четвъртък, 17 юни 2010 г.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ СРЕДСТВА И МЕТОДИ ЗА РАЗВИВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Извадки от четвърта част на книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от 70-те до 90-те години на XX век”.. Видин,2008,автор Иван Маринов

IV.3.1. Развиване на издръжливостта на учениците чрез
прилагане на индивидуално - диференциран подход в
обучението по физическо възпитание.

Този педагогически експеримент провeдохме през периода 1976-1979 година. В рамките на три учебни години бе извършено лонгитудинално проследяване на развитието на общата и скоростна издръжливост на учениците от VI до VIII клас по приложена методика. За проследяване на ефективността от извършената експериментална работа, в началото и в края на учебна година, направихме контролни изследвания на 300 м бягане за момичета и 600 м бягане за момчета (бягането се проведе совалково на отсечка 73 м). Получените данни бяха подложени на статистическа обработка, като за целта използвахме вариационния анализ. Достоверността на разликите в постиженията на експерименталните и контролните паралелки и класове, а също така и достоверността на разликите за относителния дял, установихме чрез t – критерия на Стюдънт. За статистическа достоверност възприехме Pt > 0,95 %
В основата на експерименталната работа стоеше бягането с равномерна и променлива интензивност. Отначало то бе застъпено само в уроците с лекоатлетически характер, а в последствие се използваше като средство за по-нататашно развиване, усъвършенстване и съхраняване на бързината и скоростна издръжливост и в останалите видове уроци с игрови и гимнастически характер, като затова се отделяше от 5 до 10 мин в края на основната част.
Като взехме под внимание пола, възрастовите и индивидуални възможности на учениците, определихме три варианта на бегова работа по метода на променливата интензивност:
Първи вариант (голяма интензивност). Той бе предназначен за учениците с по-добри функционални възможности. При него бе определено редуване на бягане с равномерно темпо (оптимално за възможностите на учениците) 100-120 м и пробягване на отсечки от 50-60 м с ¾ усилия.
Втори вариант (средна интензивност). Той бе определен за тези с по-посредствени възможности. При него също се изискваше бягане с равномерно темпо от 100-120 м, от които първите 10-20 м е ходом, след което следва пробягване на отсечки по 50-60 м с усилия от ½ до ¾ от максималните възможности на учениците.
Трети вариант (малка интензивност). Отнася се до децата с най-малки физически възможности. Тук бе предвидено пробягване на отсечки от 50-60 м с усилия от ¼ до ½, от максималните възможности на учениците, редувани с ходене 50-60 м и бягане с равномерно темпо 50-60 м.
Така се даваше възможност на всеки ученик, независимо от неговото физическо развитие и функционални възможности, да участва пълноценно при реализиране на поставените задачи. Прилагането на споменатите варианти в урочната работа изискваше в първите 6-8 занимания да се работи по равномерния метод с оглед спазване на принципите за постепеност и последователност в натоварването. В тези уроци основните изисквания бяха насочени към подобряване на техниката на бягането и правилното дишане. В зависимост от възможностите на момчетата и момичетата бягането се извършваше с малка, средна и голяма интензивност. По този начин се стрeмяхме да се установи устойчиво състояние на организма, а бягането да става без особено напрежение на нервната система и другите органи и системи. Бягането се извършваше в началото на подготвителната част в продължение на 3-5 мин, използвано същевременно като едно от средствата за загряване, а също така и в последните 5-10 мин на основната част на урока след изпълнение на другите поставени задачи в него. Всичко това се отразяваше благоприятно за подобряване на дейността на дихателната и сърдечно-съдовата система на учениците и бе благоприятна предпоставка за по-голямо тренировъчно натоварване в следващите уроци през учебната година.
След тази предварителна работа в следващите уроци бе приложен диференциран подход за развиване и подобряване на общата и скоростна издръжливост по метода на променливата интензивност в посочените три варианта. В уроците, при които една от поставените задачи бе развиването и подобряване на издръжливостта, се отделяха от 16 до 18 мин. за работа (във втората половина на основната част). Учениците пробягваха по три серии, които в съответния клас по време се разпределяха така;
● в шести клас - момчетата изпълняваха първата серия за 3 мин, втората за - 4 мин и третата - за 5 мин. При момичетата времето за отделните серии бе разпределено съответно: 2, 3 и 4 мин.
● в седми клас при момчетата сериите се редуваха така: 4, 5 и 6 мин, а при момичетата – 3, 4 и 5 мин.
● в осми клас - при момчетата първата серия се пробягваше за 5 мин, втората - за 6 мин, и третата за 7 мин, а - за момичетата съответно: 4, 5 и 6 мин.
Бягането във всички уроци и класове се извършваше кръгово на маркирани разстояния от 150-200 м, през 10 м, на които са поставени ярко изпъкващи цифри (изписани на стабилни подвижни циментови блокчета, които дават представа по всяко време за изминатото разстояние). Така определеният режим се редуваше вариативно, т.е., времето за изпълнение на отделните серии се изпълняваше и в обратен ред.
В уроците по лека атлетика и спортни игри (в основната част на които стояха други задачи), беговата работа се извършваше в последните 5-10 мин на основната част на урока като учениците изпълняваха от една до две серии, по един от трите варианта. Когато учебните занимания се провеждаха в условията на физкултурния салон (с учебното съдържание по гимнастика), в последните 10-15 мин от урока прилагахме кръгова тренировка, в която включвахме упражнения със скоростно-силов характер. По този начин подържахме нивото на общата издръжливост на учениците през цялата учебна година.
Анализ и интерпретация на данните. Проследявайки лонгитудиналното развитие на издръжливостта на изследваните
ученици, е видно че в VI клас, в сравнение с началото и края на учебната година, средното постижение при момчетата на 600 м е подобрено със 7, 63 сек, в VII клас – с 11,38 сек, и в VIII клас - 6,80 сек (Pt > 0,98)
За ефективността на приложения диферинциран подход за развиване на общата и скоростно-силова издръжливост можем да съдим и при съпоставяне на резултатите между учениците от експерименталния VII клас през учебната 1977-1978 г. и данните от изследваните ученици през учебната 1976-1977 г. при СОУ”Св.св.Кирил и Методий”, които не са работили по тази методика за развиване на издръжливостта. При този сравнителен анализ се установява, че между двете контролни изследвания в началото и в края на учебната година както при експерименталния, така и при контролния клас (момчета и момичета) се забелязва благоприятна тенденция в увеличаване на постиженията, което е подкрепенно и с висока статистическа достоверност (Pt > 0,99), т.е. заниманията по физическо възпитание и в двете сравнявани групи са довели до съществени изменения. Това подобрение на постиженията, в крайна сметка, е и желания краен резултат от учебния процес по физическо възпитание.
За нас представляваше интерес да сравним резултатите от нашия експеримент на 300 и 600 м бягане с тези на учениците от някой други училища на територията на гр. Видин. Данните при този сравнителен анализ показват, че средното постижение при момчетата на 600 м е най-добро при учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий” – 142,87 сек, а в другите две училища, съответно е 156,17 сек, при учениците от VII-мо основно училище и 147,16 сек при учениците от VIII-мо основно училище. При момичетата на 300 м бягане средното постижение на ученичките от СОУ”Св.св.Кирил и Методий” е 69,88 сек, а в другите две училища съответно е 79,74 и 75,65 сек. Достоверността на всички получени разлики между сравняваните групи в VII-ми клас е надеждна – Pt > 0,99, само при момчетата между нашето и VIII-мо основно училище е Pt <> 0,99)
2.Прилаганият диференциран подход може да намери подходящо място както в уроците по лека атлетика, така и в някои от уроците по гимнастика и спортни игри, като за целта се използуват от 5 до 10 мин, в края на основната част.
3. Прилагането на трите варианта на бягане е достъпно за всеки ученник от паралелката като особено добре се отразява върху самочувствието на учениците с по-слабо изразени функционални възможности. Това, че им се предоставя специален вариант за работа, укрепва тяхната воля и мобилизира силите им за лична изява.
4. Прилагането на трите варианта за развиване и подобряване на общата и скоростна издръжливост по приложената методика могат да намерят широко приложение в учебния процес по физическо възпитание за учениците от VI до XII клас, а също така и за тези от III до V клас с намалени изисквания.


