредни сезона на обществени начала провежда общата физическа подготовка на баскетболния отбор мъже – участник в „А” РБГ.
Кирил Пеков (Турука) (1938 – 1995) Следва икономика в гр. Свищов, а по-късно завъшвa и Висшия институт за физическа култура и спорт (ВИФ”Георги Димитров”).Работел е като инструктур и зам. Председател на ОС на БСФС – Видин. В ученическите и студентските си години освен с баскетбол се занимава с лека атлетика (800 и 1500 м нивото на първи спортен разряд) и гребане.
Страшил Стърашилов (Стършо) - роден 1940 г. Завъшвa Висше икономическо образование във ВИИ „Карал Маркс” – София през 1966 година и се установява на работа в родния си град Видин.Отначало работи в продължение на 10 години като инспектор в Държавна спестовна каса (ДСК). По късно последователно работи в бившия Окръжен народен съвет (ОНС) и Община Видин, като Главен специалист в отдел „Планиране”. Трудовата си кариера завършва също като Гл.специалист в Данъчното управление на гр. Видин. Стратил Страшилов е един от най-изявените състезатели по баскетбол в гр.Видин от средата на петдесетте до седемдесетте години на миналия век.
Светослав Кайцанов (1939 – 1992). Роден е в село Ново село (Видински окръг). Среднотио си образование завъшва във Видин. Следва във Висшия икономически институт в гр. Свищов. След завършване на висшето си образование постъпва на работа, отначало, като финансов инспвктор, а по късно е икономически директор и директор в „Булгарплод” – Видин. Работи и като директор на предприятието за безалхолни напитки – Видин. Светослав Кайцанов е един от най-добрите баскетболисти от края на петдесетте и шестдесетте години в родното си село и в гр.Видин. Многократно е включван в основния състав на представителния отбор на ДФС”Бенковски” – Видин, участник в „Б” и II „А” РБГ. Светослав Кайцанов е един от най – дейните стопански ръководители, които с готовност се отзоваваше през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век за решаване на проблемите за развитието на баскетбола в гр.Видин.
Антон Душанов (1940-1990). Завъшвa Държавната треньорска школа със специалност плуване, а по-късно и ВИФ. Работи като инструктур в ДФС”Бенковски”. По негова инциатива се изгражда СК”Химик” към бившия стопански химически комбинат (СХК) в гр. Видин, където работи,като председател през периода 1969 – 1990 година Допринася за създаването на необходимите организационни и материално-технически предпоставки за включване на баскетболния отбор през 1974-1975 година в “А” Републиканска баскетболна група и работи за неговото утвърждаване в“А” и “Б” РБГдо края на живота си през 1990 г. В ученическите си години освен с баскетбол се занимава и с плуване.
Людмил Николов – (1936 – 1999) г. Завършва основното си и средно образование в гр. Вълчедръм, където е бил активен състезател в местния отбор – участвал многократно в републикански селски първенства. Завършва ХТИ. От 1957 година се включва най – дейно в баскетболния живот на гр. Видин., отначало като състезател, а след това до края на живота си като обществен деятел. Дългогодишен началник на цех “Ширпотреба” към СХК – Видин. Председател на секцията по баскетбол при СК”Химик”. В ученическите и студентските си години освен с баскетбол, активно се занимава с волейбол.
Симеон Игнатов (Монката) роден 1940 г. Завършва право. След завършване на висшето си образование се утвърждава, като един от най – добрите организационни работници. През периода 1966 – 1971 година е председател на секцията по баскетбол при ДФС”Бенковски” – Видин. Съдейства активно за подобряване на условията за подготовката и представянето на баскетболния отбор в „Б” и втората шестица на „А” РБГ. Понастоящем е ректор на Нов Български университет и Главен секретар на ЦС на БАС,
Георги Нягулов (Гондо) роден 1941 година в гр. Видин. Завършва Държавната треньорска школа (към ВИФ „Г.Димитров”) със специалност лека атлетика. През периода 1965 – 1995 година е капитан на кораб последователно в Дунавския драгажен флот; в БТС, на кораба „Александър Стамболийски” и на ферибота в гр. Видин. Георги Нягулов през петдесетте и началото на шестдесетте години активно се занимаваше с баскетбол. По това време той бе и един от добрите копиехвърлячи на нивото на втори спортен разряд. След прекратяване на състезателната си дейност многократно се отзоваваше и подпомагаше развитието на баскетбола в родния си град.
Владимир Николов Влашев роден 1944 година в гр. Видин. Завършва висше икономическо образование в гр. Свищов. След завършване на висшето си образование през 1971 година постъпва на работа в ОУ на МВР – Видин в стопанска милиция (полиция) ,където от 1994 до 1997 година е заместник началник на МВР и началник на стопанска полиция. След 1997 година е експерт към ВОС .Владимир Влашев се занимава активно с баскетбол 1957 до 1971 година. Един от най – изявените състезатели в гр. Видин. В продължение на 10 -12 години неизменно участва в представителните отбори на ДФС”Бенковски”, „Бдин” и „Химик” – Видин в „Б” и II „А” РБГ.
