сряда, 7 юли 2010 г.

ТЕОРИЯ И СИСТЕМНО - СТРУКТУРЕН ПОДХОД ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО БЪРЗИНА

Извадки от втората част на книгата: „Средства и методи за подобряване двигателните качества на учениците”, излязла от печат в гр. Видин през 2003 г.
Автор: Иван Маринов – д-р по физическа култура


II.1. Характеристика на качеството бързина

В редица трудове двигателното качество бързина се определя като способност на човека да извършва двигателни действия в най-малката (за дадените условия) съставка от време (Цветан Желязков, 1966, 1981; В.М.Зациорски, 1970; Кр.Рачев, 1971, 1983,1984; Д.Марков,Г.Лазаров,1971; Д.Добрев и кол.1973; Г.Мартинов и кол.1983, Д.Харде и кол.1973 и др.). Установено е, че голямо значение за бързината има както подвижността на нервните процеси, така и усъвършенстване на спортната техника (изразяващо се във възможността за най-рационално и прецизно дозиране и разпределение на усилието в различните мускулни групи – В.М.Зациорски, 1970; Кр.Рачев, 1971, 1983, 1984; Д.Харде, 1973; Цв.Желязков, 1981 и др.). Според Н.Н.Яковлеев и кол. (1957) от биохимична гледна точка развиването на скоростта на предвижване е подчинена на скоростта на мобилизация на химическата енергия в мускулното влакно и превръщането ŭ в механична енергия на съкращението.Тази енергия е свързана със скоростта на разпадане (под влияние на нервните импулси) и бързината на ресинтеза на АТФ. Във връзка с това Д.Марков и Г.Лазаров (1971) изтъкват голямото значение на ресинтеза на АТФ, поради минималното ú количество в мускулите (водещо до изразходването ú за кратко време, ако не се възтанови бързо). Това показва, че енергичните източници при скоростните движения са зависими от анаеробните процеси, т.е. от възтановяването на АТФ, което се извършва в условията на безкислородна среда. Въпреки че аеробните възможности не вземат непосредствено участие в енергитичното осигуряване на скоростната работа трябва да се отбележи, че при тази работа се получава значителен кислороден дълг, задоволяването, на който според В.М. Зациорски (1966) става в продължение на десетки минути. Ето защо, колкото по-големи са аеробните възможности на занимаващите се, толкова по-бързо ще се ликвидира и този дълг. Прието е бързината да се измерва с честотата на движенията. Редица изследвания показват, че честотата на движeнията значително нарастват от 7 до 13-14 годишна възраст, след което има задържане (стабилизиране) и повишаване. Според В.С.Фарфел (1961) от 16 до 18 годишна възраст нагоре не се наблюдава развитието им.
Нашите наблюдения върху динамиката на бързината при учениците от средна училищна възраст (изследвана чрез гладко бягане на 50 и 60 м) потвърждават, че възрастовия период от 10 до 14 години е подходящ за развиване на това двигателно качество (Ив.Маринов,1982, 1989, 2003).Тези изследвания показват, че най-висок прираст на постиженията при момчетата се наблюдава на 12, 13 и 14 годишна възраст, а при момичетата - на 12 години.