IV.3.2. Изследване ефективността на различни методи за
подобряване издръжливостта на учениците

Този педагогически експеримент проведохме в четири етапа през периода 1979-1983 година. Целта на експеримента бе да се изпробват различни методи (в комбинация) за развиване и подобряване издръжливостта (с нарастване на възрастта) на учениците от средна училищна възраст. Всеки етап е в рамките на една учебна година и е свързан с отделна методическата постановка на експеримента. В етапите участваха между 182 и 191 души, разделени на две групи – експериментална (ЕГ), в която бяха включени учениците от IV-VII А, Б и В паралелки – общо 54-59 момчета и 40-45 момичета и контролна (КГ) - с учениците от IV-VII Г, Д и Е паралелки 41-50 момчета и 42-46 момичета (виж. табл.15).
● Първи етап (начален, 1979-1980). Този етап се проведе с учениците в IV клас при следната методическа постановка на експеримента: при двете групи (експериментална и контролна) през първия учебен срок (в рамките от 5 до 7 мин в края на основната част в уроците по лека атлетика и подготвителните игри за баскетбол), се проведе бегова работа за развиване и подобряване на общата издръжливост. В първите 3 урока наред с другите двигателни задачи учениците се запознаха с техниката на бягане. В следващите 16 урока (до 1.XII) бе приложено продължително бягане с равномерно темпо и с усилия от 50-60 % от техните максимални възможности. През втория учебен срок (от 12.IV до 31.V) в 12 урока (по лека атлетика и подготвителните игри по волейбол и хандбал) учениците от контролната паралелка продължиха беговата работа с продължително бягане по равномерния метод, а тези от експерименталната преминаха на бегова работа по метода на променливата интензивност, където, съобразно възможностите им, приложихме трите варианта на бягане - висока, средна и ниска интензивност. (виж.IV.3.1). От 1.XII до 15-20.III.1980 година, когато се работеше в условията на физкултурния салон и с учебното съдържание по гимнастика, двете групи работеха при едни и същи условия . Тук последните 3-6 мин на основната част във всеки урок бяха предвидени за комплексно развиване на физически качества по метода на кръговата тренировка (виж IV.1.1.)
● Втори етап (междинен, 1980-1981 година). Този етап обхваща обучението на учениците в V клас. И през тази учебна година, без да се нарушават единните изисквания на обучението по физическо възпитание, с двете групи се работеше съгласно годишното разпределение на учебния материал. Работата за развиване и подобряване издръжливостта на учениците се извършваше, както в първия етап в последните 6 до 8 мин. в уроците по лека атлетика и спортни игри. ►експерименталната група през първия учебен срок работеше по следната схема: в 7 урока извършваха продължително бягане с равномерно темпо с усилия от 50-60 % от максималните им възможности. Пробягваха се по две серии от по 3 до 4 мин с активна почивка между сериите от 1,3 до 2 мин. В следващите 8 урока се работеше по метода на променливата интензивност. Изпълняваше се една серия от 4 до 6 мин или две серии от 3 до 4 мин. През втория учебен срок от 15-20.III до 31.V.1981 година в рамките на 14 учебни часа работата продължи по променливия метод, както през първия учебен срок. ►Учениците от контролната група във всичките 30 учебни часа (по лека атлетика и хандбал) на учебната година провеждаха продължително бягане с равномерно темпо с усилия от 50-60 % от максималните възможности на учениците. При тях във всеки първи урок бягането се извършваше в една серия от 5 до 6 мин, а във втория урок на седмицата две серии от по 4 мин (с активна почивта между сериите от 1,30 до 2 мин). През този етап в уроците по гимнастика двете групи работеха при едни и същи условия.
● Трети етап (междинен, 1981-1982) През тази учебна година се продължи работата за развиване и подобряване на общата и скоростна издръжливост на учениците само, че в обучението в VI клас. И тук, както в предишните два етапа, вниманието им насочихме в уроците по лека атлетика и спортни игри. В VI клас предстоеше задълбочено изучаване на играта баскетбол. Предвидихме общо 15 часа през първия и 15 във втория срок като тази дейност се извърши в последните 6 до 8 мин на основната част. ►С експерименталната група методите за развиване и подобяване общата и специална издръжливост на учениците през учебната година комбинирахме в следната последователност: през първия учебен срок в първите 7 учебни часа приложивме продължително бягане с равномерно темпо с 50-60 % от максималните възможности на учениците). Изпълняваха се по две серии от 3–3,3 мин, с активна почивка между тях от 1,30 до 2 мин. В следващите 8 урока приложихме променливия метод в три варианта, съобразно възможностите на учениците. Във всеки първи урок определихме две серии по 3-4 мин всяка една и с активна почивка между тях от 1,3 до 2 мин. Във втория урок се бягаше една серия от 5-6 мин. През втория учебен срок учениците от тази група от 15-20.III до 20.V..1982 година в 15 учебни часа тренировъчното натоварване продължихме по променливия и интервлния метод. Във всеки първи урок се работеше по променливия метод в три варианта (както през първия учебен срок), а във втория - по интервалния метод. По този метод отсечките в отделните уроци по пол бяха комбинирани по начина изложен в схема 1.
► При учениците от контролната група през цялата учебна година, в рамките на 30 учебни часа, приложихме метода на променливата интензивност с въведените от нас три варианта на бегова работа (голяма, средна и ниска интензивност), съобразно възможностите на учениците. Във всеки първи урок в края на основната част учениците бягаха по две серии от 3-3,3 мин, с активна почивка между тях от 1,30 до 2 минути.
● Четвърти (последен етап 1982-1983 година). През този етап, когато наблюдаваните ученици бяха в VII клас, продължихме работата за развиване, съхраняване и подобряване на издръжливостта им. В двете групи определихме по 30 учебни часа за бегова работа в последните 8-10 мин на основната част. Комбиниране на методите в двете групи се извърши по следния начин: ► при учениците от експерименталната група от 1.X до 1XII.1982 г. и от 15-20.III до 31.V.1983 година (общо в 30 учебни часа) в първия урок се приложи продължително бягане в две серии от 3,3 до 4 мин (с 50-60 % от максималните възможности на учениците) и активна почивка между тях от 1,3 до 2 мин. Във вторият урок - бягане с променлива интензивност в три варианта (голяма, средна и ниска) и в третия урок - по интервалния метод. При тази вариативност на беговата работа всеки един от трите метода в хода на учебната година бе приложен в 10 учебни часа. Отсечките по интервалния метод са комбинирани по начина изложен в схема 2.
8-10 мин) работеха по равномерния метод с усилия от 50 до 60 % от максималните им възможности. Беговата работа се извършваше в две серии от по 3,30-4 мин с активна почивка между тях - 2-2,30 мин. Във втория урок се работеше по метода на променливата интензивност в три варианта (голяма, средна и ниска). Бягането протичаше в една серия от 7 до 8 мин. По този начин от 1.X. до 1.XII.1982 г. и от 15-20.III до 31.V.1983 г. се проведоха общо 30 занимания (15 от тях с продължително бягане по равномерния метод и 15 - по метода на променливата интензивност).