Александър Русев (Сашикото) - роден 1940 г. Завършва в гр. София техникум за средни специалисти. По късно се установява на работа в института по помпостроене и в ЗРИ, като началник термичен участък.
Иван Хаджиев (1940) - роден 1940 г. Завършва медицина и се утвърждава, като един от най-успешните гениколози в гр. Видин
Роман Маринов - роден 1936 г. Завършва средно образование и се занимава съселско-стопанска дейност в родното си село Неговановци. Роман Маринов бе един от основните състезатели по баскетбол в представителните отбори на гр. Видин през петдесетте и до средата на шестдесетте години на миналя век. Той бе най – високия състезател (190 см.) в отбора.
Богомил Младенов (Боци) роден 1941 г. В детските, юношеските и младежките си години най=редовно се е занимавал с баскетбол. Участвал е в редица ученически първенства, състезания и демонстративни срещи за популяризиране на баскетболната игра през петдесетте години. Ръста на ентусиазистите от това поколение баскетболисти е в рамките от около 165 до 190 см. През периода 1952 – 1960 година към гимназията се сформираха групи от момичета и девойки за организирани занимания по баскетбол по ръководството на Иван Маринов. Целта бе да се запознаят момичетата с правилата и основните сръчности на баскетболната игра с оглед нейното популяризиране и масовизиране сред момичетата и девойките. Първата група бе сформирана през учебната 1952/1953 година. В тази група бяха включени 14 момичета родени 1939 – 1940 г. В тази група за организирани тренировъчни занимания по баскетбол бяха включени следните момичета от 13 – 14 – годишна възраст: Елена Томашевска – завършила Държавния техникум за физическа култура и спорт в гр. Пловдив и ВИФ”Г.Димитров” със специалност баскетбол. Включена е в представителния отбор на техникума и на ДФС”Локомотив” – Пловдив.Установява се в родния си град, където е преподавател по лека атлетика в УСШ и по физическо възпитание в VIII – мо основно училище. Маргарита Хранова – Завършва медицина и е работела дълги години в Окръзната болница и ХЕИ – Видин.Елена Виткова – завършила СУ”Кл.Охридски”; Митана Младенова – завършва агрономство и работи по професията си дълги години във Видинския регион в областта на селското стопанство. Снежана Градимирова по професия лаборант. Работела е в Научно – техническия съюз в гр. Видин; Иванка Вълчева по професия медицинска сестра; Марийка Янкулова; Любка Рангелова и др. Групата водеше три занимания седмично на баскетболната площадка в двора на гимназията. Втората група бе сформирана през учебната 1957/1958. Бяха включени девойките родени 1941 - 1942 година - Бойка Спасова, Мария Белперчинова, Иванка Илиева, Сашка Филипова, Стефка Лекова и др.Тази група водеше пет занимания седмично под ръководството на Иван Маринов на баскетболната площадка в района на футболното игрище в градската градина пред блока на ИТР. . Девойки (родени 1941 – 1942 година) от девическата гимназия – Видин включени в организирани тренировъчни занимания през 1957 – 1958 година под ръководството на Иван Маринов. Третата група бе свормирана през учебната 1959/1960 г.. Тук личеха имената на Олга Михайлова; Корнелия Милева; Мария Якимова; Ани Гашевска; Славянка Желязкова; Бисерка Калинова Христина Мицева и Емилия Антонова. С групата се провеждаха три занимания седмично по 60 – 70 минути на електрифицираната баскетболна площадка намираща се до 1964 година на мястото на сегашния младежки дом. През периода 1957 – 1961 година баскетболната игра привлича нови привърженици от Видинската гимназия. Това са учениците родени 1941, 1942, 1943 и 1944 година. В тази група се включват :
Милчо Донков (Мильо). М.Донков в ученическите и студетските си години се занимава с лека атлетика на дисциплините скок на дължина (6,80 м), троен скок (13,28 м) и хвърляне копие (60 м) на нивото на първи и втори спортен разряд; Петър Костов, Иван Белперчинов (Бабата), Чавдар Маждраков, Георги Нягулов (Гондо), Владо Влашев, Ивайло Василев, Петър Петърчев, Цветан Рангелов, Станчо Бончев (които в последствие се занимава с футбол в ДфС”Локомотив” – Пловдив. В този град се установява да живее и се развива като един от най – добрите вратари в страната от шестдесетте до осемдесетте години на миналия век). Йордан Стефанов (Цуки) и др. Тези ученици заедно с Йордан Борисов (Тали), Иван Маринов (Джо) и Тодор Тодоров (Байката) през периода 1957 – 1961 година оформяват представителен мъжки отбор наДФС”Бенковски”, който участва в редица двустранни срещи и турнири. Трябва да се посочи, че през периода 1951 – 1957 година в гр. Видин за популяризиране на играта и оказване на методическа помощ идваха изтъквани специалисти по баскетбол. Един от тях бе Заслужилия треньор Веселин Темков, с който през 1957 година се проведе лектория в бившото кино “Цвят” на тема “Исторически сведения за поява на баскетболната игра и проникването и в България през 20-години на XX век”. Истъкнатият наш специалист остана с много добри впечатления от интереса на гражданството и учащата се младеж към баскетболната игра и отговори много изчерпателно на поставените му въпроси. В заключение той предначерта голямото бъдеще на тази спортна игра в нашата страна и пожела на Видинчани да постигнат добри резултати в нейното популяризиране и масовизиране. Тази група