II.2.Основни средства и методи за развиване на бързината

Многогодишната практика показва, че развитието на бързината на учениците от всички възрастови групи в рамките на училищното физическо възпитание е в пряка зависимост от учебно-програмният материал и в единство с другите двигателни качества (сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост). В.С.Фарфел (1960) определя три относително независими една от друга основни форми на проява на бързината. Едната от тях е латентно време на двигателната реакция. Тази форма определя скоростта на реагиране на стартовия сигнал при стартирането в леката атлетика, плуването и др. Другата форма е свързана с бързината на извършване на отделното движение и е характерна за ацикличните упражнения (бокс, фехтовка и др.) или бързината, с която се реагира при промяна на игровите ситуации в спортните игри. Третата форма на бързината се отнася до честотата на движенията за единица време. Към тази форма се отнасят цикличните движения, които са характерни за ходенето, бягането, плуването, колоезденето и др. В спортната практика много често се среща комплексното проявяване на бързината. Това най-добре се илюстрира при спринтьорското бягане, където, както посочва В.М.Зациорски (1970), резултатът зависи както от латентното време за реакцията при старта, така и от скоростта на отделните движения (отблъскване, изнасяне на бедрата и др.), а също така и от темпото на крачките. В практиката обаче най-голямо значение има скоростта на цялостните двигателни актове при бягането, плуването и др., а не отделните елементарни форми на бързината. Това предполага, че независимо от характера на учебната дейност, трябва да се обръща постоянно внимание за възпитаване у учениците на трите основни форми на проявление на бързината. Едната от тези форми (както вече посочихме) е: бързината на двигателната реакция (това е латентното време за реагиране). В теорията и практиката са известни: проста и сложна двигателна реакция. Простата реакция представлява: отговор на предварително известно движение, след внезапно появяващ се сигнал - (това са движенията при стартирането в бягането, плуването, колоезденето, щафетните игри и др. За възпитаване на бързината на простата реакция в спортно-педагогическата практика най-често се прилага повторният метод. При този метод се използват многократни стартове при бягането; при спортните игри: бягане с различно темпо, съчетано с внезапни спирания (по сигнал на преподавателя) в различни положения на тялото (като например баскетболен стоеж, волейболен стоеж - висок, среден и нисък и др.. При заемане на тези положения (по указание на преподавателя) учениците могат да изпълняват имитационни упражнения, свързани с техническите сръчности на съответната игра (ловене и подаване на топката, стрелба в коша, поемане и отпращане на топката с обикновено горно подаване, постановка на ръцете за поемане и подаване на топката с две ръце отдолу) и др.п. Практиката показва, че при многократното използване на повторният метод бързината на реакцията бързо се стабилизира и подобряването ù в следващите занимания се затруднява. Въпреки това този метод е много удобен за приложение в уроците по физическо възпитание по две причини : първо, защото годишният брой на учебните часове е незначителен, което очевидно не позволява за по-бързото стабилизиране на бързината на реакцията в масовата практика при болшинството от учениците. Второ, защото не отнема много време, което е от значение за моторната плътност на заниманията. В спортно-педагогическата практика са известни още два метода за възпитаване на простите двигателни реакции у занимаващите се. Това са: разчлененият и сензорният метод. Тези методи дават възможност след стабилизиране на двигателната реакция да се работи за по-нататашното ù подобряване и усъвършенстване. Тяхното прилагане обаче е свързано с повече време. Въпреки това те, могат да се прилагат в уроците по физическо възпитание като индивидуално-диферинциран подход с активно спортуващите ученици. При разчлененият метод (в тренировъчното занимание) се работи за възпитаване на двигателната реакция при облекчени условия, а след това за скоростта на следващите движения. Сензорният метод е предназначен за развиване на способността за подобряване бързината на реагиране след усещане на най-минималните части от време. Според В.М.Зациорски (1976) при този метод тренировъчното занимание преминава през три етапа: първо - занимаващия се изпълнява движения като се стреми да реагира на сигнала с максимална скорост. При всяка изпълнена серия преподавателят му съобщава постигнатото време; в следващият (втори) етап – движението се изпълнява с висока скорост, като след всеки опит занимаващият се по своя преценка (и вътрешно двигателно усещане) съобщава на преподавателя постигнатото време, а той (преподавателя) от своя страна действителното време. Целта е: при това постоянно съпоставяне у занимаващият се да се подобрява и усъвършенства точността на възприятието (на времето) при изпълнение на съответното движение. През третият етап се работи за свободно управление на бързината на реакцията. Това се постига като се изпълняват упражнения с различна предварително уточнена скорост. Става ясно, че за ефективността при възпитаването на бързината на простата реакция е много важно (в практиката) умело да се комбинират и трите метода. За учебният процес по физическо възпитание това е много важно в случаите, когато в паралелките има активно-спортуващи и ученици със спортни наклоности. Затова преподавателят трябва предварително да се подготви за този подход в работата. Сложните реакции са свързани с движещ се обект. Те са характерни за спортните игри. Точността на този вид реакции се подобрява и усъвършенства паралелно с подобряване на бързината. В първите няколко занимания трябва да се отдели внимание за развитието на точността на реакцията. Възпитаването на скоростта на сложната реакция се извършва, като се спазва дидактическите правила: от извесното към неизвесното и от простото към сложното. В това отношение се върви по пътя на постепеното увеличаване броя на възможните изменения на обстановката. Така например при усвояване на учебното съдържание по спортните игри, елементите на тези игри в началото на обучението се упражняват от учениците на място (по двойки, тройки и т.н.), а по-късно изпълнението им става и в движение, с различна скорост на предвижване в най-разнообразни (по-прости и по-сложни ) комбинации.