Анализ и интерпретация на данните. Анализът на данните разкрива, че в резултат на извършената бегова работа и в двете групи са настъпили благоприятни изменения в подобряване издръжливостта на учениците, което се потвърждава от високата статистическа достоверрност през всяка една от наблюдаваните учебни години (Pt > от 0,95 до 0,99). Това показва, че прилагането на трите метода - равномерен, променлив и интервален, в най-различни комбинации и съчетания, се оказват подходящи за развиване, подобряване и съхраняване на издръжливостта на учениците от средна училищна възраст.
Получените почти два пъти по-високи ралики (между първото и второто контролно изследване през всяка една от наблюдаваните учебни години) при учениците от експерименталната група, в сравнение с контролната, наложи да потърсим статистическа достоверноост на тези разлики между двете групи. Чрез посочената формула в раздел IV.3.1 бе установено, че гаранционната вероятност в разликите между двете групи във всяка една от наблюдаваните учебни години е достатъчно надежна Pt > oт 0,97 до 0,99). Това дава основание да заключим, че прилагането на методите за развиване и подобряване на общата и скоростна издръжливост в определена система (като се спазва принципа на постепеност в тренировъчното натоварване) наистина е довел до по-добри резултати (с нарастване възрастта) при учениците от експерименталната група.
На основата на резултатите от педагогическия експеримент могат да се направят следните обобщения и предложения за педагогическата практика:
1.Прилагането на равномерния, променливия и интервалния метод в последните 6-10 минути на основната част на уроците по лека атлетика и спортни игри, в началото и в края на учебната година, се отразява благоприятно върху подобряване издръжливостта на учениците от средна училищна възраст.
2.С нарастване възрастта на учениците и увеличаване на относителния дял на уроците, с прилагане на променливия и интервалния метод, се постига по-голяма ефективност в подобряване на издръжливостта на учениците.
Като изхождаме от този педагогически опит считаме, че в рамките на 30 учебни часа в последните 6-10 мин на основната част на урока, е възможно да се работи ефективно за подобряване на общата и скоростна издръжливост на учениците. За целта може да се приложи следната