към УСШ бе изградерна от девойки родени 1943 година, ученички от I СПГ. В състава на групата бяха включени : Цветанка Ковачева (д-р Младенова); Лидия Николова; Емилия Мъйнова; Емилия Стоянова; Надежда Илиева; Татяна Велкова; Иванка Владимирова; Иванка Цанова, Маша и Божана.. Заниманията се провеждаха 3 – 4 пъти седмично на баскетболната площадка в района на сегашния младежки дом или в двора на гимназията. За тренировъчните занимания на открито по това време д-р Младенова споделя: „Тренировките са на асфалтираната училищна площадка, а по – късно на баскетболното игрище с настилка от згур. Атмосверните условия не винаги са благоприятни (дъжд, студ, сняг, пек), но тренировките се провеждат редовно”. През 1960 година отбора на I СПГ (съставен изцяло от УСШ) е окръжен първенец. Баскетболната игра в гр. Видин бележи значителни успехи в своята популярност и развитие през периода 1961 – 1968 година. През този период интереса към играта нараства. Това се дължи на обстоятелството, че освен единствените до този момент в града две гимназии – I-ва СПГ (смесена политехническа гимназия) с директор Симеон Динев и II-ра СПГ с директор Георги Топпалов.се разкриват и нови средно-професионални училища. Такива училища са Техникума по механотехника (ТМТ) с директор Георги Каров,Професионално техническо училище (ПТУ) с директор Васил Станков и Техникума каучук и пласмаси (ТКП с директор Френг Кочанов. През този преиод бе разкрито и V-то основно училище с директор Димо Башлийски. Имената на директорите посочваме защото те имаха положително отношение по въпросите на физическото възпитание и спорта. Те се отзоваваха и подпомагаха, организационно и материално всички начинания в популяризирането и развитието на баскетбола в техните училища.
Голям принос през този период за по-нататашно развитие на баскетболната игра имат и преподавателите по физическо възпитание. Тук трябва да се посочат имената на Хари Яръмов – учител в ПТУ, I-ва СПГ а по късно и в ТКП (ТИХ) ; Йордан Ницов - учител в I-ва СПГ, а по късно в V-то и във II-ро основно училище. Тези преподаватели са специалисти пo баскетбол и сами водеха учебно-тренировъчната дейност на техните представителни отбори - юноши, девойки, момчета и момичета. Останалите преподаватели по физическо възпитание : Елка Младенова–II ОУ,Иванка Каменоа–III ОУ,Снежана Янъкова – IV – ОУ, Станчо Петров – V ОУ, Гаврил Лесковски – ТМТ, Боянка Томова и Павлина Маринова – I СПГ, Лидия Йоцова, Димитър Георгиев и Цанко Панков – II СПГ подпомагаха дейността на отделението по баскетбол при ученическата спортна школа за подбора на групите включени в предварителна и целенасочена спортна подготовка. Освен това те прилагаха в часовете по физическо възпитание задължителното учебно съдържание по баскетбол съгласно програмите на Министерството на просветата; вземаха най-дейно участие в обогатяване на спортно-материалната база; съдействаха с личния си опит и знания за провеждане на вътрешно-училищние първенства по баскетбол и участваха най-редовно в градските първенства, турнири и състезания с представителните отбори на техните училища. Иванка Каменова завършва Държавния техникум за физическа култура и спорт в гр. Пловдив. Тя е един от преподавателите по физическо възпитание от средата на петдесетте до началото на деведесетте години на XX – ия век с определен принос в масовизиране на баскетболната игра сред учащите се. Взема най – дейно участие за селекцията на учебно – тренировъчните групи (от училището където работи) изградени към Ученическата спортна школа. В резултат на новите условия (с разширяване на училищната мрежа в гр. Видин) през периода 1961-1968 година се създадоха по-добри организационни и материално - технически предпоставки за популяризирането и развитието на баскетбола. В тази връзка трябва да се посочи, че през учебната 1964/1965 година бе построен физкултурния салон в гимназията, а две години по късно бяха разсширени границите на площа за спортни съоръжения от около 700-800 кв.м на около 1700 кв. м. Училищния двор бе асфалтиран. Тук се построиха общо 4 баскетболни игрища. Включването на баскетбола в учебните програми по физическо възпитание и създадените във всеко училище игрища допринесоха значително за популяризирането и по-нататашното развитие на играта. През този период ежегодно в училищата се провеждаха вътрешни първенства по кръгова система с участие на отбори от паралелките. Базирайки се на архивните документи и нашият конкретни наблюдения и практически опит (като съвременици на този период) трябва да посочим, че много добра организация на вътрешно-училищната спортно-състезателна дейност се провеждаше в ТМТ, ТИХ, I –ва и II-ра СПГ . За вътрешно-училищната спортно-състезателна дейност по това време могат да се посочат два характерни момента : първо-- организацията се създаваше от учениците с помоща на преподавателите по физическо възпитание и в някои от случаите на оперативните работници от ДФС”Бенковски” и второ –съдийството се осигурява от средата на учащите се. Представителните отбори на училищата водеха целогодишна подготовка в спортните секции от преподавателите по физическо възпитание или други специалисти. Ето защо тези първенства преминаваха много оспорвано и създаваха голям интерес на учащите се и видинското гражданство.