Теоретико-практическите постановки за възпитаване на бързината на движенията сочат, че те трябва да се извършват при оптимално състояние на нервната система на занимаващите се (В.М.Зациорски, 1970; Д.Харде и кол. 1973; Цв.Желязков, 1981; К.Рачев, 1983 и др.) Ето защо в учебният процес по физическо възпитание, когато се работи за развиване и усъвършенстване на бързината на движенията (при учениците), останалата дейност в урока се извършва след това. Основните средства за възпитаване на бързината на движенията са тези упражнения, които могат да се изпълняват с максимална скорост или това са тъй наречените скоростни упражнения. Според В.М.Зациорски (1970) тези упражнения трябва да отговарят на следните три условия :
· първо – техниката на упражненията трябва да позволява изпълнението им с пределна скорост;
· второ – занимаващите да са усвоили много-добре техниката на изпълнение на упражненията, за да е възможно вниманието им и основните волеви усилия да са насочени към скоростта, а не към начина на изпълнение на упражненията;
· трето – продължителността на упражненията трябва да позволява към края на изпълнението им да не намалява скоростта, поради настъпваща умора.
Литературните източници сочат, че максималната скорост, която човек можe да отбележи в дадено движение зависи както от бързината, така и от следните фактори:
· подвижността на нервните процеси (характеризиращи се с бързо редуване на възбуждане и задържане);
· владеене на спортната техника (до степен на свободно изпълнение на двигателния навик);
· динамичната сила (която е от значение за спортовете при които решаваща роля играе стартовото ускорение - лека атлетика, спортни игри и др);
· еластичността на мускулатурата (означаващо да се изпълняват бързи движения, без да се причинява излишно мускулно напрежение);
· волевото усилие (това представлява висока степен на мобилизационна готовност за максимално волево напрежение за постигане на най-висока възможна скорост). Ето защо при развиване на скоростта на отделното движение у подрастващите трябва да се подходи така като се отчита значението на тези фактори.
Основните методи за развиване на бързината са: повторният, интервалният и методът на променливата интензивност. Характерно за тези методи е сходството им относно обема и интензивността на дължината на пробягваните отсечки и продължителността на почивките за възтановяване между тях. Прилагането на тези методи е насочено към повишаване на аеробните възможности. Това се постига единствено чрез стимулиране на креатинфосфатния и гликолитичния механизъм. За стимулиране на креатинфосфатния механизъм В.М.Зациорски (1970) препоръчва пробягване на 3-4 къси отсечки от 20 до 70 метра през 2-3 минути с интензивност от 3 до 5 % по-ниска от максималните възможности. В това отношение изследванията на Н.И.Волков показват, че след третото и четвъртото повторение на отсечките значително се активизира гликолитичния механизъм, което води до подобряване на скоростната издръжливост.. Във връзка с повишаване на ефективността от работата за бързина някои автори препоръчват сериино пробягване на 3-4 отсечки от 50, 60 и 80 м с почивка между тях - около 7-10 минути (В.М.Зациорски, 1970; Кр.Рачев, 1971, Д.Марков и Г.Лазаров, 1971 и др.).Това според В.М.Зациорски (1966) няма да доведе до снижаване на интензивността. Д.Харде (1973), разглеждайки натоварването на тренировката за бързина, определя значимостта на следните компоненти:
· интензивност на въздействието – означава, чe за тренировката за бързина решаваща е максималната интензивност на движението. Това изисква висока мобилизационна готовност от занимаващият се да достигне своята най-висока скорост или да я надмине. Постигането на тази задача е възможно само при добре усвоена техника. Ето защо се препоръчва (на занимаващите се) да се работи за затвърдяване и усъвъртенстване на техниката (при внимателно покачващи се скорости) при средна и субмаксимална скорост (чрез ускорително бягане) след което да се правят опитите за развиване на максимална скорост; вторият компонент според автора е:
· продължителността на въздействието – то трябва също да е в рамките на оптималните стойности. Така например натоварването при много продължително максимално (скоростно) въздействие приема характера на издръжливост, при което занимаващият се уморява и има нужда от по-продължително възтановяване; третият компонент е:
· продължителността на въздействието – това означава интервалите между повторените натоварвания да осигуряват оптимално възтановяване на работоспособността. В това отношение се препоръчва след две до три повторения, интервалът на почивките да се удължи с активно и пасивно възтановяване;
четвъртият компонент е:
· обем на натоварването.Той зависи от индивидуалите особености на занимаващите се. Препоръчва се обаче в едно тренировъчно занимание натоварванията с максимална интензивност да са в рамките от 5 до 10 пъти.