ориентировачна схема:

в четвърти клас
● 0т 1.X до 1.XII - в 15 урока да се прилага продължително бягане с равномерно темпо (с усилия от 50-60 % от максималните възможности на учениците).
● От 15-20.III до 31.V да се прилага метода на променливата интензивност в три варианта (голяма, средна и ниска) (вж. IV.3.1).
в пети клас
● от 1.X до 1.XII в първите 8 урока да се прилага продължително бягане с равномерно темпо (усилия от 50-60 % от максималните възможности на учениците). Изпълняват се две серии по 3-4 мин с активна почивка между сериите 1,30 - 2 мин. В следващите 8 урока се прилага бягане с променлива интензивност в три варианта – една серия от 4 до 6 мин или две серии от 3-4 мин с активна почивка между сериите от 1,30 до 2 мин.
● от 15-20.III до 31.V да се приложи метода на променливата интензивност в три варианта. В първия урок бягането да се извърши в една серия от 4-6 мин, а във втория - две серии от 3-4 мин, с активна почивка между сериите от 1,30 до 3 мин. Това редуване на обема на тренировъчното натовартване се извършва до края на учебната година.
в шести клас
● От 1.X до 1.XII – в първите 5 урока се прилага продължително бягане с равномерно темпо (с усилия от 50-60 % от максималните възможности на учениците). Изпълняват се две серии от 3-4 мин с активна почивка между сериите от 1 до 2 мин. В следващите 10 урока се работи по променливия метод в три варианта, както в пети клас.
●От 20-31.III до 31.V – в първите пет урока се прилага метода на променливата интенсивност в три варианта, а в следващите 10 урока се работи по интервалния метод.
От седми до дванадесети клас
● от 1.X до 1.XII и от 20-31.III до 31.V в рамките на 30 учебни часа се работи с последователно редуване (в уроците) на един от методите :
= във всеки 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19, 22, 25 и 28 урок се прилага продължително бягахе с равномерно темпо (с усилия от 50-60 % от максималните възможности на учениците. Изпълнява се една серия от 6 до 7 мин;
= във всеки 2, 5, 8, 11, 14, 17, 20, 23, 26, и 29 урок се прилага метода на променливата интензивност в три варианта. Изпълнява се една серия от 6-8 мин;
= във всеки 3, 6, 9,12, 15,18, 21, 24, 27 и 30 урок се работи по интервалния метод. За целта може да се пробягват отсечките изложени в схема 8.