Oт нашите наблюдения (като съврененици и организатори в провеждането на тези първенства за учениците от горния курс) през този период от нейното развитие - 1965-1968 година могат да се направят следните обобщения : първо – учениците от 14 до 18 годишна възраст участващи в градските първенства владеят сравнително добре основните сръчности на играта. Това се дължи на обстоятелството, че една част от тях са възпитаници на спортната школа, а друга на секциите по баскетбол изградени към училищата. Второ – все още се наблюдава изоставане в точността на стрелбата от близко и средно разстояние, а също така и при изпълнение на наказателните удари. Особено това се отнася за девойките, които показават по слаба резултатност в сравнение с юношите. Трето – представителните отбори на училищата играят по добре в защита отколкото в нападение. В това отношение се предпочита “Лична защита”. Контра атаките и бързия пробив са хаотични и повечето от случаите не водят до по-добра резултатност. Четварто – рьста на средношколците участвали в градските първенства през този период е около 165 до 180 см,а на девойките между 160–170 см. През този период (1961 – 1968 година) най добри спортно-технически резултати по баскетбол са постигнати в ученическата спортна школа (УСШ) с преподавател Веселин Ницов (1935 – 2005) и директор на школата Кирил Лазаров (1915 – 1978). УСШпри отдел “Просвета” съществува близо 35 години (до 1995-1996 г.) През този период успешно са завършили школата 112 души от които 75 юноши и 38 девойки. За седемтте години в школата са подготвени 87 обществени инструктури и съдии. От възпитаниците на школата в края на шестдесетте години се открояват Иван Воденичарски, който е включен в следващите години в отбора на ЦСКА и националния отбор; Михайл Борисов, който е приет по онова време в Армейската спортна школа, а по късно и в представителните отбори на ФД”Бдин’ и СК”Химик”, участващи съответно в “Б” и “А” РБГ; Милко Златанов, който преминавайки през представителните мъжки отбори на ФД”Бдин” и СК”Химик” се утвърждава, като един от добрите треньори по баскетбол в нашата страна. Могат да се посочат още имената на Страхил Велков, Владо Кирилов, Владимир Димитров, Васил Яков, Благой Йовчев и др. Данните от това време сочат, че успехат на учениците включени в организираната учебно-тренировъчна дейност в изградените групи към школата е над мн.добър, като 80 % от тях са отличници. За резултатите от учебно-тренировъчната работа в ученическата спортна школа през периода 1961 – 1968 година може да се добие представа от участие и класиране на отделните групи в зоналните и републикански първенства. Така например от 1961 до 1968 година възпитаниците на ученическата спортна школа 6 пъти са зонални първенци в резултат на което са добили право да участват във финалния етап от републиканските първенства. Това е голям успех, като се има в предвид, че в зоналните първенства са били елиминирани отборите на спортните школи от градовете: .Плевен, Велико Търново, Самоков, Враца на ДФС’Спартак” – София, ДФС”Славя” – София, Софииски окръг, които имат традиции в баскетбола. В това зонално първенство при много оспорвана борба между отборите на Видин, Враца и Русе юношите – мл възраст на школата в гр. Видин се класираха на II – ро място с равен брой победи и загуби, но с по-лошо точково съотношение между тях и отборана гр. Враца класирал се на първо место в тази зона. В отделните срещи на видинчани се получиха следните резултати: Видин–Враца– 45 : 49 ;Видин – Лом - 50 : 28 и Видин–Русе - 47 : 45. През 1968 година възпитаниците на школата участват в гр. Толбухин във вестивал на баскетболната младост. Отбора се класира на VII – мо място от 16 отбора. В този фестивал от УСШ участваха следните състезатели родени 1950 и 1951 година: Милко Златанов, Костас Малтезос, Красимир Генов, Олег Панчев, Христо Петков, Благой Йовчев, Красимир Илиев, Иван Димитров Желю Генов, и Илко Киндиянов. През 1968-1969 година юношите от спортната школа бяха включени в една от “А”РБГ с отборите на градовете Перник, Ботевград и Плевен. След като се класираха на първо место в групата те добиха право да участват във финалния етап с първенците от четирите “А” РБГ в гр. Русе. На финалния кръг те заеха II – ро място, а Милко Златанов бе награден като най-добър реализатор. През този период значителен принос школата по баскетбол има и за стабилизиране на средношколските отбори към гимназиите и техникумите в гр.Видин Участието на школниците в състава на представителните училищни отбори повишават спортно-техническото ниво на градските и окръжни първенства, които преминават мното оспорвано и в повечето от случаите победителите в тях се излъчват едва в последните срещи. Ето защо успехите на отборите по баскетбол на III - то основно училище, II – ра СПГ и ТМТ класирали се на призови места в зоналните и републикански първенства за момчета и средношколци през периода 1964-1968 година се далжат на школата. В това отношение голям успех попстигнаха през 1968 година баскетболния отбор на ТМТ в републиканското първество за средношколци, класирайки се на шесто място. В основния състав бяха едни от най – добрите баскетболисти на УСШ – Милко Златанов; Благой Йовчев; Цецко Шовов; Станислав Иванов, Костас Малтезос и др. Трябва да се посочи, че над 30 на сто от състава на отбора мъже към ДФС”Бенковски” (участик в “Б” РБГ) през шестдесетте години на миналия век са възпитаници на баскетболната школа. От наблюденията които имаме през този период от развитието на баскетбола в гр.Видин трябва да посочим, че учебно-тренировъчния процес във всички групи бе организиран на високо професионално ниво През периода 1959 – 1964 година (паралелно с УСШ) е разкрито и отделение по баскетбол към школата на ОС на БСФС в гр. Видин. За преподавател е назначен Йордан Баулов. Той е роден 1930 г. в село Ново село.