II.3.Вариянти за подобряване на бързината в отделните типове уроци

II.3.1.В уроците по лека атлетика

· Първи вариант – с насоченост за подобряване на бързината на двигателната реакция. Основни средства: стартове от различни изходни положения. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути. Първите 12-15 минути – пробягване на отсечки от 10 до 20 метра (стартове от различни изходни положения: клекнала опора, лицева опора, седеж, колянка и др., както и от нисък и висок старт). Следващите 14-15 минути са за усвояване на втората двигателна задача от учебното съдържание по лека атлетика. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.
· Втори вариант – с насоченост за подобряване на бързината на движенията.
Основни средства: подскочни упражнения и тласкане на плътна топка. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителн общоразвиващи и специално- подготвителни упражнения.
Основна част - 28-30 минути. В първите 12-15 минути – 3-4 серии динамични подскоци и отскоци над плътна топка, редувани с 3-4 серии тласкания и хвърляния на топката от рамо или отдолу с една и две ръце (всеки ученик работи с топка), 5-6 серии темпови подскоци над 7-8 плътни топки или блогчета (дървени или циментови). Следващите 14-15 минути са за усвояване на втората двигателна задача по лека атлетика. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част
· Трети вариант–с насоченост, за подобряване на честотата на движенията.
Основни средства: специално бегови упражнения. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути. Първите 12-15 минути – по 2-3 серии (на отсечка 12-15 метра) изпълнение на специално бегови упражнения в следната последователност: ситно бягане; бягане с изхвърляне на подбедрицата назад; бягане с високо повдигнати колене; 3-4 серии (на отсечка 15-20 метра) вариативно изпълнение на посочените три специално бегови упражнения (едно след друго). Следващите 14-15 минути от основната част са за усвояване на втората двигателна задача от учебното съдържание по лека атлетика, а последните 3-5 минути от урока -за заключителна част.
Четвърти вариант – с насоченост за подобряване на скоростната издръжливост Основни средства: пробягване на отсечки от 30 до 80 м максимална скорост. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част 28-30 минути. Първите 15-20 минути-пробягване на разстояния с максимална скорост, примерно в следната последователност: 1 серия по 30 м; 2 серии по 40 м ; 2 серии по 50 м и 1 серия по 80 м. Следващите 15-18 минути от основната част на урока са за усвояване на втората двигателна задача от учебното съдържание, а последните 3-5 минути - за заключителна част.
· Пети вариант – с насоченост за подобряване на скоростно-силовата издръжливост. Основни средства: бягане върху блогчета (отстоящи едно от друго на разстояние – 170-200 см). Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения
Основна част – 28-30 минути. Първите 15-20 минути – пробягване на отсечки от 30 до 60 м върху блогчета в следната последователност: 2 серии по 30 м; 2 серии по 40 м; 2 серии по 50 м. и 2 серии по 60 м. При всяка първа серия на определената дистанция десният крак се поставя на блогчето , а левия между блогчетата При вторите серии пробягването е с обратна постановка на краката. Следващите 15-18 минути са за усвояване на втората задача в урока по лека атлетика. Последните 3-5 минути са за заключителна част.

II.3.2. В уроците по спортни игри

· Първи вариант – с насоченост за подобряване на двигателната реакция в уроците по волейбол. Основни средства: най-разнообразни (индивидуални и групови) упражнения с волейболна топка. Схема на урока:
Подготвителна част – 8-10 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения
Основна част – 28-30 минути. През първите 15-20 минути се работи за подобряване на двигателната реакция, примерно в следната последователност: а) индивидуални упражнения (подхвърляне на волейболна топка на горе и поемането и от горе, и отдолу с две ръце; поемане и отпращане на топката над глава с две ръце ; поемане и отпращане на топката отдолу с две ръце; поемане и отпращане на топката към стена с две ръце отгоре и от долу и др.п. б) същите упражнения само,че изпълнявани по двойки, тройки и т.н. Следващите 12-15 минути от основната част са за учебна игра. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.
· Втори вариант – с насоченост за подобряване на бързината на движенията в уроците по баскетбол и хандбал, Основни средства: най-разнообразни упражнения свързани с ловене, подаване и водене на топката на място и в движение. Схема на урока:
Подготвителна част – 8 - 10 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 30-32 минути. През първите 15-20 минути се работи за подобряване на бързината на движенията (по тройки) примерно в следната последователност:
а) учениците застават двама срещу един (на разстояние 2-3 метра). Топката е при първия от двамата. От това разположение на тройката се излълняват следните упражнения в движение със смяна на местата : първо, ловене и подаване на топката с две ръце от гърди, гръдно подаване с удър в земята, подаване с две ръце над глава, подаване с две ръце от долу. След това се преминава с подаване на топката с една ръка от рамо, от долу и от страни; второ, учениците застават на разтояние 10-15 метра (по тройки както при първото упражнение). От тази изходна позиция първия от двойката започва водене на топката по права посока. Стигайки на 2-3 м до другия ученик с подскок заема баскетболен (хандбален) стоеж, след което му подава топката и заема неговото място. Ученикът, получил топката, изпълнява същото упражнение в другата посока и т.н. б) упражнения по тройки със смяна на местата, предвижвайки се от единния баскетболен кош (хандбална врата) до другия и обратно, съчетано със стрелба.
Следващите 12-15 минути от основната част са за учебна игра, а последните 3-5 минути от урока - за заключителна част.
· Трети вариант – с насоченост за развиване и подобряване на честотата на движенията в уроците по баскетбол и хандбал. Основни средства: специално бегови упражнения; най-разнообразни спортно-подготвителни игри, спортни игри и упражнения. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни игри и упражнеия.
Основна част – 30-32 минути. Първите 18-20 минути се работи за развиване и подобряване на честотата на движенията на учениците, примерно в следната последователност: а) странично предвижване с кръстосване на краката; индивидуални подскоци и подскочни упражнения по двойки (с и без смяна на местата) б) играта “Пас” по тройки и петорки; б) учебна игра – двама срещу един, трима срещу двама; трима срещу петима; един срещу един, двама срещу двама и т.н. (най-различни комбинации от състави за игра на един и два коша). Останалите 10-12 минути са за двустранна учебна игра на два коша (по петорки), а последните 3-5 минути - за заключителна част.
· Четвърти вариант – с насоченост за развиване и подобряване на скоростната и скоростно-силовата издръжливост в уроците по баскетбол и хандбал. Основни средства: совалкови пробягвания през петте линии на баскетболна площадка с размери 26/ 14 метра. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 30-32 минути. Първите 18-20 минути се работи за развиване и подобряване на скоростната и скоростно силовата издържливост на учениците примерно в следната последователност: а) бягане през петте линии на баскетболното игрище в предно-задна посока (от едната до другата крайна линия – общо 78 метра) - по две серии; б) бягане през петте линии на една дължина и половина на баскетболното игрище. Стартиране от центъра с пробягване в предно - задна посока до едната и другата крайна линия, общо 91 м – една, две серии; в) бягане през петте линии на две дължини на баскетболното игрище (общо 156 метра) – една серия. Виж рис.1). Останалите 10 -12 минути от основната част са за учебна игра, а последните 3-5 минути - за заключителна част .

II.3.3. В уроците по гимнастика.

· Първи вариант – с насоченост за развиване и подобряване на бързината на реакцията. Схема на урока:
Подготвителна част – 8-10 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 30-32 минути. Първите 18-20 минути се работи за развиване и подобряване на бързината на реакцията в следната последователност: а) стартове от различни изходни положeния: клек, колянна опора, опорен седеж (всички стартове се заемат с гръб към посоката на бягане). Дозировка по 1-2 старта от всяко изходно положение на дистанция 10-15 м; б) щафетни игри. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.
· Втори вариант. С насочeност за развиване и подобряване на бързината на движенията. Схема на урока;
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути с насоченост за развиване и подобряване на бързината на движенията в следната последователност: а) ритмични подскоци над плътни топки с един и двата крака; б) подхвърляне на различни предмети с едната и ловене с другата ръка; в) щафетни игри с поставяне и събиране на предмети. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.
· Трети вариант – с насоченост за развиване и подобряване на честотата на движенията. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути. Първите 15-18 минути се работи за развиване и подобряване на честотата на движенията както следва: а) бягане на място от опорен стоеж с максимална честота на движенията. Изпълняват се в последователност следните упражнения: · енергично сгъване и разгъване на долните крайници в глезените, колянните и тазобедрените стави; · бягане на място с изнасяне на подбедрицата назад; · бягане на място с високо повдигнати колене (по две серии - 15-20 сек всяка една). б) най-разнообразни ритмични подскоци на въженце (на един и двата крака), с максимална честота на движенията.- 4-5 серии по 30-40 подскока. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част
· Четвърти вариант – с насоченост за развиване и подобряване на скоростната издръжливост. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути. През първите 15-18 минути се работи за развиване и подобряване на скоростната издръжливост. Учениците са организирани в две станционни комбинации (едната за момичета, а другата за момчета). Във всяка комбинация са включени (отделни или в съчетания) двигателни задачи от учебното съдържание по гимнастика (кълбета, премятания, махове, възлизания и други съчетания) или отделните двигателни задачи се изпълняват многократно от учениците като смяната на станциите се извършва под ръководството на преподавателя. Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.
· Пети вариант – с насоченост за развиване и подобряване на скоростно-силовата издръжливост. Схема на урока:
Подготвителна част – 10-12 минути. Разгряване с бегови, изправителни, общоразвиващи и специално-подготвителни упражнения.
Основна част – 28-30 минути. През първите 15-20 минути се работи за развиване и подобряване на скоростно-силовата издражливост на учениците в следната последователност: а) общоразвиващи упражнения (с гимнастически тояжки гирички, плътни топки и др.), изпълнявани в 3-4 серии (за по 20-30 секунди) с максимално темпо; б) щафетни игри с включени естествено приложни упражнения бягане, лазене, провиране, катерене, носене и др. в) Поточно изпълнение на прескоци (разкрачка, клек, страничен, лицев свит и др.). Последните 3-5 минути от урока са за заключителна част.

7.07.2010 г.
гр. Видин Автор: Иван Маринов - д-р по физическа култура

Няма коментари: