Извадки от книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от 70-те до 90-те години на XX век” (петта част). Видин, 2008 г. Автор: Иван Маринов
Първи педагогически експеримент.
Изследване вниманието на учениците в часовете
по български език и литература след физическо натоварване
Този експеримент е свързан със изследване вниманието на учениците в часовете по български език и литература след физическо натоварване (за развиване и подобряване общата издръжливост на учениците) в рамките на утринната гимнастика. Експериментът бе продиктуван от ширещото се схващане в практиката, че след по-интензивно физическо натоварване в рамките на утринната гимнастика за първия учебен час по общообразователните предмети учениците са възбудени, с раздвоено внимание, което води до непълноценна учебна дейност. Ето защо целта на нашето изследване бе да се установи въздействието на физическото натоварване чрез бегови и ритмични упражнения, включени в съдържанието на утринната гимнастика, върху някои основни свойства на вниманието на учениците в първия учебен час по български език и литература. Педагогическото наблюдение проведохме съвместно с колежката Сибила Гочева, преподавател по български език и литература (през учебната 1980-1981 г.).
Обект на изследването са 47 души от VIII клас при СОУ “Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин.
Методическа постановка. В рамките на учебната година приложихме следните три варианта на утринна гимнастика (с продължителност до 15 минути).
●Първи вариант: ● този вариант е описан в част IV.3.3.
●Втори вариант: ● различни видове бягане – 3 мин; · пауза за престрояване по паралелки и класове за изпълнение на народни хора –1 мин: ● народни хора с музикален съпровод – до 8 мин (народните хора следват едно след друго с паузи от 3 до 5 сек ); — ● различни видове бягане - до 3 мин.
●Трети вариант: ● строеви упражнения и преглед на строевата песен – 10 мин; ● бягане с променлива интензивност – 5 мин (между втората и третата мин по желание може да се премине в ходом до 1 мин, а тези, които са с добри аеробни възможности, бягат непрекъснато в определеното време от 5 мин).
В седмичния цикъл трите варианта бяха разпределени така: понеделник и четвъртък – провеждане на утринната гимнастика по първи вариант; вторник и петък – по втори вариант; сряда – по трети вариант.
Проведохме две тестирания на учениците по теста на Тулуз и Пиерон. Първото, в началото на първия учебен час по български език и литература, след участие на учениците в утринната гимнастика и второто, две седмици по-късно в същия час, но без участието им преди това в утринната гимнастика.
Получените резултати за всеки ученик са обработени статистически по следните формул:
N
●Коефициент за точност (на Ципла) А = ---- ,
М
където М - количество знаци, които трябва да се задраскат, а N – количество знаци, които са задраскани при опита. Максималната стойност на този коефициент е 1. Колкото по-малка е стойността на този коефициент, толкова по-малка е точноста на работата.
AS
● Коефициент за продуктивност (на Ципла) P = —,
100
където А е коефициентът за точност, S е броят на всички прегледани при опита знаци от теста. Максималната стойност на този коефициент в нашето изследване е 0,48. Колкото по-малка е стойността на този коефициент,толкова по-малка е продуктивността нa вниманието.
● Коефициент за активност (на Св.Димитрова)
S
К = — , където S е броят на всички
B
прегледани знаци, а В броят на допуснатите грешки. В нашето изследване максималната стойност на този коефициент е 48.
За да проследим степента на възстановяване, при първото изследване бяха снети данни за пулсовата честота на учениците преди утринната гимнастика и след нея непосредствено преди започване на първия учебен час по български език и литература. Данните са обработени статистически по алтернативния и вариационния анализ, а достоверността на разликите между двете изследвания е установихме чрез t – критерия на Стюдънт.
Анализ и интерпретация на данните. Анализът на данните разкрива, че по-отношение на точността и продуктивността на вниманието у учениците и в двете изследвания няма различия (Pt > 0,15). Установява се обаче, че след физическо натоварване, със средствата предвидени в съдържанието на утринната гимнастика, болшинството от учениците (93,61 %) са по-активни през първия учебен час и проявяват готовност за учебна дейност ( Pt > 0,94). При по-задълбочен анализ на данните за активността на вниманието на учениците в двете изследвания се забелязва, че във второто изследване (когато учениците не са участвали в утринната гимнастика) не са попълнили правилно теста 10 ученика, от които трима са допуснали по една грешка, един – десет грешки, двама – 13 грешки, един 15 грешки, трима души не са прегледали всички знаци и са допуснали голям брой грешки. При аналогичен анализ на данните, получени от първото изследване (след участие на учениците в утринната гимнастика), се констатира, че само трима не са попълнили правилно теста; един ученик е допуснал една грешка, един 6 и един ученик е прегледал 16 вместо 48 знака, като е допуснал 3 грешки. Прави впечатление също повишения физически и интелектуален тонус на изследваните ученици от тази възрастова група (14-15 годишни) след физическо натоварване в рамките на утринната гимнастика. Наблюденията върху пулсовата честота показват, че преди утринната гимнастика средните стойности на пулса е 80,45 удара в минута, а след провеждането и – 85,32 удара, т.е. повишаване с 5,76 %, което е в нормалните физиологични граници. Сравнителният анализ на данните за физическата дееспособност на наблюдаваните ученици разкрива, че 66,66 % от тях попадат в оптималните оценки от средна до отлична физическа дееспособност при средни данни за училището (на учениците от IV до VIII клас) – 68,28 %, в края на учебната година (Pt > 0,18).
На основата на данните от изследването могат да се направят следните обобщения:
● Беговите и ритмични упражнения, включени в определена система в съдържанието на утринната гимнастика, допринасят за оптимизиране на двигателната дейност и подобряване на физическата дееспособност на учениците.
● Ежедневното функционално натоварване с този вид дейност не влияе отрицателно върху точността и продуктивността на вниманието на учениците, а напротив, оказва благоприятно въздействие за организиране на психичната им дейност за ползотворен учебен труд в часовете по изучаваните общообразователни предмети в средното училище.
Втори педагогически експеримент
Изследване вниманието на 17 - годишни ученици в
часовете по математика след физическо натоварване
Целта на този експеримент е да се установи въздействието на физическото натоварване (в уроците по баскетбол) върху вниманието на учениците за следващите уроци по математика.
Обект на изследването са ученици от XI “А” клас при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин. Изследването се проведе при естествени условия, в рамките на седмичното разписание, през последните три седмици на първия учебен срок на учебната 1993-1994 г. Изследването се проведе съвместно с колегата Васил Нешев – преподавател по математика. Наблюдението извършихме в 6 урока по математика, от които след 3 урока по физическо възпитание и в 3 урока (в първия учебен час) след свободното време на учениците в дообедната смяна.
В уроците по физическа култура бе приложено учебното съдържание по баскетбол, като спазвахме следната схема:
● приемане на паралелката и поставяне целта и задачите на урока;
● следват: бегови, общоразвиващи, изправителни и специално-подготвителни упражнения ;
● упражнения с гири (5-8 кг с удължени дръжки 80-90 см) и с щанги (10-25 кг ) по метода на динамичните усилия за подобряване на взривната сила и скоростно-силовите възможности на учениците;
● учениците са разпределени по взаимно предпочитание по тройки (застанали двама срещу един на разстояние 3-4 м един от друг). Всяка тройка продължава разгряването с видовете подавания с една и две ръце (със смяна на местата). При същото разположение (на тройките) следва на отсечка от 10-12 м, водене на топката по права посока, подскок до баскетболен стоеж (с ловене на топката) и подаване (също със смяна на местата);
● стрелба в коша от място и в движение;
● игра - двама срещу двама или трима срещу трима (до 21 направени точки);
● стрелба от наказателната линия;
● разхлабващи упражнения;
● кратък разбор и приключване на заниманието.
За установяване на интензивността на тренировъчното натоварване в един от уроците се изследва пулсовата честота на учениците. Отчитането се извърши палпаторно (на лявата ръка на китката) на артерия Radialis. Изследва се също и честотата на дишането (в началото и в края) в един от уроците по физическо възпитание.
Проведохме три от уроците по математика след уроците по физическо възпитание. В първият от тях, в началото изследвахме вниманието на учениците чрез проба на Тулуз и Пиерон, като от всеки ученик се изискваше да прегледа и задраска определени от нас знаци в рамките на 2 мин. Броят на всички знаци в бланката е 42, а на определените знаци за задраскване – 14. С тази проба изследвахме точността, продуктивността и активността на вниманието (Б.Първанов и кол,1981).
В началото на втория урок (в рамките на 2-3 мин) изследвахме гъвкавостта на вниманието чрез теста на К.Платонов за събиране на числа с прехвърляне. В третия урок, за установяване степента за прилагане на знанията, се проведе контролно изследване като на учениците бяха дадени за решаване на задачи със средна трудност от изученото учебно съдържание по математика (раздел “Граница на функция” за XI клас). В следващите 3 урока по математика проведохме аналогични наблюдения (както след двигателната дейност в уроците по физичерско възпитание) само че след свободното време на учениците в дообедната смяна.
Получените резултати от наблюдението обработихме статистически, по формулите на двата теста за определяне на коефициентите на гъвкавостта, продуктивността и точноста на вниманието. Извършихме и допълнителна обработка на данните по вариационния анализ. За статистическа достоверност възприехме Pt > 0.95 %.
Анализ и интерпретация на данните. Анализът на данните разкрива, че средните стойности на пулсовата честота в началото на урока по физическо възпитание е в границите на 78, 38 удара в минута, във втората половина на основната част тя се покачва на 159,13 удара, което показва едно сравнително оптимално физическо натоварване и в края на урока пулсовата честота рязко спада - на 85,82 удара, т.е. превишава със 7,50 % изходното ниво в началото на урока, което е прието да се счита в нормалните физиологични граници (след като превишаването е под 10 %).
Сравнителният анализ на данните за честотата на дишането сочи, че средните стойности са 22,30 дишания за 1 мин в началото, спрямо 24 в края на урока по физическо възпитание. Разликата между двете измервания (1, 70 дишания) е несъществена, което показва нормализиране на дишането в края на проведения урок по физическо възпитание (Pt <> 0,98). Аналогични са и получените резултати за скоростта в сек) в изпълнение на тестовете при двете контролни изследвания, където разликата е несъществена (Pt <>обобщения:
Оптималното физическо натоварване в уроците по физическо възпитание по обем, интензивност и средства за възтановяване се отразява благоприятно върху продуктивността на вниманието на учениците от гимназиална училищна възраст.
Извършената двигателна дейност в урока по физическо възпитание (с насоченост за развиване и подобряване на общата и специална издръжливост) не влияе отрицателно на гъвкавостта на вниманието на учениците при протичане скоростта на мисловните процеси. Съобразно възможностите си те се справят успешно с решаване на поставените задачи от учебното съдържание по математика.
по български език и литература след физическо натоварване
Този експеримент е свързан със изследване вниманието на учениците в часовете по български език и литература след физическо натоварване (за развиване и подобряване общата издръжливост на учениците) в рамките на утринната гимнастика. Експериментът бе продиктуван от ширещото се схващане в практиката, че след по-интензивно физическо натоварване в рамките на утринната гимнастика за първия учебен час по общообразователните предмети учениците са възбудени, с раздвоено внимание, което води до непълноценна учебна дейност. Ето защо целта на нашето изследване бе да се установи въздействието на физическото натоварване чрез бегови и ритмични упражнения, включени в съдържанието на утринната гимнастика, върху някои основни свойства на вниманието на учениците в първия учебен час по български език и литература. Педагогическото наблюдение проведохме съвместно с колежката Сибила Гочева, преподавател по български език и литература (през учебната 1980-1981 г.).
Обект на изследването са 47 души от VIII клас при СОУ “Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин.
Методическа постановка. В рамките на учебната година приложихме следните три варианта на утринна гимнастика (с продължителност до 15 минути).
●Първи вариант: ● този вариант е описан в част IV.3.3.
●Втори вариант: ● различни видове бягане – 3 мин; · пауза за престрояване по паралелки и класове за изпълнение на народни хора –1 мин: ● народни хора с музикален съпровод – до 8 мин (народните хора следват едно след друго с паузи от 3 до 5 сек ); — ● различни видове бягане - до 3 мин.
●Трети вариант: ● строеви упражнения и преглед на строевата песен – 10 мин; ● бягане с променлива интензивност – 5 мин (между втората и третата мин по желание може да се премине в ходом до 1 мин, а тези, които са с добри аеробни възможности, бягат непрекъснато в определеното време от 5 мин).