Йордан Баулов е завършил Държавната треньорска школа към Висшия институт за физическа култура и спорт през 1960 година. Той е един от преподавателите на СШ по баскетбол в Ново село през 1951 – 1957 година и основен състезател в отбора на Ново-село през 1950 - 1956 година. Притежава Първа треньорска и съдийска категория по баскетбол.
От 1959 до 1961 година работи като преподавател в спортната школа в гр.Видин с четри групи (момчета, момичета, юноши и девойки). През 1962 година по решение на бюрото на ОС на БСФС преминава на работа към ДФС”Асен Балкански” гр. Белоградчик с основна задача да популяризира баскетболната игра. Тук той поставя началото на организиран тренировъчен процес по баскетбол, работейки като треньор в гимназията (в продължение на 8 месеца) с две основни групи от юноши и девойки. От 1963 до 1964 година отново се връща в гр. Видин и продължава преподавателската си работа към СШ по баскетбол към ОС на БСФС – Видин. През този период в школата са обучени над 50 души Групите с които работи са сформирани предимно от II – ра СПГ. През 1964 година отделението по баскетбол се трасвормира в отделение по волейбол и се прехвърля в ДФС”Асен Балкански” – гр. Белоградчики. Това налага през следващите години Йордан Баулов на обществени начала да продължи треньорската си дейност в гр. Видин. През 1971 г. на зонално първенство в гр. Петрич отбора мл.възраст (девойки) под негово ръководство се класира на III – то място от пет отбора, побеждавайки отборите на Враца и Михайловград. В състава на отбора участваха: Анелия Петрова Пролетка Стоянова, Соня Савова, Мария Славчeвa , Върба Владимирова и др. През този период на зоналното първенство проведено в гр. Видин, девойките ст. Възраст от школата се класират на V – то място от 8 отбора. В тези състезаня взеха участие: Мира Сотирова, Лидия Бориславова, Мария Ангелова, Ирен Градишка, Снежка Спасова, Иванка и др. Отборите и групите ръководени от Йордан Баулов получаваха много добра технико – тактическа подготовка, в резултат на което бяха в основните състави на училищните си отбори. От групата на момичетата до 13 годишна възраст могат да се посочат следните имена: Бисерка Николова, Перка Стоянова, Галина Иванова, Кунка Пеева,Христина Петрова, Емилия Антонова и др. От групата на юноши ст, възраст с най-активно участие в учебно-тренировъчния процес могат да се посочат следните школници: Илия Цулин, Петър Петърчев, Йохан Давидов, Станчо Бончев, Евдоким, Георгиев, Севделин Петров и др. В обобщение може да се посочи, че през шестдесесетте години на миналия век Йордан Баулов със трудолюбието си и високия професионализъм е допринесъл значително много за развитието на детско – юношеския баскетбнол в гр. Видин. Шестдесетте години на XX - ия век са характерни и с утвърждаването и развитието на баскетболния отбор – мъже. Между 1961 и 1963 година мъжете жeлаещи да практикуват този спорт се събираха инцидентно и използваха баскетболната игра като средство за удоволствие и активен отдих. На тази основа се комплектуваха и отбори за представяне на гр. Видин в различни по ранг първенства, турнири и състезания. По това време се използваха всякакви благоприятни възмозности за провеждане на двустранни срещи с инциндентно комплектуванани отбори на туристически групи посещавали Видин. Една от тези срещи бе с американски туристи, проведена на на баскетболната площадка на колодрума през 1966 година. През 1964 година отборът бе включен в “Б” РБГ. В продължение на четири години (1964-1968) подготовката се водеше от треньори на общестени начала. Заниманията се водеха на открито 3-4 пъти седмично. През този период в крайното класиране отбора заемаше 4 или 5 м. През есента на 1967 година за треньор на мъжете по баскетбол към ДФС”Бенковски” гр. Видин е назначен Димитър Джамбазов. От тази година започва всъщност истински по-съдържание учебно-тренировъчен процес с мъжете. От 1967-1968 година първенството в “Б” РБГ се провежда на турнирни начала в два полусезона (есен и пролет) и на взаимно гостуване на осеметте отбора включени в групата. Съобразно системата на първенството Димитър Джамбазов изготви годишеня учебно-тренировъчен план в който тренировъчната работа бе разделена на два цикъла (есенен и пролетен) по три периода (подготвителен, състезателен и преходен). Така планирана целогодишната подготовка на мъжете предвиждаше 178 тренировъчни занимания, от които 79 през есенния полусезон и 99 през пролетния.