Извадки от четвърта част на книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от 70-те до 90-те години на XX век”. Видин,2008,автор Иван Маринов
IV . 5. 1. Изследване ефективността на различните по височина
рингове в обучението на 12-годишни ученици при овладяване
на стрелбата с една ръка от място и в движение.
Този педагогически експеримент бе продиктуван от многогодишната ни практика по физическо възпитание, която показва, че повечето ученици, преминавайки през определения минимум уроци по баскетбол, не владеят добре стрелбата от място и в движение. Желаният резултат се постига от една незначителна част – възпитаници на спортните школи, спортните клубове или спортните секции към училището.
Една от причините за това изоставане е, че обучението се води на рингове, поставени на 305 см, т.е. на височина съгласно правилника, която обаче се оказва непосилна за всички ученици от 9 до 12 - годишна възраст. Това са децата с по-слаба развита мускулатура на раменния пояс и ръцете или по-ниски на ръст. Така възникна идеята ни да се направят различни по височина баскетболни стойки и рингове за осигуряване на диференциран подход в обучението по баскетбол.
Опитът се проведе с ученици от VI клас при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин (експериментален клас) и с ученици от VI клас при 31 СОУ”Димитър Полянов” гр.София (контролрн клас) в рамките на 12 учебни часа през периода от 14.III до 10.V.1983 година. Педагогическият експеримент проведохме съвместно с колегата Георги Богданов при следната методическа постановка: и в двете училища обучението се водеше съгласно методическото ръководство за VI клас, с тази разлика, че при учениците от СОУ"”Св.св. Кирил и Методий"”гр. Видин в обучението се включваха различни по височина рингове: 240, 260, 280 и 305 см, а при учениците от 31 СОУ”Димитър Полянов” гр.София обучението се водеше на стандартна височина – 305 см. В рамките на урока се отделяха по 20 мин от основната част за стрелба в коша от място и в движение като за целта се използваха упражнения в следната последователност:
● 2 мин стрелба перпендикулярно спрямо таблото и в близост с него;
● 2 мин стрелба с дясна ръка от дясно и под ъгъл 45° спрямо таблото;
●2 мин стрелба с лява ръка отляво и под ъгъл 45° спрямо таблото;
● 4 мин стрелба във време на движение след изпълнение на двутактовата баскетболна крачка. Това движение се извършваше по тройки или четворки. Движението към баскетболния ринг ставаше от средната линия на игрището;
● 5 мин за изпълнение на следното упражнение: паралелката се разделя на групи от 3 до 6 души, които застават по две една срещу друга на крайните линии от дясната страна към срещуположния кош, който ще атакуват. Първите от групите тръгват с висок дрибъл към срещуположния кош, извършват стрелбата след изпълнение на двутактовата баскетболна крачка и подават хванатата топка след стрелба на следващия ученик от срещуположната колона (група), след което заемат последно място в същата група изчаквайки реда си да атакуват по същия начин срещуположния кош.
● 5 мин за атакуване на баскетболния кош по тройки със смяна на местата.
В началото и в края на експеримента учениците от двете училища бяха подложении на контролни упражнения (на стандартна височина - 305 см).
Първо и второ упражнение – стрелба под ъгъл 45° и на 50 см спрямо таблото, поотделно от лявата и дясната страна. Всеки ученик изпълни по 10 опита. Отчиташе се броя на сполучливите опити.
Трето контролно упражнение – стрелба перпендикулярно на 50 см от таблото. От 10 опита се отчиташе броя на сполучливите опити.
За съпоставяне на физическото развитие на децата бяха снети данните за ръст, тегло и разтег, а за установяване силата на ръцете и раменния пояс бяха взети предвид резултатите от хвърляне на плътна топка от 3 кг над глава с две ръце. Получените данни бяха обработени по метода на вариационната статистика, а достоверността на разликите между експерименталното и контролното училище установени чрез t – критерия на Стюдънт.
Анализът за физичeското развитие на децата от двете училища показва, че учениците от СОУ”Димитър Полянов” – изпреварват в ръстово отношение своите връстници от СОУ”Св.св.Кирил и Методий”. Тази констатация съвпада и с данните от националното изследване през 1970 година, при което е установено, че децата от София са по-високи от децата на провинцията (Pt > 0,96 до 0,97), (Б.Янев, П.Боев, Б.Захариев , 1975).
Данните на контролните изследвания преди експеримента по трите тестови упражнения показват, че при момчетата само една от трите разлики в полза на учениците от СОУ”Димитър Полянов” е достоверна – Pt > 0,99, а при момичeтата в трите теста представителките на СОУ”Св.св.Кирил и Методий” са с по-добри средни стойности и две от получените разлики. Това показва, че в началото на експеримента момчетата са с почти изравнени възможности по отношение на стрелбата, а при момичетата шестокласничките от Видинското училище са с по-добри средни стойности.
Анализът на данните от второто контролно изследване, проведено след приключване на експеримента, показва по-добри средни стойности по трите тестови упражнения при учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий”, като всички разлики между тях и контролното училище в София са статистически достоверни. (Pt > 0,98).
В резултат на обучението по приложената от нас методика се наблюдава благоприятна тенденция при учениците и в двете училища в усвояване на стрелбата от място и в близост с таблото
Данните сочат, че учениците и от двете училища, след приключване на обучението по приетата програма, имат по-добри средни стойности в сравнение с началото. При това съпоставяне на данните се вижда, че при учениците от експерименталното училище всички разлики са съществени, а при учениците от контролното училище две от трите разлики при момчетата са недостоверни.
Получените по-високи стойности на прирастът на постиженията при учениците от експерименталното училище наложи да потърсим статистическа достоверност между самите разлики (по изложената по-горе формула) (виж.IV.3.1). При изчисленията по тази формула се установи, че гариационната вероятност в разликите между двете училища и при момчетата и при момичетата, е достатъчно надеждна – Pt > 0,95 – 0,99, което ни дава основание да считаме, че различните по-височина рингове наистина са довели до значително по-добри резултати в стрлбата от различни страни, и в близост с таблото, в етапите на начално и задълбочено разучаване, а в последните уроци за някои ученици – и до усъвършенствaне на двигателното действие.
На основата на педагогическия експеримент могат да се направят следните обобщения:
Първо – различните по височина рингове дават възможност за индивидуално - диференциран подход в обучението по баскетбол, което води до положителни качествени изменения и ефективност при формиране на двигателните умения и навици при децата от средна училищна възраст.
Второ – в зависимост от дворните площи в училищата могат допълнително да се направят маломерни игрища с размери: 20/14, 18/12, 6/10 и др. с височини на ринговете: 240. 260 и 280 см.
IV . 5. 2. Снижаване възрастта на учениците от средното училище при усвояване на българските народни хора
Този педагогически експеримент е свързан с нашия опит за снижаване възрастта на учениците от средното училище при усвояване на българските народни хора. Експериментът се проведе през учебната 1986-1987 година съвеместно с колегите Вергиния Кръстева и Гаврил Лесковски. Обект на изследването са 1115 ученици от IV до X клас. Педагогическият експеримент се проведе при естествени условия в рамките на урочната и извънурочна дейност по физическо възпитание. Уточнени бяха следните български народни хора за разучаване и затвърдяване (предвидени в учебните програми на IV – X клас на Министерството на просветата – преходната програма на ЕСПУ – 1976-1982 г.) : Ръченица (от програмата за IV клас), Търновско хоро и Чирпанска ръченица (V клас), Тракийско хоро (VII клас), Македонско хоро (IX клас), Еленино хоро (X клас) и Дунавско хоро (характерно за Видинския край)
Резултатите от изследването обработихме по алтернативният метод. В рамките на учебната година разработихме следната схема за начално разучаване, задълбочено разучаване, затвърдяване и усъвършенстване на българските народни хора в урочната и извънурочната дейност по физическо възпитание:
През периода 1.XII – 31.I, в рамките на 12-14 урока с учениците от IV до VIII клас в началото или в края на основната част на всеки урок отделяхме 10-12 мин за разучаване, затвърдяване или усъвършенстване на българските народни хора, последователно за съответния клас и тези, предвидени в учебните програми до X клас. През същият период с учениците от IX и X клас – Македонско и Еленино хоро (от програмата за X клас) и Еленино хоро (от програмата за X клас), а за X клас – Еленино хоро и Ганкино хоро. При разучаване на тези хора използвахме разработената методика на обучение в ръководството на учителя за съответния клас. С учениците от IV до VIII клас във всеки първи урок на седмицата се разучаваше по едно българско народно хоро, а във втория урок - в рамките на определеното време се извършваше процесът на задълбочено разучаване и усъвършенстване на различните хора от предишните уроци. Освен това на учениците се поставяха задачи да упражняват движенията на хората в домашни условия.
През първите два месеца на втория учебен срок (февруари и март), общо в 12 до 16 урока, във всеки урок, след провеждане на кръговото занимание или кръговата тренировка за развиване на физически качества, в края на основната и в началото на заключителната част отделяхме от 4 до 6 мин за затвърдяване или усъвършенстване на българските народни хора като за целта съставихме и два магнетофонни записа: първи магнетофонен запис, предназначен за всеки първи урок на седмицата – Тракийско хоро, Дунавско хоро и Чирпанска ръченица; втори магнетофоннен запис, определен за всеки втори урок на седмицата – Тракийско хоро, Еленино хоро и Македонско хоро.
От 13.IV до 13.VI. 1987 г., в рамките на 35-40 учебни дни, усвоените български народни хора се включиха в съдържанието на утринната гимнастика в комбинация с бегови и общоразвиващи упражнения.
Анализ и интерпретация на данните. При статистическата обработка на данните не установихме достоверност на разликите за относителния дял между учениците на IV – V, VI – VII и VIII – IX класове. Ето защо, за по-голямо удобство при оформяване на материала, ще представим само данните на учениците от първия клас на изследваната възрастова група, т.е. данните на IV, VI, VIII и X клас, а направените изводи ще се отнасят и до учениците от V, VII и IX класове, чиито данни елиминирахме, ръководейки се от посочените съображения. Получените данни от изследването показват благоприятна тенденция при учениците от всички класове в усвояване на българските народни хора. Особено насърчителни са резултатите в IV клас,където от 78,75 % до 92,74 % от учениците са усвоили шест от народните хора, предвидени в учебните програми на V – X клас. Тази тенденция се наблюдава и при шестокласниците и осмокласниците, където относителния дял на усвоилите народните хора, предвидени в учебните програми от VII до X клас, е също много висок:: съответно между 88,99 % и 95,69 % при учениците от VI клас и от 89,50 % дo 94,76 % при VIII клас. В X клас, където тези хора са разучени в предишните години и само едно от тях – “Елено моме” е разучено в този клас, се наблюдава закономерна тенденция на висок процент на усвоилите българските народни хора до степен на свободно изпълнение на двигателния навик.
Данните сочат, че най-значителни са разликите между учениците от IV клас и останалите възрастови групи, където от общо 21 разлики 13 са подкрепени с висока статистическа достоверност в полза на учениците от по-горните класове (Pt > от 0,97 до 0,99). Между останалите класове в усвояването на българските народни хора съществени различия не се наблюдават, с изключение на разликата между учениците на VI и VIII клас с по - висок процент, съответно – 97,60 % спрямо 88,48 % (Pt > 0,99).
При по-задълбочен анализ се забелязва, макър и с недостоверност на разликите между някои от групите, че най-висок процент показват при усвояване на ръченицата – учениците от VI клас (97, 60 %), Търновското хоро и Чирпанската ръченица – VI клас (95, 21 %), Тракийско хоро – учениците от VIII клас и X клас (94, 24 %), Македонското хоро и Елениното хоро – десетокласниците (съответно –95, 71 % и 92, 85 %) и шестокласниците (94,25 % и 92,85 %). При усвояване на Дунавското хоро най-висок процент показват учениците от X клас (97,14 %), а най-нисък – тези от IV клас (92, 74%). Единствено на това хоро не се установиха съществени различия между наблюдаваните класове.
На основата на проведения педагогически експеримент може да се направи следнито заключение:
● Българските народни хора се посрещат с интерес от учениците (IV – X) клас и тяхното разучаване в определена система води до положителни резултати върху подобряване на двигателните умения и навици на учениците от средна и горна училищна възраст.
● Разучаването и усвояването на 5 – 7 български народни хора с всички ученици от IV до X клас води до оптимизиране съдържанието на утринната гимнастика, различните училищни и извънучилищи празници, за емоционално и патриотично въздействие на подрастващитe.
IV . 5.3. Метод в ефективно обучение в подаването при волейбола.
Този експеримент се проведе по идея и съвместно с проф. Михаил Бъчваров. Той бе продиктуван от обстоятелството, че изграждане на двигателния навик при обикновено горно подаване е един от важните елементи в процеса на обучението по волейбол. Като се съобразихме с идеята за системно-структурно разнообразие на учебния процес, от извесните методически похвати за облекчение или затруднение на движението, ние експериментирахме способ, ограничаващ пръстите на ръцете. Чрез пръстени от вътрешна велосипедна гума (широки 2,5 – 3,5 см), които се поставят на пръстите, ние намалявахме двигателната информация от тактилното усещане на топката, но увеличавахме механическата им устойчивост против удара.
Изследването се проведе от 15. X до 21.XII.1977 г. Изследваха се две паралелки (VIII – б експериментална и VIII - в контролна). Проведоха се общо 22 занимания (4 от тях за контролни изследвания). Експериментът се проведе при естествени условия в учебния процес по физическо възпитание..
Методическа постановка. Учениците от експерименталната паралелка се упражняваха в подаването с гумени пръстени на ръцете, а тези от контролната - по общоприетия начин. В началото и в края на експеримента се състояха следните контролни изпитания:
● първо – двустранна игра;
● второ - тест: 20 подавания от два метра към кръг с диаметър 0,80 м, начертан на 2,50 см на стената .
● трето – 15 подавания от 2 м към два съседни правоъгълника, отстоящи на 1 м един от друг на височина 2,50 см върху стената.Топката се отпращаше по два пъти към единия от квадратите, след което се прехвърляше към другия кръг и обратно. С цел да се установи и точността на подаването кръгът при първия тест бе разделен на две зони, различно точкувани. Освен това - бе проведена анкета с учениците от експерименталната паралелка за субективното усещане при подаването с ограничени пръсти. Отчиташе се като грешка всяко изпускане на топката и прекъсване на теста. Заниманията се водеха на откритата спортна база в СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин, което даваше възможност за висока урочно-опитна плътност.
След завършване на експеримента по указаната методика резултатите бяха обработени по методите на вариационната статистика. За целта бяха установени средните данни и тяхните сигмални отклонения. Досттоверността на средните разлики извършихме чрез t – критерия на Стюдънт. Може да се каже, че експерименталната група вследствие на подаванията с ограничени пръсти постига по-бързо и по-качествно овладяване на движeнията в първия тест.
t – критерия при експерименталната група е 3,16, т.е. голяма гарационна вероятност (Pt > 0,99), а за контролната - t = 1,52 (Pt <>0,99) но и тук величината на t – критерия превишава този на контролната група (съответно t експ. = 6,1 и t контр. = 4,47). Не е безинтересно да се знае, че експерименталната група допуска и по-малко грешки при осъществяването на тестовете.
Извесно е, че при децата и юношите резултатността на волейболната игра зависи основно от елемента подаване. Резултатът от проведените срещи между двете паралелки, преди и след експеримента е : преди – 2:1 гейма и 36:26 точки е в полза на контролната паралелка и след – 2:0 и 30:24 точки за експерименталната паралелка. Анкетата и педагогическите наблюдения показаха, че гумените пръстени дават по-голяма сигурност у децата и при различни начини на поемане и отпращане на топката, а болшинството ученици показват съображение, че след снемането им е леко да отпратят топката в желаната посока. По наше мнение употребата на пръстени може да стане както в началните, така последвщи занимания за усъвършенстване на подаванетo.
Въз основа на този опит могат да се направят следните обобщения:
● първо – гумените пръстени дават по-голяма механическа устойчивост на пръстите, а след свалянето им повишават точността на подаването и намаляват грешките;
● второ – използването на гумените пръстени може да стане и при майсторите под формата на разнообразие в предсъстезателните етапи или с определени индивидуални цели;
● трето - пръстените могат да се направят от вътрешна велосипедна гума с дължина 3 – 3,5 см и да се използват успешно в учебния процес по физическо възпитание, като 50 % от времето на подаване и част от учебните игри се провеждат с тях.
17.06.20010 Иван Маринов - д-р по физическа култура
IV . 5. 1. Изследване ефективността на различните по височина
рингове в обучението на 12-годишни ученици при овладяване
на стрелбата с една ръка от място и в движение.
Този педагогически експеримент бе продиктуван от многогодишната ни практика по физическо възпитание, която показва, че повечето ученици, преминавайки през определения минимум уроци по баскетбол, не владеят добре стрелбата от място и в движение. Желаният резултат се постига от една незначителна част – възпитаници на спортните школи, спортните клубове или спортните секции към училището.
Една от причините за това изоставане е, че обучението се води на рингове, поставени на 305 см, т.е. на височина съгласно правилника, която обаче се оказва непосилна за всички ученици от 9 до 12 - годишна възраст. Това са децата с по-слаба развита мускулатура на раменния пояс и ръцете или по-ниски на ръст. Така възникна идеята ни да се направят различни по височина баскетболни стойки и рингове за осигуряване на диференциран подход в обучението по баскетбол.
Опитът се проведе с ученици от VI клас при СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин (експериментален клас) и с ученици от VI клас при 31 СОУ”Димитър Полянов” гр.София (контролрн клас) в рамките на 12 учебни часа през периода от 14.III до 10.V.1983 година. Педагогическият експеримент проведохме съвместно с колегата Георги Богданов при следната методическа постановка: и в двете училища обучението се водеше съгласно методическото ръководство за VI клас, с тази разлика, че при учениците от СОУ"”Св.св. Кирил и Методий"”гр. Видин в обучението се включваха различни по височина рингове: 240, 260, 280 и 305 см, а при учениците от 31 СОУ”Димитър Полянов” гр.София обучението се водеше на стандартна височина – 305 см. В рамките на урока се отделяха по 20 мин от основната част за стрелба в коша от място и в движение като за целта се използваха упражнения в следната последователност:
● 2 мин стрелба перпендикулярно спрямо таблото и в близост с него;
● 2 мин стрелба с дясна ръка от дясно и под ъгъл 45° спрямо таблото;
●2 мин стрелба с лява ръка отляво и под ъгъл 45° спрямо таблото;
● 4 мин стрелба във време на движение след изпълнение на двутактовата баскетболна крачка. Това движение се извършваше по тройки или четворки. Движението към баскетболния ринг ставаше от средната линия на игрището;
● 5 мин за изпълнение на следното упражнение: паралелката се разделя на групи от 3 до 6 души, които застават по две една срещу друга на крайните линии от дясната страна към срещуположния кош, който ще атакуват. Първите от групите тръгват с висок дрибъл към срещуположния кош, извършват стрелбата след изпълнение на двутактовата баскетболна крачка и подават хванатата топка след стрелба на следващия ученик от срещуположната колона (група), след което заемат последно място в същата група изчаквайки реда си да атакуват по същия начин срещуположния кош.
● 5 мин за атакуване на баскетболния кош по тройки със смяна на местата.
В началото и в края на експеримента учениците от двете училища бяха подложении на контролни упражнения (на стандартна височина - 305 см).
Първо и второ упражнение – стрелба под ъгъл 45° и на 50 см спрямо таблото, поотделно от лявата и дясната страна. Всеки ученик изпълни по 10 опита. Отчиташе се броя на сполучливите опити.
Трето контролно упражнение – стрелба перпендикулярно на 50 см от таблото. От 10 опита се отчиташе броя на сполучливите опити.
За съпоставяне на физическото развитие на децата бяха снети данните за ръст, тегло и разтег, а за установяване силата на ръцете и раменния пояс бяха взети предвид резултатите от хвърляне на плътна топка от 3 кг над глава с две ръце. Получените данни бяха обработени по метода на вариационната статистика, а достоверността на разликите между експерименталното и контролното училище установени чрез t – критерия на Стюдънт.
Анализът за физичeското развитие на децата от двете училища показва, че учениците от СОУ”Димитър Полянов” – изпреварват в ръстово отношение своите връстници от СОУ”Св.св.Кирил и Методий”. Тази констатация съвпада и с данните от националното изследване през 1970 година, при което е установено, че децата от София са по-високи от децата на провинцията (Pt > 0,96 до 0,97), (Б.Янев, П.Боев, Б.Захариев , 1975).
Данните на контролните изследвания преди експеримента по трите тестови упражнения показват, че при момчетата само една от трите разлики в полза на учениците от СОУ”Димитър Полянов” е достоверна – Pt > 0,99, а при момичeтата в трите теста представителките на СОУ”Св.св.Кирил и Методий” са с по-добри средни стойности и две от получените разлики. Това показва, че в началото на експеримента момчетата са с почти изравнени възможности по отношение на стрелбата, а при момичетата шестокласничките от Видинското училище са с по-добри средни стойности.
Анализът на данните от второто контролно изследване, проведено след приключване на експеримента, показва по-добри средни стойности по трите тестови упражнения при учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий”, като всички разлики между тях и контролното училище в София са статистически достоверни. (Pt > 0,98).
В резултат на обучението по приложената от нас методика се наблюдава благоприятна тенденция при учениците и в двете училища в усвояване на стрелбата от място и в близост с таблото
Данните сочат, че учениците и от двете училища, след приключване на обучението по приетата програма, имат по-добри средни стойности в сравнение с началото. При това съпоставяне на данните се вижда, че при учениците от експерименталното училище всички разлики са съществени, а при учениците от контролното училище две от трите разлики при момчетата са недостоверни.
Получените по-високи стойности на прирастът на постиженията при учениците от експерименталното училище наложи да потърсим статистическа достоверност между самите разлики (по изложената по-горе формула) (виж.IV.3.1). При изчисленията по тази формула се установи, че гариационната вероятност в разликите между двете училища и при момчетата и при момичетата, е достатъчно надеждна – Pt > 0,95 – 0,99, което ни дава основание да считаме, че различните по-височина рингове наистина са довели до значително по-добри резултати в стрлбата от различни страни, и в близост с таблото, в етапите на начално и задълбочено разучаване, а в последните уроци за някои ученици – и до усъвършенствaне на двигателното действие.
На основата на педагогическия експеримент могат да се направят следните обобщения:
Първо – различните по височина рингове дават възможност за индивидуално - диференциран подход в обучението по баскетбол, което води до положителни качествени изменения и ефективност при формиране на двигателните умения и навици при децата от средна училищна възраст.
Второ – в зависимост от дворните площи в училищата могат допълнително да се направят маломерни игрища с размери: 20/14, 18/12, 6/10 и др. с височини на ринговете: 240. 260 и 280 см.
IV . 5. 2. Снижаване възрастта на учениците от средното училище при усвояване на българските народни хора
Този педагогически експеримент е свързан с нашия опит за снижаване възрастта на учениците от средното училище при усвояване на българските народни хора. Експериментът се проведе през учебната 1986-1987 година съвеместно с колегите Вергиния Кръстева и Гаврил Лесковски. Обект на изследването са 1115 ученици от IV до X клас. Педагогическият експеримент се проведе при естествени условия в рамките на урочната и извънурочна дейност по физическо възпитание. Уточнени бяха следните български народни хора за разучаване и затвърдяване (предвидени в учебните програми на IV – X клас на Министерството на просветата – преходната програма на ЕСПУ – 1976-1982 г.) : Ръченица (от програмата за IV клас), Търновско хоро и Чирпанска ръченица (V клас), Тракийско хоро (VII клас), Македонско хоро (IX клас), Еленино хоро (X клас) и Дунавско хоро (характерно за Видинския край)
Резултатите от изследването обработихме по алтернативният метод. В рамките на учебната година разработихме следната схема за начално разучаване, задълбочено разучаване, затвърдяване и усъвършенстване на българските народни хора в урочната и извънурочната дейност по физическо възпитание:
През периода 1.XII – 31.I, в рамките на 12-14 урока с учениците от IV до VIII клас в началото или в края на основната част на всеки урок отделяхме 10-12 мин за разучаване, затвърдяване или усъвършенстване на българските народни хора, последователно за съответния клас и тези, предвидени в учебните програми до X клас. През същият период с учениците от IX и X клас – Македонско и Еленино хоро (от програмата за X клас) и Еленино хоро (от програмата за X клас), а за X клас – Еленино хоро и Ганкино хоро. При разучаване на тези хора използвахме разработената методика на обучение в ръководството на учителя за съответния клас. С учениците от IV до VIII клас във всеки първи урок на седмицата се разучаваше по едно българско народно хоро, а във втория урок - в рамките на определеното време се извършваше процесът на задълбочено разучаване и усъвършенстване на различните хора от предишните уроци. Освен това на учениците се поставяха задачи да упражняват движенията на хората в домашни условия.
През първите два месеца на втория учебен срок (февруари и март), общо в 12 до 16 урока, във всеки урок, след провеждане на кръговото занимание или кръговата тренировка за развиване на физически качества, в края на основната и в началото на заключителната част отделяхме от 4 до 6 мин за затвърдяване или усъвършенстване на българските народни хора като за целта съставихме и два магнетофонни записа: първи магнетофонен запис, предназначен за всеки първи урок на седмицата – Тракийско хоро, Дунавско хоро и Чирпанска ръченица; втори магнетофоннен запис, определен за всеки втори урок на седмицата – Тракийско хоро, Еленино хоро и Македонско хоро.
От 13.IV до 13.VI. 1987 г., в рамките на 35-40 учебни дни, усвоените български народни хора се включиха в съдържанието на утринната гимнастика в комбинация с бегови и общоразвиващи упражнения.
Анализ и интерпретация на данните. При статистическата обработка на данните не установихме достоверност на разликите за относителния дял между учениците на IV – V, VI – VII и VIII – IX класове. Ето защо, за по-голямо удобство при оформяване на материала, ще представим само данните на учениците от първия клас на изследваната възрастова група, т.е. данните на IV, VI, VIII и X клас, а направените изводи ще се отнасят и до учениците от V, VII и IX класове, чиито данни елиминирахме, ръководейки се от посочените съображения. Получените данни от изследването показват благоприятна тенденция при учениците от всички класове в усвояване на българските народни хора. Особено насърчителни са резултатите в IV клас,където от 78,75 % до 92,74 % от учениците са усвоили шест от народните хора, предвидени в учебните програми на V – X клас. Тази тенденция се наблюдава и при шестокласниците и осмокласниците, където относителния дял на усвоилите народните хора, предвидени в учебните програми от VII до X клас, е също много висок:: съответно между 88,99 % и 95,69 % при учениците от VI клас и от 89,50 % дo 94,76 % при VIII клас. В X клас, където тези хора са разучени в предишните години и само едно от тях – “Елено моме” е разучено в този клас, се наблюдава закономерна тенденция на висок процент на усвоилите българските народни хора до степен на свободно изпълнение на двигателния навик.
Данните сочат, че най-значителни са разликите между учениците от IV клас и останалите възрастови групи, където от общо 21 разлики 13 са подкрепени с висока статистическа достоверност в полза на учениците от по-горните класове (Pt > от 0,97 до 0,99). Между останалите класове в усвояването на българските народни хора съществени различия не се наблюдават, с изключение на разликата между учениците на VI и VIII клас с по - висок процент, съответно – 97,60 % спрямо 88,48 % (Pt > 0,99).
При по-задълбочен анализ се забелязва, макър и с недостоверност на разликите между някои от групите, че най-висок процент показват при усвояване на ръченицата – учениците от VI клас (97, 60 %), Търновското хоро и Чирпанската ръченица – VI клас (95, 21 %), Тракийско хоро – учениците от VIII клас и X клас (94, 24 %), Македонското хоро и Елениното хоро – десетокласниците (съответно –95, 71 % и 92, 85 %) и шестокласниците (94,25 % и 92,85 %). При усвояване на Дунавското хоро най-висок процент показват учениците от X клас (97,14 %), а най-нисък – тези от IV клас (92, 74%). Единствено на това хоро не се установиха съществени различия между наблюдаваните класове.
На основата на проведения педагогически експеримент може да се направи следнито заключение:
● Българските народни хора се посрещат с интерес от учениците (IV – X) клас и тяхното разучаване в определена система води до положителни резултати върху подобряване на двигателните умения и навици на учениците от средна и горна училищна възраст.
● Разучаването и усвояването на 5 – 7 български народни хора с всички ученици от IV до X клас води до оптимизиране съдържанието на утринната гимнастика, различните училищни и извънучилищи празници, за емоционално и патриотично въздействие на подрастващитe.
IV . 5.3. Метод в ефективно обучение в подаването при волейбола.
Този експеримент се проведе по идея и съвместно с проф. Михаил Бъчваров. Той бе продиктуван от обстоятелството, че изграждане на двигателния навик при обикновено горно подаване е един от важните елементи в процеса на обучението по волейбол. Като се съобразихме с идеята за системно-структурно разнообразие на учебния процес, от извесните методически похвати за облекчение или затруднение на движението, ние експериментирахме способ, ограничаващ пръстите на ръцете. Чрез пръстени от вътрешна велосипедна гума (широки 2,5 – 3,5 см), които се поставят на пръстите, ние намалявахме двигателната информация от тактилното усещане на топката, но увеличавахме механическата им устойчивост против удара.
Изследването се проведе от 15. X до 21.XII.1977 г. Изследваха се две паралелки (VIII – б експериментална и VIII - в контролна). Проведоха се общо 22 занимания (4 от тях за контролни изследвания). Експериментът се проведе при естествени условия в учебния процес по физическо възпитание..
Методическа постановка. Учениците от експерименталната паралелка се упражняваха в подаването с гумени пръстени на ръцете, а тези от контролната - по общоприетия начин. В началото и в края на експеримента се състояха следните контролни изпитания:
● първо – двустранна игра;
● второ - тест: 20 подавания от два метра към кръг с диаметър 0,80 м, начертан на 2,50 см на стената .
● трето – 15 подавания от 2 м към два съседни правоъгълника, отстоящи на 1 м един от друг на височина 2,50 см върху стената.Топката се отпращаше по два пъти към единия от квадратите, след което се прехвърляше към другия кръг и обратно. С цел да се установи и точността на подаването кръгът при първия тест бе разделен на две зони, различно точкувани. Освен това - бе проведена анкета с учениците от експерименталната паралелка за субективното усещане при подаването с ограничени пръсти. Отчиташе се като грешка всяко изпускане на топката и прекъсване на теста. Заниманията се водеха на откритата спортна база в СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин, което даваше възможност за висока урочно-опитна плътност.
След завършване на експеримента по указаната методика резултатите бяха обработени по методите на вариационната статистика. За целта бяха установени средните данни и тяхните сигмални отклонения. Досттоверността на средните разлики извършихме чрез t – критерия на Стюдънт. Може да се каже, че експерименталната група вследствие на подаванията с ограничени пръсти постига по-бързо и по-качествно овладяване на движeнията в първия тест.
t – критерия при експерименталната група е 3,16, т.е. голяма гарационна вероятност (Pt > 0,99), а за контролната - t = 1,52 (Pt <>0,99) но и тук величината на t – критерия превишава този на контролната група (съответно t експ. = 6,1 и t контр. = 4,47). Не е безинтересно да се знае, че експерименталната група допуска и по-малко грешки при осъществяването на тестовете.
Извесно е, че при децата и юношите резултатността на волейболната игра зависи основно от елемента подаване. Резултатът от проведените срещи между двете паралелки, преди и след експеримента е : преди – 2:1 гейма и 36:26 точки е в полза на контролната паралелка и след – 2:0 и 30:24 точки за експерименталната паралелка. Анкетата и педагогическите наблюдения показаха, че гумените пръстени дават по-голяма сигурност у децата и при различни начини на поемане и отпращане на топката, а болшинството ученици показват съображение, че след снемането им е леко да отпратят топката в желаната посока. По наше мнение употребата на пръстени може да стане както в началните, така последвщи занимания за усъвършенстване на подаванетo.
Въз основа на този опит могат да се направят следните обобщения:
● първо – гумените пръстени дават по-голяма механическа устойчивост на пръстите, а след свалянето им повишават точността на подаването и намаляват грешките;
● второ – използването на гумените пръстени може да стане и при майсторите под формата на разнообразие в предсъстезателните етапи или с определени индивидуални цели;
● трето - пръстените могат да се направят от вътрешна велосипедна гума с дължина 3 – 3,5 см и да се използват успешно в учебния процес по физическо възпитание, като 50 % от времето на подаване и част от учебните игри се провеждат с тях.
17.06.20010 Иван Маринов - д-р по физическа култура
Няма коментари:
Публикуване на коментар