В седмичния цикъл трите варианта бяха разпределени така: понеделник и четвъртък – провеждане на утринната гимнастика по първи вариант; вторник и петък – по втори вариант; сряда – по трети вариант.
Проведохме две тестирания на учениците по теста на Тулуз и Пиерон. Първото, в началото на първия учебен час по български език и литература, след участие на учениците в утринната гимнастика и второто, две седмици по-късно в същия час, но без участието им преди това в утринната гимнастика.
Получените резултати за всеки ученик са обработени статистически по следните формул:
N
●Коефициент за точност (на Ципла) А = ---- ,
М
където М - количество знаци, които трябва да се задраскат, а N – количество знаци, които са задраскани при опита. Максималната стойност на този коефициент е 1. Колкото по-малка е стойността на този коефициент, толкова по-малка е точноста на работата.
AS
● Коефициент за продуктивност (на Ципла) P = —,
100
където А е коефициентът за точност, S е броят на всички прегледани при опита знаци от теста. Максималната стойност на този коефициент в нашето изследване е 0,48. Колкото по-малка е стойността на този коефициент,толкова по-малка е продуктивността нa вниманието.
● Коефициент за активност (на Св.Димитрова)
S
К = — , където S е броят на всички
B
прегледани знаци, а В броят на допуснатите грешки. В нашето изследване максималната стойност на този коефициент е 48.
За да проследим степента на възстановяване, при първото изследване бяха снети данни за пулсовата честота на учениците преди утринната гимнастика и след нея непосредствено преди започване на първия учебен час по български език и литература. Данните са обработени статистически по алтернативния и вариационния анализ, а достоверността на разликите между двете изследвания е установихме чрез t – критерия на Стюдънт.
Анализ и интерпретация на данните. Анализът на данните разкрива, че по-отношение на точността и продуктивността на вниманието у учениците и в двете изследвания няма различия (Pt > 0,15). Установява се обаче, че след физическо натоварване, със средствата предвидени в съдържанието на утринната гимнастика, болшинството от учениците (93,61 %) са по-активни през първия учебен час и проявяват готовност за учебна дейност ( Pt > 0,94). При по-задълбочен анализ на данните за активността на вниманието на учениците в двете изследвания се забелязва, че във второто изследване (когато учениците не са участвали в утринната гимнастика) не са попълнили правилно теста 10 ученика, от които трима са допуснали по една грешка, един – десет грешки, двама – 13 грешки, един 15 грешки, трима души не са прегледали всички знаци и са допуснали голям брой грешки. При аналогичен анализ на данните, получени от първото изследване (след участие на учениците в утринната гимнастика), се констатира, че само трима не са попълнили правилно теста; един ученик е допуснал една грешка, един 6 и един ученик е прегледал 16 вместо 48 знака, като е допуснал 3 грешки. Прави впечатление също повишения физически и интелектуален тонус на изследваните ученици от тази възрастова група (14-15 годишни) след физическо натоварване в рамките на утринната гимнастика. Наблюденията върху пулсовата честота показват, че преди утринната гимнастика средните стойности на пулса е 80,45 удара в минута, а след провеждането и – 85,32 удара, т.е. повишаване с 5,76 %, което е в нормалните физиологични граници. Сравнителният анализ на данните за физическата дееспособност на наблюдаваните ученици разкрива, че 66,66 % от тях попадат в оптималните оценки от средна до отлична физическа дееспособност при средни данни за училището (на учениците от IV до VIII клас) – 68,28 %, в края на учебната година (Pt > 0,18).
На основата на данните от изследването могат да се направят следните обобщения:
● Беговите и ритмични упражнения, включени в определена система в съдържанието на утринната гимнастика, допринасят за оптимизиране на двигателната дейност и подобряване на физическата дееспособност на учениците.
● Ежедневното функционално натоварване с този вид дейност не влияе отрицателно върху точността и продуктивността на вниманието на учениците, а напротив, оказва благоприятно въздействие за организиране на психичната им дейност за ползотворен учебен труд в часовете по изучаваните общообразователни предмети в средното училище.
Втори педагогически експеримент
Изследване вниманието на 17 - годишни ученици в
часовете по математика след физическо натоварване
Целта на този експеримент е да се установи въздействието на физическото натоварване (в уроците по баскетбол) върху вниманието на учениците за следващите уроци по математика.
Обект на изследването са ученици от XI “А” клас при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин. Изследването се проведе при естествени условия, в рамките на седмичното разписание, през последните три седмици на първия учебен срок на учебната 1993-1994 г. Изследването се проведе съвместно с колегата Васил Нешев – преподавател по математика. Наблюдението извършихме в 6 урока по математика, от които след 3 урока по физическо възпитание и в 3 урока (в първия учебен час) след свободното време на учениците в дообедната смяна.
В уроците по физическа култура бе приложено учебното съдържание по баскетбол, като спазвахме следната схема:
● приемане на паралелката и поставяне целта и задачите на урока;
● следват: бегови, общоразвиващи, изправителни и специално-подготвителни упражнения ;
● упражнения с гири (5-8 кг с удължени дръжки 80-90 см) и с щанги (10-25 кг ) по метода на динамичните усилия за подобряване на взривната сила и скоростно-силовите възможности на учениците;
● учениците са разпределени по взаимно предпочитание по тройки (застанали двама срещу един на разстояние 3-4 м един от друг). Всяка тройка продължава разгряването с видовете подавания с една и две ръце (със смяна на местата). При същото разположение (на тройките) следва на отсечка от 10-12 м, водене на топката по права посока, подскок до баскетболен стоеж (с ловене на топката) и подаване (също със смяна на местата);
● стрелба в коша от място и в движение;
● игра - двама срещу двама или трима срещу трима (до 21 направени точки);
● стрелба от наказателната линия;
● разхлабващи упражнения;
● кратък разбор и приключване на заниманието.
За установяване на интензивността на тренировъчното натоварване в един от уроците се изследва пулсовата честота на учениците. Отчитането се извърши палпаторно (на лявата ръка на китката) на артерия Radialis. Изследва се също и честотата на дишането (в началото и в края) в един от уроците по физическо възпитание.
Проведохме три от уроците по математика след уроците по физическо възпитание. В първият от тях, в началото изследвахме вниманието на учениците чрез проба на Тулуз и Пиерон, като от всеки ученик се изискваше да прегледа и задраска определени от нас знаци в рамките на 2 мин. Броят на всички знаци в бланката е 42, а на определените знаци за задраскване – 14. С тази проба изследвахме точността, продуктивността и активността на вниманието (Б.Първанов и кол,1981).
В началото на втория урок (в рамките на 2-3 мин) изследвахме гъвкавостта на вниманието чрез теста на К.Платонов за събиране на числа с прехвърляне. В третия урок, за установяване степента за прилагане на знанията, се проведе контролно изследване като на учениците бяха дадени за решаване на задачи със средна трудност от изученото учебно съдържание по математика (раздел “Граница на функция” за XI клас). В следващите 3 урока по математика проведохме аналогични наблюдения (както след двигателната дейност в уроците по физичерско възпитание) само че след свободното време на учениците в дообедната смяна.
Получените резултати от наблюдението обработихме статистически, по формулите на двата теста за определяне на коефициентите на гъвкавостта, продуктивността и точноста на вниманието. Извършихме и допълнителна обработка на данните по вариационния анализ. За статистическа достоверност възприехме Pt > 0.95 %.
Анализ и интерпретация на данните. Анализът на данните разкрива, че средните стойности на пулсовата честота в началото на урока по физическо възпитание е в границите на 78, 38 удара в минута, във втората половина на основната част тя се покачва на 159,13 удара, което показва едно сравнително оптимално физическо натоварване и в края на урока пулсовата честота рязко спада - на 85,82 удара, т.е. превишава със 7,50 % изходното ниво в началото на урока, което е прието да се счита в нормалните физиологични граници (след като превишаването е под 10 %).
Сравнителният анализ на данните за честотата на дишането сочи, че средните стойности са 22,30 дишания за 1 мин в началото, спрямо 24 в края на урока по физическо възпитание. Разликата между двете измервания (1, 70 дишания) е несъществена, което показва нормализиране на дишането в края на проведения урок по физическо възпитание (Pt <> 0,98). Аналогични са и получените резултати за скоростта в сек) в изпълнение на тестовете при двете контролни изследвания, където разликата е несъществена (Pt <>обобщения:
Оптималното физическо натоварване в уроците по физическо възпитание по обем, интензивност и средства за възтановяване се отразява благоприятно върху продуктивността на вниманието на учениците от гимназиална училищна възраст.
Извършената двигателна дейност в урока по физическо възпитание (с насоченост за развиване и подобряване на общата и специална издръжливост) не влияе отрицателно на гъвкавостта на вниманието на учениците при протичане скоростта на мисловните процеси. Съобразно възможностите си те се справят успешно с решаване на поставените задачи от учебното съдържание по математика.
Трети педагогически експеримент
Опит за социално-педагогическо изследване чрез формиране на интереси у учащите се (10-12 - годишни) към олимпийските игри с междупредметна връзка в учебния процес по физическо възпитание и руски език
Този педагогически експеринемт е констативен. С него направихме опит за социално-педагогическо изследване чрез формиране на интереси у учащите се към олимпийските игри с междупредметна връзка в учебния процес. Изследването се проведе през учебната 1979/1980 г съвмвстно с Веселина Денкова – преподавател по руски език в СОУ ”Св.св. Кирил и Методий” гр.Видин.
Проблемът за формиране и развитие на спортните интереси сред учащите се не достатъчно е изяснен. Това се потвърждава и от сравнително малкия брой публикации в тази област.
Като се ръководехме от схващането, че формирането на интереси към спорта е най-добре да започне от детска възраст, ние си поставихме за цел да изследваме до каква степен учениците на 10-12 годишна възраст ще проявят интерес към олимпийските игри от древността до наши дни, а същевременно и да разкрием по какъв начин се възприема от тези деца бойкотът на Московската олимпиада.
За целта изработихме тематичен план, който съдържаше следните три групи въпроси :
● Първа група – въпроси за олимпийските игри в древността – 776 г.пр.н.е. до 426 г. от н.е.
● Втора група –въпроси, засягащи съвременните олимпийски игри – от 1896 до 1976 г.
Опит за социално-педагогическо изследване чрез формиране на интереси у учащите се (10-12 - годишни) към олимпийските игри с междупредметна връзка в учебния процес по физическо възпитание и руски език
Този педагогически експеринемт е констативен. С него направихме опит за социално-педагогическо изследване чрез формиране на интереси у учащите се към олимпийските игри с междупредметна връзка в учебния процес. Изследването се проведе през учебната 1979/1980 г съвмвстно с Веселина Денкова – преподавател по руски език в СОУ ”Св.св. Кирил и Методий” гр.Видин.
Проблемът за формиране и развитие на спортните интереси сред учащите се не достатъчно е изяснен. Това се потвърждава и от сравнително малкия брой публикации в тази област.
Като се ръководехме от схващането, че формирането на интереси към спорта е най-добре да започне от детска възраст, ние си поставихме за цел да изследваме до каква степен учениците на 10-12 годишна възраст ще проявят интерес към олимпийските игри от древността до наши дни, а същевременно и да разкрием по какъв начин се възприема от тези деца бойкотът на Московската олимпиада.
За целта изработихме тематичен план, който съдържаше следните три групи въпроси :
● Първа група – въпроси за олимпийските игри в древността – 776 г.пр.н.е. до 426 г. от н.е.
● Втора група –въпроси, засягащи съвременните олимпийски игри – от 1896 до 1976 г.
● Трета група – подготовка на бившия СССР за провеждане на XXII летни олимпийски игри в Москва през 1980 г. и какво знаят учениците за организирания бойкот срещу Московската олимпиада.
Първата група въпроси бяха отпечатани и поставени в началото на м.февруари 1980 година на специално табло, до което имаха достъп всички ученици. Определихме за всяка група въпроси да се събират материали и да се провеждат кратки разговори в продължение на 30-40 дни в зависимост от интересите на учениците.
Спряхме се на две паралелки от IV клас, а в последствие и на пет от VI клас, които както в часовете по физическо възпитание, така и в часовете по руски език в петминутките, разговаряха и обогатяваха своите знания за олимпийските игри.За целта в кабинета по руски език бе поставено специално табло, на което въпросите се излагаха по руски език..
Така програмирана и организирана, работата приключи на 20 май 1980 г., а от 10 до 15 юни с.г. проведохме анкетно изследване по ограничен брой въпроси, за да установим какви са знанията на учениците по изследвания проблем.
От получените пезултати се установчва, че най-висок е процентът на учениците, които знаят, че първата олимпиата в древността е проведена през 776 г.пр.н.е. в местността Олимпия – 96,47 % За отбелязване е това, че по този въпрос еднакво добре отговарят както учениците, информирани само в часовете по физическо възпитание, така и учениците, които продължават разговора за олимпийските игри и в часовете по руски език (Pt 0,06).
На въпроса: “Кога за последен път са проведени олимпийските игри в древността ?” – верен отговор е даден от 78 души или 54,92 % от общия брой анкетирани ученици. Тук учениците объркаха 393 г.пр.н.е. (която е и верният отговор за последната олимпидда в древността) с 394 г. от н.е., когато игрите са били забранени от римския император Теодоси I. По този въпрос прави впечатление по-високият процент (68,46 %) на учениците, които са получавали двустранна информация, спрямо 6,45 % на останалия контингент ученици (Pt > 0,99).
На въпроса : ”Кой римски император забранява олимпийските игри ?” правилно отговориха 53,52 %, а останалите ученици се объркваха с римския император Теодоси II, който в съшност продължава забраната на олимпийските игри, наложена от неговия предшетственик Теодоси I, като съшевременно е наредил през 426 г. от новата ера да бъде разрушен храмът на Зевс, а гр. Олимпия да бъде изцяло разрушен. И по този въпрос се забелязва превъзходството на учениците, които са продължили разговора и в часовете по руски език (Pt > 0,99).
По четвъртия въпрос 90,14 % от учениците знаят, че съвременните олимпийски игри започват от 1896 г. и че тяхното провеждане става по предложение на французина Пиер де Кубертен. Получената разлика между двете сравнявани групи е незначителна (Pt <> 0,95).
При подреждане на олимпиадите констатирахме, че около 92 % от учениците знаят, че първата олимпиада е проведена през 1896 година в Атина, като получената разлика между двете сравнявани групи е несначителна Pt <> 0,99).
Определен интерес представляват отговорите на учениците на въпроса : “Как посрещат опита на Джими Картър (президента на САЩ) да бойкотира олимпийските игри в Москва през 1980 г. и какво е Вашето мнение по този въпрос ?”
80,28 % от анкетираните ученици не одобряват този бойкот, като същевременно изказват увереност, че въпреки всичко игрите в Москва ще се проведат.
Бихме искали да цитираме някои мисли на учениците от анкетните листове.
► Е.Д. от IV “д” клас - “Аз посрещнах това решение с възмущение, тъй като съветския народ цели 4 години строи спортни зали, закрити басейни, апартаменти за спортистите, които ще живеят в тях по време на олимпиадата. Желанието на Картър да се бойкотират олимпийските игри няма да се осъществи, тъй като XXII олимпийските игри стоят над военните цели на САЩ. Но спортистите в света са сплотени и ще участват всички, с изключение на американските и китайските спортисти. И олимпиада‘ 80 ще се превърне в един голям спортен празник на мира”
►М.Г. от VI “б” клас - “Според мен Картър постъпва много непочтено, като иска да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва. Олимпиадата се провежда, за да се здружат много и различни народи и имено това не се харесва на Картър и неговото правителство. В миналото са спирали войни, за да се проведат поредните игри, Аз вярвам, че с помощта на всички мирни хора, въпреки всичко игрите ще се състоят”.
►С.Я. от VI “а” клас - “Аз посрещнах решението на Картър
с учудване и неудоволствие. Според мен това е удар върху световното олимпийско движение и специално върху американските спортисти, които след дългогодишна подготовка с голямо разочарование разбраха за решението на своето правителство. Според мен политиката не трябва да се намесва в спорта.”
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Учениците проявяват интерес към олимпийските игри, което се потвърждава и от правилните отговори на повечето от тях по някои основни въпроси, свързани с развитието на олимпийското движение.
Нашето изследване показва, че междупредметната връзка в това отношение, осъществена в часовете по руски език и физическо възпитание, оказва благоприятно влияние върху учениците при формиране на интерес към олимпийските игри. Това се потвърждава и от статистическата достоверност на получените разлики за относителния дял на учениците, получавали едностранна или двустранннна информация в учебния процес (Pt > от 0,95 до 0,99).
Според нас това изследване се превърна в едно силно средство както за изграждане на интерес към олимпийските игри, така и за формиране у 10-12 – годишни ученици на патриотизъм и интернационализъм
Първата група въпроси бяха отпечатани и поставени в началото на м.февруари 1980 година на специално табло, до което имаха достъп всички ученици. Определихме за всяка група въпроси да се събират материали и да се провеждат кратки разговори в продължение на 30-40 дни в зависимост от интересите на учениците.
Спряхме се на две паралелки от IV клас, а в последствие и на пет от VI клас, които както в часовете по физическо възпитание, така и в часовете по руски език в петминутките, разговаряха и обогатяваха своите знания за олимпийските игри.За целта в кабинета по руски език бе поставено специално табло, на което въпросите се излагаха по руски език..
Така програмирана и организирана, работата приключи на 20 май 1980 г., а от 10 до 15 юни с.г. проведохме анкетно изследване по ограничен брой въпроси, за да установим какви са знанията на учениците по изследвания проблем.
От получените пезултати се установчва, че най-висок е процентът на учениците, които знаят, че първата олимпиата в древността е проведена през 776 г.пр.н.е. в местността Олимпия – 96,47 % За отбелязване е това, че по този въпрос еднакво добре отговарят както учениците, информирани само в часовете по физическо възпитание, така и учениците, които продължават разговора за олимпийските игри и в часовете по руски език (Pt 0,06).
На въпроса: “Кога за последен път са проведени олимпийските игри в древността ?” – верен отговор е даден от 78 души или 54,92 % от общия брой анкетирани ученици. Тук учениците объркаха 393 г.пр.н.е. (която е и верният отговор за последната олимпидда в древността) с 394 г. от н.е., когато игрите са били забранени от римския император Теодоси I. По този въпрос прави впечатление по-високият процент (68,46 %) на учениците, които са получавали двустранна информация, спрямо 6,45 % на останалия контингент ученици (Pt > 0,99).
На въпроса : ”Кой римски император забранява олимпийските игри ?” правилно отговориха 53,52 %, а останалите ученици се объркваха с римския император Теодоси II, който в съшност продължава забраната на олимпийските игри, наложена от неговия предшетственик Теодоси I, като съшевременно е наредил през 426 г. от новата ера да бъде разрушен храмът на Зевс, а гр. Олимпия да бъде изцяло разрушен. И по този въпрос се забелязва превъзходството на учениците, които са продължили разговора и в часовете по руски език (Pt > 0,99).
По четвъртия въпрос 90,14 % от учениците знаят, че съвременните олимпийски игри започват от 1896 г. и че тяхното провеждане става по предложение на французина Пиер де Кубертен. Получената разлика между двете сравнявани групи е незначителна (Pt <> 0,95).
При подреждане на олимпиадите констатирахме, че около 92 % от учениците знаят, че първата олимпиада е проведена през 1896 година в Атина, като получената разлика между двете сравнявани групи е несначителна Pt <> 0,99).
Определен интерес представляват отговорите на учениците на въпроса : “Как посрещат опита на Джими Картър (президента на САЩ) да бойкотира олимпийските игри в Москва през 1980 г. и какво е Вашето мнение по този въпрос ?”
80,28 % от анкетираните ученици не одобряват този бойкот, като същевременно изказват увереност, че въпреки всичко игрите в Москва ще се проведат.
Бихме искали да цитираме някои мисли на учениците от анкетните листове.
► Е.Д. от IV “д” клас - “Аз посрещнах това решение с възмущение, тъй като съветския народ цели 4 години строи спортни зали, закрити басейни, апартаменти за спортистите, които ще живеят в тях по време на олимпиадата. Желанието на Картър да се бойкотират олимпийските игри няма да се осъществи, тъй като XXII олимпийските игри стоят над военните цели на САЩ. Но спортистите в света са сплотени и ще участват всички, с изключение на американските и китайските спортисти. И олимпиада‘ 80 ще се превърне в един голям спортен празник на мира”
►М.Г. от VI “б” клас - “Според мен Картър постъпва много непочтено, като иска да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва. Олимпиадата се провежда, за да се здружат много и различни народи и имено това не се харесва на Картър и неговото правителство. В миналото са спирали войни, за да се проведат поредните игри, Аз вярвам, че с помощта на всички мирни хора, въпреки всичко игрите ще се състоят”.
►С.Я. от VI “а” клас - “Аз посрещнах решението на Картър
с учудване и неудоволствие. Според мен това е удар върху световното олимпийско движение и специално върху американските спортисти, които след дългогодишна подготовка с голямо разочарование разбраха за решението на своето правителство. Според мен политиката не трябва да се намесва в спорта.”
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Учениците проявяват интерес към олимпийските игри, което се потвърждава и от правилните отговори на повечето от тях по някои основни въпроси, свързани с развитието на олимпийското движение.
Нашето изследване показва, че междупредметната връзка в това отношение, осъществена в часовете по руски език и физическо възпитание, оказва благоприятно влияние върху учениците при формиране на интерес към олимпийските игри. Това се потвърждава и от статистическата достоверност на получените разлики за относителния дял на учениците, получавали едностранна или двустранннна информация в учебния процес (Pt > от 0,95 до 0,99).
Според нас това изследване се превърна в едно силно средство както за изграждане на интерес към олимпийските игри, така и за формиране у 10-12 – годишни ученици на патриотизъм и интернационализъм
Четвърти педагогически експеримент
Изследване влиянието на физическата дееспособност при 11-12 - годишни ученици върху производителността на труда по време на есенните бригади в помощ на селското
Изследване влиянието на физическата дееспособност при 11-12 - годишни ученици върху производителността на труда по време на есенните бригади в помощ на селското
стопанство през 1980/1981 година
Този педагогически експеримент бе констативен.
Целта е да се установи до каква степен физическата дееспособност на учениците може да окаже влияние за повишаване на производителността на труда.
Идеята за изследването е продиктувана от обстоятелството, че във всички обществено-икономически формации трудът при определени условия е играел положителна роля за възпитанието на хората.
В съвремените условия на научно-техническата революция той се превръща не само в задължение, но и в нравствен дълг пред обществото.
За ученика основния вид труд е учението, което е съпроводено с умствени и волеви усилия. Учениците се възпитават в трудолюбие, когато редовно изпълняват учебните си задължения.
Едно от съществните средства за трудовото възпитание на учащите се са извънкласните форми. Към тези форми се отнасят и различните трудови бригади в помощ на селското стопанство, които през последните 15-20 години заемат ведущо място в целогодишното планиране на учебната и възпитателната работа в училище.
Отчитайки голямото значение на трудовото възпитание в съвременното българско училище ние си поставихме за цел по време на есенните бригади в помощ на селското стопанство през 1981 година да проведем изследване, за да установим влиянието на физическата дееспособност на учениците от 11-12 годишна възраст върху производителността на труда.
От проучената литература установихме, че подобни разработки почти няма. В тази насока някой автори (Н.Събев, 1963; М.Алексиева, 1973; Д.Калчев, 1974; Ив.Попов и колектив, 1976) въз основа на проведени изследвания намират, че физическата култура и спортът влияят положително върху закаляване на учащите се, укрепват тяхното здраве и повишават производителността на труда.
Изследването се проведе през учебната 1980-1981 година с учениците от V и VI клас и със същите ученици вече преминали съответно в VI и VII клас през есента на 1981 година.
През този период в последователност бе извършена следната дейност:
►Проучен бе средният успех на учениците от I учебен срок на учебната 1980-1981 година, който приехме за критерий при оценка на учебния труд.
►От 15.V до 15.VI.1981 година бе изследвана физическата дееспособност на всички ученици от V и VI клас по методическото указание и таблици на МНП от 1980 година. В изследването взеха участие 350 души, от които 196 от V клас и 154 от VI клас.
►От 24.IX до 3.X.1981 година в шест последователни бригадирски дни за учениците за учениците VI клас и в три за учениците от VII клас(учебна 1981-1982 година) бе проследен и обобщен вложения от тях труд в килограм набрана продукция домати.
Анализът на данните при шестокласниците показва, че по отношение на физичеката дееспособност същестени различия между паралелките не се наблюдават, с изключение на учениците в V “Д” клас, където процентът на попадналите в оптималните комплексни оценки от 4 до 7, т.е. от средна до отлична физическа дееспособност е 75,75 %. Всички останали проценти се движат от 63,63 % до 67, 74 %, при среден процент за учениците от V клас – 66,83 %.
Установихме, че учениците от V”Д” клас, които се открояват с най-добра физическа дееспособност имат най-малка средна заработка, като за шестте бригадирски дни са набрали средно на ученик по 275,66 кг, при средно ниво за учениците от V клас през същия период 314,23 кг.
При останалите паралелки се наблюдава сравнително добро покриване между физическата дееспособност на учениците и средната заработка килограм готова продукция набрани домати.
Проследявайки резултатите при шестокласниците се констатира същото явление - учениците от VI”Д” с най-добра физическа дееспособност имат най-ниска средна заработка бране на домати – 185,86 кг средно на ученик, при 238,16 кг средно ниво за VI клас в трите бригадирски дни.
Установихме, че паралелките заели второ и трето место по ниво на физическа дееспособност, заемат съответно III и IV место в трите бригадирски дни.
Прави впечатление, че учениците от VI”А” и VI”В” класове заели съответно V и VI место по ниво на физическа дееспособност в трите бригадирски дни се класират на първите две места по килограм набрана продукция домати на ученик, съответно – 262,64 кг при VI”А” клас и 287,65 кг при VI”В” клас.
Интерес представлява сравнителния анализ на данните между физическия труд и учебния труд на учениците от двата класа
Данните сочат, че паралелките класирали се от I до III място въз основа на средния успех получен през първия учебен срок на учебната 1980-1981 година, заемат съответно I, III и V место във вложения от тях труд в есенните бригадирски дни. Така че 2/3 или около 60 % от най-добрите ученици по успех в V клас проявяват стремеж еднакво добре да се включват в общественополезна трудова и учебна дейност. Същевременно се забелязва, макар и незначително, изоставане на учениците от V “Д” клас (с най-голям процент в оптималните оценки за физическа дееспособност 0т 4 до 7) и в учебния труд.
Прави впечатление при учениците от V клас, че паралелката (V “Б”) с най-нисък успех и със сравнително добро средно ниво на физическа дееспособност, появява голямо тридолюбие в бригадирските дни, класирайки се на II место. Това говори, че учениците имат потенциални възможности и за учебен труд, което трябва да се има в предвид в учебно-възпитателниия процес.
Аналогични са и резултатите и при учениците от VI клас, т.е. класиралите се паралелки от I до III место по успех вземат съответно V, III и I место във вложения от тях труд в есенните бригадирски дни.
Данните показват, че учениците от VI “Д” клас, с най-добра физическа дееспособност, се учат най-добре, заемайки първо место по успех, а по отношение на вложения от тях труд в есените бригади заема последно место. Това говори за сериозни пропуски в трудовото възпитание на учениците.
При следващите по успех паралелки от VI клас се наблюдава сравнително добра хармония между физическата дееспособност,учебния и бригадирския труд .
При учениците от V клас резултатите в това отношение са сравнително по – обнадежаващи.Тук учениците от V “В” клас са първи по успех, първи в есенните бригадирски дни и на второ место по оптимално ниво на физическа дееспособност.
Наблюденията върху работата на активно-спортуващите ученици показва, че 18 души от V и VI клас имат от ½ до 1 норма в повече от определената им за деня.
Средния успех на същите ученици в края на учебната година се движи от 5,20 до 6,00. Това говори, че при активноспортуващите ученици е налице тенденцията за хармонично съчетаване на физическата дееспособност с физическия и умствения труд.
Разглеждайки проблемите за оптимално съчетаване на физическата дееспособност на учениците с физическия труд не може да не се посочи, че върху производителността на труда в бригадирските дни в помощ на селското стопанство влияят още и редица други фактори, от които тя зависи. Някой от тях могат да бъдат следните :
● Наличието на селско - стопанска продукция,която трябва да се прибере.
● Състояние на атмосферните условия, при които се провеждат бригадирските дни.
● Състояние на терена, където се извършва определената за деня работа.
● Ролята на стимулирането на учениците на отделните паралелки и класове за най-добре свършена работа.
● При равни други условия от значение се явява ролята на класния ръководител за мобилизиране усилията на всички ученици за трудова дейност.
Очевидно някой от посочените фактори оказват въздействие върху учениците от 11 до 13 годишна възраст, а в нашия материал на V “Д” и VI “Д”, където в общи линии са налице всички предпоставки за една ползотворна трудова и учебна дейност.
ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
1. При учениците от 11 до 12 - годишна възраст съществуват необходимите предпоставки за хармонично съчетаване на физическата дееспособност с физическия и умствения труд.
2. Неразделна част от учебно-възпитателния процес трябва да
бъдат въпросите, свързани с трудовото възпитание на учащите се, тяхното най-активно включване в обществено - полезна дейност.
3. Физическата дееспособност на учениците е един от
факторите за повишаване на производителността на труда в бригадирските дни в помощ на народното стопанство.
20.06.2010 г.
гр. Видин Автор: Иван Маринов – д-р по физическа култура
Този педагогически експеримент бе констативен.
Целта е да се установи до каква степен физическата дееспособност на учениците може да окаже влияние за повишаване на производителността на труда.
Идеята за изследването е продиктувана от обстоятелството, че във всички обществено-икономически формации трудът при определени условия е играел положителна роля за възпитанието на хората.
В съвремените условия на научно-техническата революция той се превръща не само в задължение, но и в нравствен дълг пред обществото.
За ученика основния вид труд е учението, което е съпроводено с умствени и волеви усилия. Учениците се възпитават в трудолюбие, когато редовно изпълняват учебните си задължения.
Едно от съществните средства за трудовото възпитание на учащите се са извънкласните форми. Към тези форми се отнасят и различните трудови бригади в помощ на селското стопанство, които през последните 15-20 години заемат ведущо място в целогодишното планиране на учебната и възпитателната работа в училище.
Отчитайки голямото значение на трудовото възпитание в съвременното българско училище ние си поставихме за цел по време на есенните бригади в помощ на селското стопанство през 1981 година да проведем изследване, за да установим влиянието на физическата дееспособност на учениците от 11-12 годишна възраст върху производителността на труда.
От проучената литература установихме, че подобни разработки почти няма. В тази насока някой автори (Н.Събев, 1963; М.Алексиева, 1973; Д.Калчев, 1974; Ив.Попов и колектив, 1976) въз основа на проведени изследвания намират, че физическата култура и спортът влияят положително върху закаляване на учащите се, укрепват тяхното здраве и повишават производителността на труда.
Изследването се проведе през учебната 1980-1981 година с учениците от V и VI клас и със същите ученици вече преминали съответно в VI и VII клас през есента на 1981 година.
През този период в последователност бе извършена следната дейност:
►Проучен бе средният успех на учениците от I учебен срок на учебната 1980-1981 година, който приехме за критерий при оценка на учебния труд.
►От 15.V до 15.VI.1981 година бе изследвана физическата дееспособност на всички ученици от V и VI клас по методическото указание и таблици на МНП от 1980 година. В изследването взеха участие 350 души, от които 196 от V клас и 154 от VI клас.
►От 24.IX до 3.X.1981 година в шест последователни бригадирски дни за учениците за учениците VI клас и в три за учениците от VII клас(учебна 1981-1982 година) бе проследен и обобщен вложения от тях труд в килограм набрана продукция домати.
Анализът на данните при шестокласниците показва, че по отношение на физичеката дееспособност същестени различия между паралелките не се наблюдават, с изключение на учениците в V “Д” клас, където процентът на попадналите в оптималните комплексни оценки от 4 до 7, т.е. от средна до отлична физическа дееспособност е 75,75 %. Всички останали проценти се движат от 63,63 % до 67, 74 %, при среден процент за учениците от V клас – 66,83 %.
Установихме, че учениците от V”Д” клас, които се открояват с най-добра физическа дееспособност имат най-малка средна заработка, като за шестте бригадирски дни са набрали средно на ученик по 275,66 кг, при средно ниво за учениците от V клас през същия период 314,23 кг.
При останалите паралелки се наблюдава сравнително добро покриване между физическата дееспособност на учениците и средната заработка килограм готова продукция набрани домати.
Проследявайки резултатите при шестокласниците се констатира същото явление - учениците от VI”Д” с най-добра физическа дееспособност имат най-ниска средна заработка бране на домати – 185,86 кг средно на ученик, при 238,16 кг средно ниво за VI клас в трите бригадирски дни.
Установихме, че паралелките заели второ и трето место по ниво на физическа дееспособност, заемат съответно III и IV место в трите бригадирски дни.
Прави впечатление, че учениците от VI”А” и VI”В” класове заели съответно V и VI место по ниво на физическа дееспособност в трите бригадирски дни се класират на първите две места по килограм набрана продукция домати на ученик, съответно – 262,64 кг при VI”А” клас и 287,65 кг при VI”В” клас.
Интерес представлява сравнителния анализ на данните между физическия труд и учебния труд на учениците от двата класа
Данните сочат, че паралелките класирали се от I до III място въз основа на средния успех получен през първия учебен срок на учебната 1980-1981 година, заемат съответно I, III и V место във вложения от тях труд в есенните бригадирски дни. Така че 2/3 или около 60 % от най-добрите ученици по успех в V клас проявяват стремеж еднакво добре да се включват в общественополезна трудова и учебна дейност. Същевременно се забелязва, макар и незначително, изоставане на учениците от V “Д” клас (с най-голям процент в оптималните оценки за физическа дееспособност 0т 4 до 7) и в учебния труд.
Прави впечатление при учениците от V клас, че паралелката (V “Б”) с най-нисък успех и със сравнително добро средно ниво на физическа дееспособност, появява голямо тридолюбие в бригадирските дни, класирайки се на II место. Това говори, че учениците имат потенциални възможности и за учебен труд, което трябва да се има в предвид в учебно-възпитателниия процес.
Аналогични са и резултатите и при учениците от VI клас, т.е. класиралите се паралелки от I до III место по успех вземат съответно V, III и I место във вложения от тях труд в есенните бригадирски дни.
Данните показват, че учениците от VI “Д” клас, с най-добра физическа дееспособност, се учат най-добре, заемайки първо место по успех, а по отношение на вложения от тях труд в есените бригади заема последно место. Това говори за сериозни пропуски в трудовото възпитание на учениците.
При следващите по успех паралелки от VI клас се наблюдава сравнително добра хармония между физическата дееспособност,учебния и бригадирския труд .
При учениците от V клас резултатите в това отношение са сравнително по – обнадежаващи.Тук учениците от V “В” клас са първи по успех, първи в есенните бригадирски дни и на второ место по оптимално ниво на физическа дееспособност.
Наблюденията върху работата на активно-спортуващите ученици показва, че 18 души от V и VI клас имат от ½ до 1 норма в повече от определената им за деня.
Средния успех на същите ученици в края на учебната година се движи от 5,20 до 6,00. Това говори, че при активноспортуващите ученици е налице тенденцията за хармонично съчетаване на физическата дееспособност с физическия и умствения труд.
Разглеждайки проблемите за оптимално съчетаване на физическата дееспособност на учениците с физическия труд не може да не се посочи, че върху производителността на труда в бригадирските дни в помощ на селското стопанство влияят още и редица други фактори, от които тя зависи. Някой от тях могат да бъдат следните :
● Наличието на селско - стопанска продукция,която трябва да се прибере.
● Състояние на атмосферните условия, при които се провеждат бригадирските дни.
● Състояние на терена, където се извършва определената за деня работа.
● Ролята на стимулирането на учениците на отделните паралелки и класове за най-добре свършена работа.
● При равни други условия от значение се явява ролята на класния ръководител за мобилизиране усилията на всички ученици за трудова дейност.
Очевидно някой от посочените фактори оказват въздействие върху учениците от 11 до 13 годишна възраст, а в нашия материал на V “Д” и VI “Д”, където в общи линии са налице всички предпоставки за една ползотворна трудова и учебна дейност.
ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
1. При учениците от 11 до 12 - годишна възраст съществуват необходимите предпоставки за хармонично съчетаване на физическата дееспособност с физическия и умствения труд.
2. Неразделна част от учебно-възпитателния процес трябва да
бъдат въпросите, свързани с трудовото възпитание на учащите се, тяхното най-активно включване в обществено - полезна дейност.
3. Физическата дееспособност на учениците е един от
факторите за повишаване на производителността на труда в бригадирските дни в помощ на народното стопанство.
20.06.2010 г.
гр. Видин Автор: Иван Маринов – д-р по физическа култура
Няма коментари:
Публикуване на коментар