През подготвителния период се провеждаха по 4 занимания седмично, а през състеателния по 3. Проведе се и 14-дневен тренировъчен лагер, където тренировката се водеше двуразово ( сутрин и след обяд). Баскетболния отбор мъже в първенството на “Б”РБГ” през 1967-1968 година се класира на II – ро място и доби право за следващия сезон 1968/1969 година да участва във втората шестица на „А” РБГ. През шестдесете години на миналия век ДФС”Бенковски „ провеждаше редица реципрочни международни срещи по футбол предимно с съседните градове (Зайчер, Бор, Кнажевац, Неготин и др.) на бившата СФРЮ (социалистическа федеративна република югославия). Добрата подготовка на баскетболния отбор мъже даде основание на ръководството на дружеството да уговори среща и по баскетбол със спортната организация в гр. Зайчер. Първата среща се проведе на 15.06.1968 година и бе добър стимул за баскетболистите. Те се представиха достойно побеждавайки отбора на домакините с резултат 94 : 67. Резултатите от тази среща и включването на отбора във втората шестица на „А” РБГ през сезона 1968/1969 година показва,че през този период се постави много добро и перспективно начало на организиран учебно-тренировъчен процес по баскетбол сред мъжете в гр. Видин. Голями заслуги за за по-нататашното развотое на баскетбола във Видин от средата на шестдесетте до началото на седемдесетте години има Евгени Русков – председател на ДФС”Бенковски”..
Евгени Русков (1927 – 1993) е роден в гр. Дунавци. .Завършва земеделска гимназия и школата за офицери. Той е един от най-дейните участници в бригадирското движение в нашата страна през четиридесетте години на миналия век. Бил е зам.командир на II – ри Врачански отряд в Хаимбоаз, а по – късно и командир на Бригадирски отряд в Горни Лом. След напускане на БНА, където е бил действащ офицер с чин капитан преминава на организационна работа. Работи като председател на БТС и Зам. Председател на ОС на БСФС по организационните въпроси. Във ФД „Бенковски” работи през периода 1965 – 1971 година. Под негово ръководство дружеството развиваше богата масова и спортна дейност. Той подкрепи инциативата на учебно-методичния отдел (завеждащ Иван Маринов) и секцията по баскетбол (с председател Георги Симеонов) към дружеството да се назначи за треньор по баскетбол на мъжете Димитър Джамбазов, с което бе поставено и началото през 1966 година на организиран учебно – тренировъчен процес на отбора участъващ в „Б”РБГ. Ев. Русков съдействаше най-активно за подобряване на материалната база по баскетбол и взимаше дейно участие в строителството на спортната зала”Фестивална” През периода 1961 – 1968 г. съществена подкрепа за развитието на баскетбола оказаха и председателите на секциите по баскетбол при ДФС”Бенковски” – Видин - Милчо Стойков (род.1932); Жоро Симеонов (роден 1931 г.); Арх.Пепи Бузов (род. 1934) и Симеон Игнатов (род. 1940 г.). През петдесетте и шестдесетте години на миналия век баскетболната игра в цялата страна се практикуваше почти на открито. В редица градове на страната бяха построени и електрифицирани баскетболни площадки, където се провеждаха срещите от различните етапи на републиканските първенства. С построяването на зала “Универсиада” в гр. София се даде начало на строителството на спортните зали в страната.Така в следващите 10 - 15 години почти във всички окръжни градове на страната бяха построени закрити спортни зали с допълнителни салони към тях и сервизни помещения. В гр. Видин спортната зала бе построена през периода 1965 – 1968 година. С откриването на спортната зала през м. Юли 1968 година се отбелязва нов етап от развитието на баскетбола в гр. Видин.Новите условия вече дават възможност, както за по нататашното развитие на баскетбола сред децата и юношите, така и за подобряване съдържанието и управлението на учебно-тренировъчния процес на отбора мъже участник в следващите години в “А’ и “Б” РБГ. От 28 – 30 VIII.1968 година новата спортна зала бе домакин на VI-то балканско първенство по баскетбол за юноши. Ръководството на първенството бе поверено изцяло на видинчани в състав:
1. Гено Георгиев – председател на организационния комитет
2. Александър Бошков – секретар на балканските игри
3. Евгени Русков – подпредседател на организ. комитет
4. Цеко Николов - подпредседател на организ. комитет
5. Димитър Наков - подпредседател на организ. комитет
6. Веселин Ницов - секретар
7. Иван Маринов - член на организационния комитет
Преди започване на балканиадата българският национален отбор бе 10 – 15 дни на тренировъчен лагер във Видин. По това време се проведоха няколко двустранни срещи между юношеския национален отбор и този на ДФС”Бенковски” – Видин. Тези срещи освен,че се посрещнаха с интерес от гражданството, те допринесоха много и за обогатяване на състезателния опит на видинските баскетболисти. В тази балканиада отказаха да участват отборите на Гърция и Югославия. По тази причина за запълване на програмата се взе решение извън класирането да участва младежкия отбор на ДФС “Бенковски”. Това даде възможност (по системата “Всеки срещу всеки”) вместо по една среща на ден да се провеждат по две, което бе и опрвдано поради голямия интерес от страна на видинското гражданство към тази за пръв път провеждана в града от такъв висок ранк баскетболна проява. В балканиадата участваха отборите на Румъния, Турция, България и ДФС”Бенковски” – Видин (извън класирането) В три дни балканското първенство се проведе при следната
П р о г р а м а:
28.VIII (сряда) 18,00 – 18,30 ч. – откриване на първенството
18,30 - 20,00 ч.– България – Видин
20 ,00– 21,30 ч.– Турция – Румъния
29. VIII (четвъртък)
18,00 – 19,30 ч. - Видин – Румъния
19,30 – 21,00 ч. – Турция – България
30. VIII (петък) -
18,00 – 19,30 ч. – Турция - Видин
19,30 – 21,00 ч. – България - Румъния
21,00 ч, - награждаване
В това балканско първенство видинския мъжки отбор по баскетбол се представи достойно.
В обобщен вид може да се посочи, че през 50-те и 60-те години на XX – ия век гр. Видин се утвърди като един от водещите центрове в северозападна българия с добър организационнен и педагогически опит в популяризирането и издигане на спортно-техническото ниво на баскетбола.

I I. 1. БАСКЕТБОЛНАТА ШКОЛА В СЕЛО НОВО СЕЛО (ВИДИНСКИ ОКРЪГ) И ВЛИЯНИЕТО Й ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БАСКЕТБОЛА В гр.ВИДИН.

През този двадесетгодишен период от възникването и развието на баскетбола във Видин (1948 – 1968 ) от много голямо значение бяха контактите с баскетболистите от село Ново – село. Учениците и младежите от това село играеха добър баскетбол. Тук бяха изградени отбори от мъже, жени, юноши и девойки, които водеха организирани трениривъчни занимания.Тези отбори участваха в зонални и републикански селски първенства, където се представяха достойно.
За да се добие по-добра представа за развитието на баскетбола в село Ново село ще посочим някои конкретни данни.
В с. Ново село през периода 1950 –1957 година е изградена баскетболна школа, която провежда организирана учебно-тренировъчна дейност. Школата е имала ръководство в състав;
Директор Цветан Насъпов (Бакиш),преподаватели : Величко Йонов , Йордан Баулов и Богдан Кайцанов. В ръководството още влизат д-р Златан Плашков и домакина Евстати Джотолов. Имало е и работник по подържане на спортната площадка.
В началото на 1949 година се обособява първата група по баскетбол, която започва организирани тренировъчни занимания. Това са следните ученици и младежи от селото родени между 1923 и 1938 г.
1. Цветан Насъпов ( бакиш) роден 1923 година. След
средното си образование успешно завършва ДТШ по футбол. Бакиш е един от най-дейните обществени деятели в областта на физическата култура и спорта в селото през петдесетте години на XX – ия век.
2. Максим Славчев – роден 1930 година, Завършва в СУ
„Св.Климент Охридски” – София чуждоезиково обучение
3. Харалампи Ангелов – роден 1932 година. Постъпва на
работа в армията , където получава званието “Капитан”
4. Богдан Кайцанов – роден 1935 година. Завършва
Треньорска школа.
5. Ганчо Манджуков- роден 1935 година. Завършва учителски
институт. Преподава пеене и музика в ТИХ - Видин
6. Борислав Минев (Тато) – роден 1937 година. Завършва
агрономство и се установява на работа по специалността си в родното си село.
7. Бошко Бизеранов – роден 1937 година. Завършва
електротехника.
8. Янаки Петров – роден 1937 година. Завършва философия и
работи като преподавател.
9. Евгени Гогичов – роден 1938 година. Завършва руска
Филология.
Една две години по-късно (1950 - 1951) в учебно-тренировъчна дейност по баскетбол от селото се включват и други привърженици на играта (родени между 1930 – 1938 година), някой от които са следните: Йордан Баулов Генади Гочев, Цанко Кайцанов, Спиридон Цеков, Лилко Серафимов, Борислав Бондов, Паруш Викторов, Свилен Поаков, Начко Георгиев и др.
Изграден е юношески отбор в състава на който са включени родените между 1937 и 1940 година.Някои от тези момчета по онова време са следните:Нестор Кирилов, Ивайло Йонов,Пейчо Спиридонов, Генади Бечев, Лилко Манджуков, Итко Гочев и Митко Борисов.
По късно в Ново село израства едно младо и много талантливо поколение баскетболисти между родените 1941 и 1953 гоодина. Това са Светослав Кайцанов, Михаил Борисов, Пламен Пополанов, Иван Младенов и Милко Златанов. Тези състезатели в по-късните етапи от своето развитие имат голям принос за издигане на спортно-техническото ниво на видинския баскетбол. Някои от тях като Иван Младенов и Милко Златанов играят важна роля (като състезатели и треньори) за издигане престижа на баскетбола в гр. Видин в ДФС”Бенковски”; ДФС”Химик”; БК”Химик” ; БК”Видахим” и БК”Видабаскет” участници през периода 1974 – 2008 година в “А” и “Б” РБГ.
В школата по баскетбол се изгражда и отбор от жени. Някой от тези състезателки родени между 1930 и 1935 година са следните;
Анка Насъпова, Филимонка Кежова, Пелагия Кайцанова, Елка Дудулова, Елка Тачев, Павлина Иванова и др.
Баскетболна школа в Ново село през 7- 8-годишното си съществуване развиви много добра организационна и учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност. Към нейната работа се отнасяха с голямо уважение спортните деятели от бившия и Околийски комитет за физическа култура и спорт (ОКФС) – Видин с Председатели по това време Димитър Низамов, Тодор Градинаров и инструктурите Пенко Билярски, Иван Георгиев, както и председателя на ОС на ДСО”Уражай” Асен Станев и заведущ учебно спортната работа – Иван Маринов. Тези физкултурни и спортни организации разчитаха основно на тази школа за участие в отделните етапи от републиканските селски първенства по баскетбол за мъже и жени и подкрепяха дейността ú морално и материално.
Баскетболния отбор мъже през периода 1950 – 1957 година участва в редица двустранни срещи, провеждани както в с. Ново село, така и в други градове на страната. По това време срещите между Ново село и гр. Видин имат демонстративен характер. Те преминаваха при добри, коректни и другарски взаимоотношения и имат значителен принос в популяризирането и масовизирането на баскетболната игра във Видинския край.
Баскетболния отбор на с. Ново село през този период взе участие в етапите на редица републикански първенства. Ще посочим само някои от тях. През 1952 година след като бяха елеминирани в предварителните кръгове едни от най-добрите селски отбори (по онова време), като този на с. Славяново (Плевенски окръг), на с. Гложене (Ловетки окръг) и на с. Вълчедръм (Михаиловградска окръг), те добиха право да участват на финалния етап за републиканско селско първенство в гр. София. За това републиканско първенство по инциатива на ЦС на ДСО”Урожай” бе възприета идеята на финалистите да им се оказва (10-15 дни преди финалния кръг) методическа помощ от най-добрите по това време ведомствени отбори. По този начин на с.Ново село бе определено треньорското ръководсто на ДСО”Локомотив” – София, чиито отбор бе един от най-добрите в страната.
Тази треньорска подкрепа бе от голяма полза за обмяна на опит в учeбно-тренировъчния процeс в резултат на което отбора зае III – то място в страната (от 8 отбора) след отборите на селата – Перущица (Пловдивски огръг) и Оризово (Старозагорски огръг). През 1953 година баскетболния отбор на Ново село заема първо место във окръжния турнир за купата на НРБ в бившия Врачански окръг (с участието на отборите от бившите околии на градовете Видин,.Михайловград, и Враца). На финалите в гр. София отбора заема IV – то место. Развитието на баскетбола в село Ново – село през петдесетте години на миналия век е неразривно свързано с голямото внимание и грижи както на административните и стопански ръководители, така и на обществеността.Голяма морална и финансова подкрепа младежката спортна школа по баскетбол към местното физкултурно дружество „Славия” получават от Слави Манджуков – председател на съвета; Йосив Кайцанов – секретар на съвета; Герасим Логофетов – предсетател на трудово – кооперативното земеделско стопанство и от обществените деятели Никола Бакалски; Ангел Предов; Борис Илиуцов. Тук трябва да се посочи и неуморната обществена дейност на Цветан Насъпов (Бакиш), който бе основния двигател на цялостната физкултурна и спортна - дейност в Ново село..
През този период баскетболната игра завладява болшинството от учениците от местното основно и средно училищв. В това отношение голяма роля изиграва директора на училището Шанко Кайцанов и преподавателите по физическо възпитание Стоян Малев, Добри Исаков и Емануил Маринов. В това училище баскетболната игра намира трайно присъствие в урочната и извънурочна дейност по физическо възпитание. Всичко това допринася отборите по баскетбол от различните възрастови групи от петдесетте до осемдесетте години на миналия век да са едни от най – добре подготвените в районните и окръжни ученически първенства. В обобщение може да се посочи,че баскетболната школа в село Ново село и след нейното закриване през 1957 година до наши дни е оставила дълбоки следи в популяризирането и развитието на играта и е със значим принос за преосперитета на Видинския баскетбол.

10.06.2010 г.
гр. Видин Иван Маринов – д-р по физическа култура