IV.3.3. Изследване ефективността на беговите упражнения и
народните хора за подобряване издръжливостта на
учениците

Този педагогически експеримент се проведе през периода 1974-1977 годинa. В основата на експеримента бе идеята да се изследва ефективността на беговите упражнения и народните хора в съдържанието на утринната ведрина за подобряване издръжливостта на учениците от средна училищна възраст.
Методическа постановка. Изготвен бе магнетофонен запис за провеждане на утринната ведрина в рамките на определеното време от 15 мин, в следната последователност: ● три минути – галоп и мелодия за изпълнение на първа серия бегови упражнения; ● една минута пауза – възтановяване след беговите упражнения и престрояване по паралелки за изпълнение на общоразвиващи упражнения; ● четири минути подходяща музика за общоразвиващи упражнения, изпълнявани под ръководството на дежурния ученик (за целта всяка паралелка има определено място в дворната площ);
● три минути галоп – мелодия за втора серия бегови упражнения; тези упражнения се изпълняват от учниците самостоятелно или по групи; ● една минута пауза – престрояване по паралелки или класове и образуване на кръгове за народни хора; ●три минути – народни хора. Следва маршова музика за строяване на учениците и навлизане в класните стаи.
Тази програмирана дейност бе подчинена на ученическото самоуправлние. От учителите, които имаха първи учебен час, се изискваше да бъдат при съответните паралелки. Някои от тях се включваха активно в двигателна дейност. Определени ученици всяка сутрин, преди започване на ведрината (6,50 – 7,05 ч,) пускат по радиоредбата ободряваща музика, останалите пристигайки в училище, се отправят към предварително определените им места, поставят си чантите и горните дрехи (палта, якета, шлифери и др.) на подсигурена закачалка.
Утринната ведрина започва в 7, 05 мин с пускане на магнетофонния запис. Всеки ученик започва бягането свободно (самостоятелно или по групи) като се съобразява с възможностите си. Задължително условие е първите три минути бягането да бъде с ниска или средна интензивност. След завършване на мелодията за беговите упражнения учениците се отправят към определените им места, където под ръководството на дежурните ученици изпълняват общоразвиващи упражнения. През това време учениците, които желаят, могат да продължат беговите упражнения. След общоразвиващите упражнения следва мелодия за масово изпъление на втората серия бегови упражнения, които също се пробягват свободно. Утринната ведрина завършва с народни хора. След това за 3 до 5 мин учениците се строяват по паралелки на определено сборно място и влизат в класните стаи.
Организацията и изпълението на утринната ведрина по този начин изискваше следната предварителна работа (в часовете по физическо възпитание): ● първо – запознаване на учениците по паралелки с хода на утринната ведрина по магнетофонния запис ● второ – определяне мястото на всяка паралелка в дворната площ, което бе от значение за създаване на определен ред при изпълнение на общоразвиващите упражнения и народните хора.
● трето – уточняване комплексите от общоразвиващите упражнения. Изпълнението им се ръководеше от дежурния ученик, което осигуряваше активно участие на всички ученици от паралелката. ● Четвърто – запознаване на учениците с основните изисквания при изпълнение на беговите упражнения. Във връзка с това им бяха давани указания, че всеки може да участва в тях със свое тмпо, съобразено с възможностите си. Даваше се възможност на най-подготвените да отделят повече време за бягане за сметка на общоразвиващите упражнения и народните хора. За регулиране на темпото и определяне на метража при бягането в дворовете е направена маркировка със 72 ярко изпъкващи цифри, стабилно закрепени върху циментови блогчета с размери 50/50 см. По този начин са маркирани 3 разстояния по 150 м и едно от 200 м.
През учебната 1976/1977 г. проследихме ефективността на този начин за изпълнение на утринната ведрина като направихме контролни изследвания на 300 м бягане за момичета, 600 м за момчета и 60 м гл.бягане за двата пола. Получените данни бяха обработени статистически (по вариационния анализ) и сравнени с резултатиите на учениците през учебната 1970/1971 г., когато ведрината се е организирала по традиционния начин само с общоразвиващи упражнения. Достоверността на получените разлики от сравняваните учебни години установихме чрез t – критерия на Стюдънт.
За да проверим отношението на учениците към въведения нов начин за изпълнение на утринната ведрина, през учебната 1977/1978 г. организирахме анкетно изследване с VI, VII и VIII клас. Бяха анкетирани 332 души, което съставлява 93, 78 % от общия брой на учениците от тези класове. Данните от анкетното изследване бяха обработени по алтернативния метод. Статистическата достоверност на разликите за относителния дял установихме чрез t–критерия на Стюдънт.
Данните сочат, че учениците през учебната 1976-1977 г. показват по-добри резултати в проследяваните показатели. Определен принос за това има и новия начин за организиране на утринната ведрина през 1976-1977 г. Статистическата достоверност на разликите дава основание да предполагаме, че беговите упражнения, които съставляват 40 % от съдържанието на така програмираната от нас утринна ведрина (а за някои от 50 до 80 %), са помогнали за подобряване издръжливостта на учениците. Подобряването се забелязва и в развитието на качеството бързина. От контролните наблюдения установихме, че една част от момчетата всекидневно пробягват с различно темпо от 1000 до 3000 м, а момичетата – 800 до 1500 м. Това се дължи на обстоятелството, че освен шестте минути, предвидени за бегови упражнения задължителни за всички, на учниците се разрешава според настроението и възможностите си да бягат по време на общоразвиващите упражнения и народните хора. За тази цел в дворната площ има специално отделена пътека с дължина 85 м и ширина 12 – 14 м, където се бяга “совалково”, без да се пречи на учениците, които организирано по паралелки са включени в останалите дейности на утринната ведрина. Определен интерес представляват и данните от анкетното проучване. Например 99 % от анкетираните учници одобряват новия начин за провеждане на ведрината, а само 0,90 % предпочитат традиционния начин, т.е. само със изпълнение на общоразвиващи упражнения (Pt > 0,99). На основата на проведения педагогически експеримент могат да с направят
На основата на проведения педагогически експеримент могат да се направят следните обобщения:
● Включване на бегови упражнения и народни хора, като разнообразен подход при изпълнение на утринната ведрина, повишава емоционалната стойност на тази извънурочна форма на работа в съвременното българско училище и подобрява издръжливостта и бързината на учениците;.
● Всеки ученик предварително трябва да се насочи към самостоятелно определяне на обема и интензивността при изпълнение на беговите упражнения;
● Необходимо е в училищните дворове да се направи маркировка с релефно изпъкващи цифри с оглед регулиране на темпото и определяне метража на бягане.

IV.3.4. Изследване скоростно-силовата издръжливост на
баскетболисти от 15-18 годишна възраст

Един от възловите тестове за оценка на скоростно-силовата издръжливост в баскетбола е совалковото бягане. Затова в това изследване си поставихме задача да проверим информативността на това контролно изпитание и да изготвим таблица за оценка на подготовката на състезатели – юноши. Експериментът проведохме през първата половина на месец юни, 1987 година със спортистите, включени в юношеския национален отбор (15-18 години), които в три поредни дни изпълниха теста “совалково бягане” на 78, 91 и 156 м. То ставаше на асфалтова баскетболна площадка (26/14 м) през петте линии в предно-задна посока
Получените резултати в отделните възрасти са обработени статистически с вариационния анализ, а достоверността на разликите между отделните възрастови групи са установени чрез t – критерия на Стюдънт. За статистическа достоверност възприехме Pt > 0,95 %. Обработените резултати са представени в таблици1, 2, 3 и фиг. 1, 2, 3, които отразяват средното време (в сек) на всяка изследвана възраст в трите совалкови пробягвания (78, 91 и 156 м) и хомогеността на наблюдаваните случаи чрез стандартното отклонение около средната аритметична величина. От таблиците е видно, че няма особени разлики в постиженията за отделните възрастови групи, което ни дава основание да считаме, че за всяка възрастова група може да се приложи единни оценъчни таблици на тритте совалкови бягания през петте линии на баскетболното игрище..
Затова въз основа на получените резултати по метода на персентилите съставихме 5-степенна скала за оценка за всяко едно от тестовите упражнения (таблици 1, 2, 3 и фиг. 1, 2, 3,). За целта екстраполирахме стойностите на персентилите, P25, P50. P75 и P95, които служат като граници между различните оценки. Изработените от нас таблици могат да служат за индивидуална и групова оценка на скоростно-силовата изрдъжливост на 15, 16, 17 и 18 годишни баскетболисти.


17.06.2010 г. Иван Маринов - д-р по физическа култура

Няма коментари: