неделя, 18 юли 2010 г.

ОПИТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОТКРИТА СПОРТНА БАЗА ЗА ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В УЧИЛИЩЕ

Извадки от първата част на книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от седемдесетте до деветдесетте години на XX век", излязла от печат в гр. Видин през 2008 година.
Автор: Иван Маринов

Разнообразните и многобройни спортни съоръжения повишават ефективността и качеството както на урочната, така и на извънурочната работа по физическо възпитание.Те дават възможност на всеки ученик от паралелката да повтаря многократно изучаваните двигателни действия, което води до по-лесното им усвояване и автоматизиране. Това обстоятелство повишава образователната стойност на заниманията и увлича учениците в извънурочните форми на физкултурна дейност и към самостоятелната работа. Различните по размери уреди, пособия и съоръжения дават възможност за индивидуализация и диференциация на урочната работа по физическо възпитание, за по-благоприятно въздействие на физическите упражнения върху организма на учениците, за повишаване равнището на общия образователен и възпитателен процес.
Въпреки значителните резултати в нашата страна през последните 25-30 години в строителството на леки спортни съоръжения, все още са налице и редица нерешени проблеми. По наша преценка те влияет отрицателно върху масовизирането на физическата култура и спорта в училищата, намаляват качеството и ефективността на учебния процес по физическо възпитание и дават трайно отражение още от най-ранна детска и ученическа възраст при формиране на правилно отношение към физическата култура и спорта.Това е от голямо значение в по - нататашното подобряване на физическата подготовка на учащите се, в усвояването на двигателните умения и навици, предвидени в учебните програми за отделните възрастови групи.
Ето защо в тази част на предлаганата книга ще разкажем за нашия конкретен опит в изграждането, реконструкцията и модернизацията на материалната спортна база в училище (което е в пряка връзка с разглежданата проблематика до тук) и да споделим мнения за резултатите от собствените изследвания, виждания и опит, натрупан в един 40-45 годишен период.


I.1.Основни изисквания при изграждане, реконструкция и модернизация на спортната база в училище


Дългогодишният ни опит и постигнатите успехи в изграждането на лека спортна база в училище ни дава основание да покажем най-ефективните форми и пътища за успехи в тази насока:
1. Изготвяне на организационно-перспективна програма.
2. Събиране и уточняване на необходимите данни за проектиране на основните спортни съоръжения. Изготвяне на техническа скица на мястото в М 1:500 със следните обозначения: граници, съществуващи сгради и насъждения.
3.Създаване на планово задание (проектна програма) за характера и съдържанието на спортните съоръжения, съобразно с размерите на дворните площи. Проучване възможностите за електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, ограждане и озеленяване на спортните съоръжения.
4.Уточняване на основните източници за изпълнение на строителната програма.
5.Изготвяне на писма-обяснителни записки до предприятията и фирмите, където могат да се дадат поръчки за изработване на някои спортни съоръжения.
Проектирането на физкултурната база трябва да отговаря на следните основни изисквания:
1. Да задоволява потребностите от масово спортуване на учащите се. Да бъде удобна за спортуване на всички ученици от I до XII клас.
В тази насока за препоръчване е базата да бъде обособена в три самостоятелни сектори – за лека атлетика, за спортни игри и за гимнастика. Да се отдели внимание на различни по размери спортни съоръжения, с оглед на възрастовите особености на учениците от начална, средна и горна училищна възраст.(Виж рис 2 – разположение на откритата лека спортно-материална база в СОУ “Св.св. Кирил и Методий гр. Видин, изградена през периода 1970 -1974 година).
2.При малки по размери дворни площи, да се търси решение за комбинирано разположение на площадките за волейбол, баскетбол и хандбал, без да се нарушава тяхната функционална годност.
3.На отделни сектори, в близост със спортните съоръжения, може да се поставят метални шкафове за съхраняване на уредите и пособията, което значително ще облекчи организацията за провеждане на урочната и на извънурочната работа по физическо възпитание.
4.Съоръженията да бъдат изработени от здрав и траен материал.
5.Задължително предвиждане на минимални финансови средства.
Основните източници в това отношение могат да се групират приблизително така :
· първо – бюджетни средства, неусвоени към края на годината, които училищата трябва да усвоят в кратки срокове от 10 до 30 дни;
· второ – средства, които обикновено се предвиждат в титулния списък на новооткритите училища или отделни пристройки към тях;
· трето – средства от бюджета на училището;
· четвърто – възможностите на училищното настоятелство;
· пето – използване силите и възможностите на учителския колектив, както и тези на учениците от средния и горния курс на обучение;
· шесто - помощта и съдействието на спортните клубове, националните спортни федерации, спортния тотализатор, както и Министерствата по образованието и спорта;
· седмо – съдействието и помощта на предприятията и фирмите в района на училището, други предприятия и фирми на територията на населеното място, а също така и безплатният доброволен труд на родители със различни специалности и квалификация (шлосери, електроженисти, шофьори, монтажници, стругари, технически ръководители и други).
6. При проектиране на физкултурната база училищата трябва да се ръководят не само от практическото предназначение на спортните съоръжения, а и от тяхното художестено и емоционално въздействие, задоволяващо естетическите вкусове на подрастващото поколение.


Разположение на откритата лека спортно-материална база в
СОУ “Св.св. Кирил и Методий гр.Видин, изградена през
периода 1970 – 1974 година.
Рис. 2

Възпитателното въздействие трябва да се търси в следните насоки:
А) Чрез красив вид на спортните съоръжения;
Б) В удобно разположение на спортните съоръжения и естетическото им подреждане в съответните сектори;
В) Чрез приятните и подходящи тонове при тяхното боядисване;
Г) В създаване на сервизни съоръжения (закачалки, мивки, стойки за велосипеди и др.);
Д) В подходящо озеленяване - с каталпи, брези, липи, смърчове,плачещи върби,различни видове декоративни храсти .


I.2. Спортни съоръжения за I – XII клас в СОУ”Св.св.Кирил и Методи"
гр. Видин, изградени през периода 1971-1974 г.
I.2.1.Сектор спортни игри


1.Баскетболни игрища с размери 14/26 м и височина на ринговете 305 см.
2.Комбинирани игрища за баскетбол и волейбол с размери 14/22 м и височина на ринговете 305 – 280 и 260 см. Стълбовете могат да бъдат подвижни и да се съхраняват в специални гнезда към баскетболните конструкции.
3.Самостоятелни волейболни игрища с размери 9/18 м
4.Самостоятелни волейболни игрища с намалени размери 10/5 м
5.Комбинирани игрища за баскетбол и хандбал с размери 26/14 м.
6.Самостоятелни баскетболни табла с височина на ринговете: 200, 220, 260, 280 и 305 см. (баскетболните табла са изработени от ламарина - 4, 5 или 6 мм).
7.Метални тенис - маси – изработени по наша идея и внедрени в масовата практика през учебната 1981-1982 година. Масата е от две части и по размери отговаря на изискванията. Повърхността е направена от ламарина 4 мм (Ив. Маринов, 1983) .
8.Сектора е електрифициран с 36 осветителни тела (всеко едно с мощност 400 вата), което дава възможност за масово спортуване на учениците в извънучебно време до 20-21 часа. (Виж снимки от 1 до 16 и фиг. от 1 до 7 включително - общ изглед на съоръженията за спортни игри (в дворните площи в СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин, разположени на площ около 8000 кв.м.), от урочна (експериментална дейност) и технически чертежи за изработването на някой от тях. Така оборудван секторът за спортни игри може да побере едновременно 450 - 500 души за масово спортуване. В него има метални шкафове, сандъчета, кошарки и поставки за съхраняване на 100-150 топки, които се използуват организирано. Нашите изследвания през 1977 година показват, че в уроците по волейбол моторната плътност при тези условия на работа достига 84, 66 %, по баскетбол – 83, 17 % и по хандбал – 80,08 %. Интерес представляват и данните от учебната 1975 -1976 година за усвояване на някои основни двигателни умения и навици по спортните игри, включени в учебните програми. В края на годината констатирахме, че 95,90 % от шестокласниците са усвоили стрелбата с една ръка от място под ъгъл 45° спрямо таблото, а двутактовата баскетболна крачка – 93, 56 %; при седмокласниците 77, 32 % бяха овладяли обикновено горно подаване, а 83, 10 % - обикновен долен начален удар. Нашият опит показва, че различните по вид, размери и количество съоръжения по баскетбол, волейбол и хандбал, обособени в комбиниран сектор за спортни игри, влияе положително върху цялостния процес по физическо възпитание в по-нататашното развиване и усъвършенстване на функционалните възможности на учениците. Баскетболните табла, изработени от ламарина (4, 5 и 6 мм), не подлежат на деформиране, не изискват особено голямо подържане и отскачането на топката от тях по звук и качество не се отличава от дървените, което ни дава основание да считаме, че те могат да се внедрят в масовата практика (Ив. Маринов, 1983).

Сн. 1



Сн. 2

Сн.3

Сн.4


Сн.5

Сн.6
Сн.7

Сн.8


Сн.9


Сн.10
Сн.11

Сн.12

Сн.13

Сн.14

Сн.15

Сн.16
I.2.1.А.Практически насоки за изграждане на съоръжения по спортни игри

В практиката е възприето при наличието на обширни дворни площи да се изграждат (единични) спортни съоръжения за баскетбол, болейбол и хандбал с размери съгласно утвърдените правилници.Там, където това не е възможно, игрищата обикновено се комбинират – за баскетбол, хандбал и волейбол или само за баскетбол и болейбол.
Въз основа на нашия опит размерите на всички останали игрища съобразно дворната площ и възрастовия състав на учениците, могат да се групират по следния начин:
Първа група – с размери 14/20 м, височина на ринговете 305 см. и на таблата 100/100-120 см Този тип игрища позволяват да се провеждат състезания, тъй като всички размери са спазени с изключение на дължината, която е намалена с 6-8 метра. Те особено са подходящи за всички ученици над 12-годишна възраст,
Втора група – с размери 8/20, височина на ринговете 280, 305 см и на таблата 100/100-120 см, предназначени за масова работа. Тук могат да се провеждат двустранни игри с ученици над 11- годишна възраст.
Трета група – с размери 10/16 м, височина на ринговете 260 см. и на таблата 100/100-120 см Тези игрища са много подходящи за учениците на 6, 10 и 11 години.
Четвърта група – с размери 12/18, височина на ринговете 260 см.и на таблата 100/100-120 см за минибаскетбол.
Пета група – с размери 14/26-28,височина на ринговете 305 см и на таблата 120/180 см.Това са игрища с размери съгласно правилника по баскетбол. (Виж фиг. 1, 2 и 3)



фиг. 1

Фиг.2
Фиг.3

Фиг, 4
Конструкция за баскетболно табло (нормални размери)
Фиг.4. Упътване за изработване:
За основен материал може да се използват следните профили желязо: -П-образно от № 5 до № 8; - винкел (затворен в кутия) 45/45 или 50/50 мм; - черни газови или подцинковани тръби от един цол и ¼, един цол или от два цола. За изработване на конструкцията са необходими около 21 м от посочения материал. Ако се изработи обаче от винкел, количеството се удвоява поради слепването му в кутия. За препоръчване е рамката за монтиране на таблото да се изработи от винкел 30/30 или 36/36 мм, за което са необходими 8 м.
Забележка : Например, ако за изработване на конструкцията се определи П-образно желязо № 5, а за рамката винкел 36/36, то от първия профил желязо ще са необходими около 21 м, което се равнява на 111 кг, и от втория профил 8 м, или 18 кг



Фиг. 5


Фиг.5 Конструкция за баскетболно табло с намалени размери (таблото е изработено от ламарина с дебелина 4 мм).
Упътване за изработване. За основен и допълнителен материал могат да се изолзват някой от профилите желязо, посочени в упътването към фиг. 4. Таблото се изработва от ламарина с дебелина 4, 5 или 6 мм и се заварява челно на винкелова рамка с размер 30/30 или 36/36 мм. На таблото може да се разчертае и квадрат с размери 45/59 см.
Забележка: Например, ако за конструкцията се използва П-образно желязо № 5, а за рамката винкел 36/36 мм, то от първия профил желязо ще бъдат вложени около 16, 60 м, което се равнява на 90, 300 кг, за втория 5, 30 м, или 11, 440 кг, и ламарина 0,81 м² - 25, 43 кг.


Фиг.6

Фиг. 6. Конструкция за мини баскетбол (таблото е от ламарина).
Упътване за изработване.
За основен и допълнителен материал могат да се използват профилите желязо, посочени към упътването на фиг. 4 и 5.
Забележка. Например, ако конструкцията се изработи от П-образно желязо № 5, рамката от винкел 36/36 и таблото от ламарина 4 мм, то от първия профил желязо ще са необходими около 13, 60 м, което се равнява на 73, 980 кг, от втория профил 6, 60 м, или 13, 390 кг и ламарина 1, 08 м² - 33, 910 кг.

Комбинирана площадка за баскетбол и волейбол.

Фиг. 7
Фиг. 7. Упътване за изработване. Необходими материали : а) са стълбовете най-подходящи тръби са от два цола, два цола и ½ и три цола, на които съответствуват диаметрите : 60, 75, 5 и 88, 5 мм. б) съдийско столче към един от стълбовете - може да се изработи от винкел 25/25 или 30/30 мм. При демонтиране на болейболното игрище стълбовете могат да се поставят към една от баскетболните конструкции (в специално направени гнезда), така както е показано на фиг.

Комбинирана площадка за баскетбол и хандбал



(Виж сн. 2 – баскетболните игрища в ляво).
Упътване за изработване. Необходим материали : две хандбални врати могат да се изработят от тръби един цол и ½ или от един цол и ¼ или от два цола.
Забележка:Например за две хандбални врати са необходими 4 тръби по 2,40 м. (които се монтират на крайните линии на баскетболното игрище на дълбочина 40 см. и на разстояние 3 м една от друга). и две тръби по 3 м, които се заваряват напречно на отвесните тръби. Ако тези тръби са един цол и ¼, за тяхното изработване ще са необходиуми общо 48, 828 кг.
Баскетболни рингове. Размери: диаметъра на ринга е 450 мм, а г-еобразната планка 150/ 250 мм. Упътване за изработване. Необходими материали: а) от облите железа най-подходящo e № 18, 20 и 22 мм; б) планките могат да се изработят от винкел 120/120 мм, ламарина или плоско желязо 100/10 мм. За един баскетболен ринг е необходимо да се вложи около 1,44 м от посочените профили обло желязо. (Виж ринговете на фиг. 4, 5 и 6)
Комбинирана пложадка за баскетбол и хандбал. (Виж сн.. 2 – баскетболните игрища в ляво).
Упътване за изработване. Необходим материали : две хандбални врати могат да се изработят от тръби един цол и ½ или от един цол и ¼ или от два цола.
Забележка:Например за две хандбални врати са необходими 4 тръби по 2,40 м. (които се монтират на крайните линии на баскетболното игрище на дълбочина 40 см. и на разстояние 3 м една от друга). и две тръби по 3 м, които се заваряват напречно на отвесните тръби. Ако тези тръби са един цол и ¼, за тяхното изработване ще са необходиуми общо 48, 828 кг.

I.2.2. Сектор лека атлетика

1. Лекоатлетическа писта с размери 70 м с 4 коридора (върху асфалтова повърхност) и с маркирано разстояние от 110 - 115 м също върху асфалтова площ (в сектор спортни игри).
2. Трап за скок на дължина с размери 5/5 м с писта за засилване 18-25 м.
3. Дунапренови скочища с размери 150/300 см и дебелина 40 см., монтирани на метални поставки, отстоящи на височина 20, 25, 30 и 35 см от земята .
4.Сектор за тласкане на гюлле с дължина 18-20 м. Практичното в този сектор е това, че от двете му страни са поставени специални улеи за връщане на гюлетата. Секторът е електрифициран с 6 прожектора и е заграден с триметрова оградна мрежа. В него е поставен ламаринен шкаф, в който се съхраняват около 150 различни по тегло гюллета (от 0,500 до 7, 257 кг).
5.Сектор за хвърляне на малка плътна топка – 70-80 м,
6.Тръбни парапети за специални лекоатлетически упражнения, високи 95, 100 и 105 см.
7.Циментови блокчета тип “Бордюр” – с дължина 50 см, ширина 30 см и височина, от едната страна 15 см, а от другата 20 см. Блокчетата са поставени на асфалтова писта на разстояние от 200 до 350 см на отсечка от 70 м. Същите са предназначени за силови и бегови упражнения .
8.Метални пейки (тип гимнастическа) и тристълбовидни трибуни, изработени от винкел и покрити с дъски. Пейките и трибуните освен за отдих се използват и за различни видове подскоци и отскоци, опорно бягане и най - различни упражнения при външни условия .
9. С цел онагледяване обучението по лека атлетика, на различни сектори са поставени 10 ламаринени табла с размери 100/200 см и високи 150 см. На ламаринените табла има кинограми и контурограми за техниката на изучаваните лекоатлетически дисциплини в часовете (спринт, скокове, тласкане, хвърляне и др.).
10.В дворовете е направена маркировка с 60 ярко изпъкващи цифри закрепени върху циментови блогчета с размери 50/50 см. По този начин са маркирани две разстояния от по 150 м върху асфалтовите площи (едно от 200 метра, два сектора от по 80 метра и два от по 30 метра), които се използват в обучението по физическо възпитание.
11. За учениците от I до III клас е направен специален сектор за хвърляне на малка плътна топка в цел.
12.За да се съхрани целогодишно необходимият спортен инвентар, в лекоатлетическия сектор е поставен метален шкаф.
13.Дворната площ, в която е разположена базата за лека атлетика, е електрифицирана. Това позволява съоръженията да се използват най - рационално в свободното време на учениците. Виж снимки от 17 до 34 включително за общия вид и технически чертежи (от 8 до 15) на отделни съоръжения, разположени в сектор лека атлетика, а също така и снимки от урочна и експериментална дейност (Ив. Маринов, 1982,1983).



Сн.17


Сн.18
Сн.19

Сн.20

Сн.21
Сн.22
Сн.23

Сн.24
Сн.25
Сн.26

Сн.27
Сн.28
Сн.29
Сн.30
Сн.31

Сн.32
Сн.33

Сн.34
I.2.2.А.Практически насоки за изграждане на съоръжения по лека атлетика


Фиг.8
Упътване за изработване: Необходими материали:Конструкцията на трибуната може да се изработи от винкел 40/40 мм, като за целта са необходими 40,80 м, или 98, 730 кг,
а седалките от дъски с дебелина 3 см.


Фиг.9
Упътване за изработване: Необходими материали: Конструкцията на пейката може да се изработи от винкел 40/40 мм, като за целта са необходими 11,60 м, или 28,072 кг, а седалките от дъски с дебелина 3 см.







Фиг.10

Фиг.11






Фиг.12
Упътване за изработване:
Необходими материали:
а) улеите за връщане на гюллетата могат да се направят от
желязо П № 14,за което са необходими общо 40 м, или
581,200 кг;
б) за поставяне на улеите под съответния наклон са необходими
по 4 парчета винкел 50/50 мм, съответно със следните размери:
30,40,70 и 90 см, което се равнява общо на 9,20 м, или 34,684 кг.

Фиг.13

Упътване за изработване:
Необходими материали:
а) стойките на таблата могат да се изработят от тръби един цол и ¼ или един цол и ½ и два цола. За тази цел се използва и П-образно желязо от № 5 до № 8, а също така и винкел (слепен в кутия) 45/45 и 50/50 мм ;
б) рамките на таблата могат да се изработят от винкел 32/32, 36/36 или 40/40 мм или ламарина 4 или 5 мм;
в) за препоръчване е рамката да се запълни с дървено табло, което от лицевата страна да се облицова с ламарина 2 мм.
Забележка: Например, ако едно табло се изработи от ламарина 4 мм, винкел 32/32 мм и тръби един цол и ¼, то в него ще бъдат вложени общо 52, 650 кг метал.

Фиг.14

Фиг.15

Упътване за изработване:
Необходими материали:
а) поставката може да се изработи от винкел 45/45, 50/50 мм, а също така и от П-образно желязо № 5 или 6,5;
б) решетката в рамката – от шпаринг 25 до 40 мм;
в) крачетата на поставката – от винкел 45/45, 50/50 мм или П-образно желязо № 5 или № 6,5.
г) капакът за покриване на скочището се изработва от винкелова конструкция, която се облепва с ламарина 2 мм. Най - подходящ винкел е 32/32 и 36/36 мм.
Забележка: а) в този модел (фиг. 15) за изработване на поставката са вложени 62,40 м П-образно желязо № 5 или 339,45 кг.
б) капакът е изработен от винкел 32/32 мм – общо 18,50 м, което се равнява на 35,335 кг. За облепване на капака е вложена ламарина от 2 мм или 8,86 кв.м – 139,212 кг.

Така построена спортната база по лека атлетика дава възможност да спортуват едновременно 250-300 души. Нашите изследвания показват, че моторната плътност на уроците по лека атлетика при така създадените условия за работа достига до 76,24 %. При извършената от нас експертна оценка в края на учебната 1976 - 1977 година констатирахме, че в рамките на предвидените учебни часове 86, 20 % от учениците в VIII клас са усвоили двигателния навик на скок на височина начин “коремно претъркалящ и 87,06 % - тласкане на гюлле с подскок.
Извършеният при естествени условия експеримент показва, че преди започване на първия учебен час с учениците от VIII клас (при основни задачи на урока: скок на височина и тласкане на гюлле) са необходими от 5 до 10 минути за подготовка на отделните сектори за предстоящата учебна дейност, а след приключване на последния час, в рамките на учебния ден, за прибиране на уредите и покриването на скочищата – от 3 до 6 минути.
Създадената база за лека атлетика се използваше най - рационално от бившата ученическа спортна школа, която от 1969 до 1994 година имаше разкрито постоянно действащо отделение към училището. Ежегодно в школата под педагогическото ръководство на колежката Станка Младенова се обучаваха около 100-120 души, което спрямо общия брой на учениците от началния и средния курс на обучение се движи от 14,11 % до 8,57 %.
.
I.2.3. Сектор гимнастика
Гимнастическият сектор е изграден на площ от 600 кв.м. със следните основни съоръжения:
1.На затревена правоъгълна площадка от 360 кв.м. са разположени 12 тръбни успоредки и 14 висилки, поставени на различни височини – 150, 200 и 220 см.
2. На площ от 240 кв. м. е разположен гимнастически станок, със следните основни уреди: 32 върлини за катерене, поставени на височина от 250 до 500 см – изработени от тръби 1 цол; 50 висилки на височини 80, 120, 150, 200 и 220 см, изработени от калибрована стомана фи 30 мм; 6 водоравни стълби, всяка една от по три метра, поставени на следните височини: 200, 240, 270 см: 10 ниски метални греди с дължина от 4 до 6 м на височина 60 см. Тези съоръжения в гимнастическия сектор позволяват едновременно да се упражняват около 100 души, а с изчакване през 3-4 минути 300-400 души. (Виж снимки от 35 до 45 включително - общият вид на гимнастическия сектор, неорганизирани занимания) и технически чертежи (от 16 до 18) за основните съоръжения разположени в него.
Сн. 35

Сн.36

Сн.37

Сн.38
Сн.39
Сн.40
Сн.41
Сн.42

I.2.3.А.Практически насоки за изграждане на съоръжения
по гимнастика


Фиг.16
Упътване за изработване:
Необходими материали:
а) тръби три цола за централния корпус с шестте водоравни стълби общо 65,50 м – 546,570 кг;
б) тръби три цола за стълбове на висилките 45 м – 375,300 кг;
в) тръби един цол за върлини, поставени на четири основни височини, общо 70 м, или 169, 400 кг;
г) тръби ¾ цола за висилките – общо 18 висилки около 36 м или 58,680 кг;
д) обло желязо 18 мм за напречници на водоравните стълби или 54 м – 107,892 кг.




Фиг.17

Фиг.18
Упътване за изработване;
Необходими материали:
а) най-подходящи тръби за брустовете на успоредките са един цол и ¼ или един цол и ½ , а останалата част може да се изработи както от тръби, от един цол и ¼ до два цола, така и от П-образно желязо № 5 и № 8 (което е желателно да се слепи в кутия);
б) за висилките най-подходящ материал е калибрована стомана 30 мм, но могат да се изработят и от обло желязо 28 – 30 мм или от тръби ¾ цола от последните два профила желязо. Дължината на висилките не бива да бъде повече от 100-160 см, тъй като има опасност от деформиране на материала при използване;
в) за стълбове на висилките могат да се използват както тръби от два цола и ½ до четири цола,така и П-образно желязо № 12 до № 18.

Интерес представляват нашите изследвания за усвояване от учениците на някои двигателни умения и навици, преминавайки от клас в клас. Около 85 % от учениците, преминали в IV клас, по самостоятелен път усвояват едноколенен, двуколенен, безхватен, склопен, тилен и други висове, предвидени в учебните програми в IV клас. Около 64 % от преминаващите в VII клас могат да правят коремно възлизане, различните видове коремни ездачни въртения и други.
През учебната 1978-1979 година проведохме изследване на учениците от нашето училище за силата на дясната и на лявата ръка като получените данни съпоставихме с резултатите на учениците, изследвани по същото време в някои други училища на територията на гр.Видин, където няма открити гимнастически съоръжения. При това съпоставяне на резултатите констатирахме, че изследваните ученици от VII клас в нашето училище показват по-добри резултати от своите връстници в VII – мо и VIII - мо основни училища в края на учебната година (Pt > от 0,97 до 0,99 – табл.1)


Таблица 1
Съпоставяне данните за силата на дясната и лявата ръка при учениците от VII кл. от VI -то,VII - мо и VIII - мо основни училища в гр.Видин в края на
учебната 1978/1979 г.


Ако сравним постиженията на учениците (144 момчета и 118 момичета) по тези два признака по оценъчни таблици, изработени от нас по метода на сигмалните отклонения, ще видим, че най - голям е процентът на учениците от VI - то основно училище – от средна до отлична оценка, съответно 89,23 % при момчетата и 87,30 % при момичетата. Получените разлики за относителния дял със сравняваните две училища от гр. Видин са значително надеждни (Pt > о,99),с изключение силата на дясната ръка при момичетата между VI – то и VIII – мо основни училища (Pt <> от 0,95 до 0,99). При по-задълбочен анализ на данните установихме, че в отличните оценка по нормативите за донаборната младеж по теста:” набиране от вис” попадат 72,22 %, на сгъване и разгъване на ръцете на успоредка – 61,11 % и на коремно възлизане - 50%. Същевременно данните сочат, че на коремно възлизане и сгъване и разгъване на ръцете на успоредка 27,77 % от учениците са в слабите оценки. Данните сочат и значителното подобряване на силата на дясната и лявата ръка (Pt > 0,99).
От тези данни и многократните ни наблюдения може да се направи основния извод: изграждането на разнообразни гимнастически съоръжения е един от стимулиращите фактори за повишаване на двигателната дейност и активност на учениците от различните възрастови групи, което в последствие оказва положително влияние върху подобряване на силата и усвояването на различни двигателни умения и навици още от най-ранна детска и юношеска възраст.

I.2.4. Други стандартни и извънстандартни уреди и съоръжения

В нашата педагогическа практика използвахме и много други (стандартни и извънстандартни) уреди и съоръжения за развиване и подобряване на двигателните качества на учениците. Някои от тях са следните;
· метални тояжки с дължина от 90 до 100 см – изработени от обло желязо (от 12 до 30 мм);
· гири с удължен лост от 50-60 и 90-100 см (изработени от обло и ръбесто желязо от 12 до 30 мм. От двата края на лоста са заварени гюллета от 0, 350, 0,500, 3, 4, 5, 6 и 7,257 кг.;
· гирички – 3, 4 и 5 кг;
· малки щанги (50 кг. комплекта);
· лежанка за вдигане от лег;
· стойки с височина 140-150 см (за поемане на щангата на раменете за клякане);
· гимнастически стени;
· гимнастически пейки;
·въженца за индивидуално и групово скачане;
· плътни топки от 1, 2 и 3 кг.;
· гимнастически кечета.


Сн.43 Сн.44 Сн.45 Сн46 Сн.47

През периода 1974-1984 година в условията на откритата спортна база в училището въведохме удължено 45-минутно междучасие (УГМ) с цел да се оптимизира двигателната дейност на учениците и на тази основа да се постигнат по - добри резултати в подобряване на физическото им развитие и физическа дееспособност. Въпросът бе поставен и решен на педагогически съвет при обсъждане на физическото развитие, физическата дееспособност и здравословното състояние на учениците.
За реализиране на целта бе изготвено ново разписание за провеждане на учебните часове при следния график:
· първи учебен час - 7,30 – 8,15
· втори учебен час - 8,25 – 9,10
· удължено голямо (УГМ) –9,10 –9,55
· трети учебен час - 9,55 – 10,40
·четвърти учебен час – 10,50 – 11,35
· пети учебен час 11,45--- 12,30
Новият график удължава учебния ден с 15 минути и се отнасяше за всички учебни дни през седмицата с изключение на сряда, определен ден за часа на класния ръководител. Времето за провеждане на удълженото голямо междучасие бе разпределено така: · първите 10 мин, бяха определени за закуска на учениците; · следващите 25 минути определихме за активен отдих по ориентировъчен план-график; · последните 10 минути за подготовка на учениците за следващия III учебен час.
Организацията и управлението на масово-оздравителната спортна дейност се извършваше от клуба за физическа култура и спорт към училището под методическото ръководство на учителите по физическо възпитание. Уредите и пособията за масово спортуване се раздаваха от учениците на определена паралелка, които се сменяваха на един месец.
Интересно е да се отбележи, че пособията (топки, въженца, гирички и др.) се съхраняваха в метални шкафове, които се намират в дворните площи в близост със спортните съоръжения. Този достъп на учениците до една част на училищното спортно имущество създава благоприятни условия за по-активно и действено ученическо самоуправление. Нашият опит в това отношение показва, че учениците се отнасят добросъвестно към повереното им спортно имущество и го пазят ревниво. Изготвените примерни план-графици бяха само ориентировъчна програма с оглед равномерното разпределение на наличните спортни съоръжения. В тази насока учениците се стремяха преди всичко сами да се групират и организират в игрите и заниманията в зависимост от своите желания и интереси.
Провеждането на удълженото голямо междучасие се улесняваше от богатата и разнообразна по вид, размери и количество спортно-материална база с над 200 спортни съоръжения. То създаваше благоприятни възможности за организиране и провеждане на щафетни обиколки в чест на бележите дати, масови кросове, турнири и двустранни срещи при намалено времетраене и др.
Нашите наблюдения през изследвания период показват, че учениците от II до V клас предпочитаха най - много заниманията на гимнастическите съоръжения. Тук се провеждаха най - разнообразни импровизирани игри, в които включваха катерене, равновесно ходене, различни висове и др. Учениците от VI - VIII клас се увличаха в игрите на баскетбол, волейбол, хандбал и футбол на малки вратички. Освен това учениците от I до V клас ставаха инциатори и на редица други спортно-подготвителни и подвижни игри, някои от които са модифицирани от известните в практиката. В тези игри децата участуваха спонтанно и проявяваха готовност винаги да се организират сами след излизането им навън.
След приключване на определеното време за игра в рамките на УГМ уредите и пособията се връщаха от учениците на съответните им места, следваше измиване и прибиране в класните стаи. Измиването се улесняваше от това, че в различни посоки на училищните дворове има поставени около 60 чешмени канели. Нашите наблюдения показват, че една канелка се използва средно от ученик за 30-40 сек, при измиването, а само за пиене на вода – от 10-15 сек.
За да проследим ефективността от провеждането на УГМ, организирахме изследвания в следните направления:
1. Изследване физическото
развитие и дееспособност на учениците от 11 до 14 годишна възраст по 21 теста.
2. Анкетно проучване с учениците от 12 до 14 годишна възраст в следните насоки:
а) отношението на учениците към УГМ;
б) установяване на двигателната дейност на учениците през УГМ;
в) субективна оценка на учениците за работоспособността им през следващия III учебен час, след УГМ
3) Изследване възстановителните процеси на организма на учениците след двигателната дейност в рамките на УГМ.Това извършихме с ученици от VIII – ми клас, като снехме паказателите за пулсовата честота преди и след провеждане на УГМ.
4) Анкетно проучване с учителския колектив за мнението им от въвеждането на УГМ от 45 минути.
Данните от изследването обработихме по вариационния и алтернативния анализ и получените резултати сравнихме с тези от националното изследване през 1970 година. Достоверността на разликите между отделните възрастови групи установихме чрез t – критерия на Стюдънт. За статистическа достоверност възприехме Pt > 0,95 %. От таблица 1 се вижда, че през изследваният период учениците от 11 до 13 годишна възраст показват по-добри резултати по някои тестове, характеризиращи физическото развитие и физическата дееспособност в сравнение с данните на техните връстници от страната през 1970 г. За това съдим по достатъчно високата статистическа достоверност на получените разлики между сравняваните възрасти (Pt > 0,99). Изключение в това отношение правят момчетата от 11- годишна възраст, където високите стойности на расейване при изследваните случаи по физиометричните тестове (сила на двете ръце поотделно и станова сила, а също така и при бягането на 60 м) дадоха отражение върху надеждността на получените разлики (Pt < от 0,25 до 0,86). Това се отнася и за 13-годишните момчета на 60 м гл.бягане(Pt <> 0,98). Въпреки, че в издръжливостта това не се констатира, може да се предположи, че са налице първите признаци на акцелерацията, за което съдим и при съпоставяне на данните за ръста и теглото между двете възрасти. При сравнението установихме, че на 1 см от ръста при 12-годишните момичета се пада 291,25 грама от теглото, а при 13 - годишните - 212, 72 грама. На 12 - годишните момичета се пада 291,25 грама от теглото, а при 13-годишните–212, 72 грама. Данните от изследване на пулсовата честота показват, че след приключване на УГМ пулсът на учениците се нормализира както при момичетата, така и при момчетата (таб. 3). Несъществената разлика между първото и второто измерване говори за това (Pt < от 0,84 до 0,93), а също и от относителния прираст, който при момичетата в сравнение с началното измерване е 5, 5 %, а при момичетата 6, 79 %, което е в допустимите физиологични граници и показва сравнително добро възтановяване. Определен интерес представляват и данните от анкетното изследване с учениците от VI до VIII клас (анкетирани 93, 78 % от тях), във връзка с отношението им към УГМ. Те показват, че 83, 13 % от учениците спортуват, 12, 65 % предпочитат разходките в района на училището, 2, 71 % използуват това време за преговор на уроците за следващия учебен час и 2, 40 % - само за закуска и пасивна почивка. Или общо 95, 78 % използват УГМ за активен отдих и 4, 21 % за други дейности (Pt>0,99). Тези данни съвпадат с данните за отношението на учениците към УГМ. Например 95, 78 % одобряват неговото провеждане, 0,30 % го намират за загуба на време, а 3, 91 % са безразлични към неговото провеждане (Pt > 0,99). Субективната оценка на учениците в анкетното проучване сочи, че 62, 04 % от тях имат отлична работоспособност за следващия III учебен час, 37, 95 % са с работоспособност както за всички останали учебни часове, а с лоша работоспособност няма (Pt > 0,99). 62, 85 % от анкетираните учители намират УГМ като полезна форма за психическото и умствено разтоварване на учениците, 22, 85 % считат, че е по-добре то да се намали на 20 минути, което ще даде възможност учениците да се приберат по-рано в къщи и само 14, 28 % го намират за губене на времето.. Тези данни, подкрепени с висока статистическа достоверност за учителите, одобряващи и неодобряващи провеждането на УГМ, показват, че повечето от тях разбират смисъла и ползата от двигателната дейност на подрастващото поколение и правилно оценяват социалната необходимост от неговото провеждане (Pt > от 0,97 до 0,99).



Таблица 1
Съпоставяне на данните по някои тестове,характеризиращи силата, на учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий”-Видин, изследвани през 1977 година, с тези от Националното през 1970 г.


Таблица 2

Съпоставяне на данните по някои тестове за бързината и издръжливостта на учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр.Видин, изследвани през 1977 г., с тези от Националното през 1970 г.



Таблица 3
Резултати от изследването на пулсовата честота на 11.V.1978 г., преди и след провеждане на удълженото 45 - минутно междучасие





Легенда: · Първо измерване -- преди провеждане на
удълженото голямо междучасие
· Второ измерване -- след провеждане на
удълженото голямо междучасие


. Върху основата на данните от изследването могат да се направят следните обобщения:
· Удълженото голямо междучасие до 45 минути в режима на седмичната учебна програма повишава двигателната дейност и активност на учащите се, което се отразява благоприятно върху тяхното физическо развитие и физическа дееспособност;
· Умерено дозираната по време двигателна дейност не преуморява учениците и не влияе отрицателно върху работоспособността им за следващите учебни часове;
· Удълженото голямо междучасие може да намери широко приложение в по-нататашното усъвършенстване на учебно-възпитателната работа в училищата с оглед предотвратяване на вредните последици от хиподинамията. (Виж снимки от 48 до 59 включително) отразяващи: някои от членовете на спортният клуб към училището и двигателна дейност на учениците на отделните сектори в рамките на удълженото голямо междучасие в СОУ”Св.св. Кирил и Методий” гр.Видин.

Сн.48Сн.49 Сн.50 Сн.51 Сн.52Сн.53Сн.54Сн.55Сн.56Сн.57Сн.58Сн.59

I.3. Педагогически опит за изработване и внедряване в практиката на метални тенис маси (1981/1982)






Сн.60

По предложение на Федерацията по тенис на маса през 60-те и 70-те години на XX век у нас се създаде движение за построяване на бетонни маси за тенис в градовете и селата, в градините и парковете, в училищата и университетите, в почивните домове – навсякъде.
Починът на БВТМ се посрещаше с одобрение и разбиране от всички звена на бившия Български съюз за физическа култура и спорт (БСФС) не само защото тенисът на маса стана олимпийски спорт, но преди всичко за това, че той нистина може да бъде прекрасно средство за масовизиране на физическата култура и спорта, ако се създадат условия за неговото практикуване в градовете и селата на нашата страна.
Предложениете за масово обучение бетонни маси, според нас, са хубаво начинание, но имат и някои неудобства, които се свеждат до следното:
1. Масата е неподвижна, което след години създава неудобства, ако се наложи да се премества и освобождава площта за други цели, което много чeсто се случва в дворовете на училищата, предприятията, кварталите или пък на някои други участъци в населеното място, където те са монтирани.
2. Колкото и съвършено да е изработена горната повърхност на масата, лесно може да се деформира, поради атмосферните условия или недоброто стопанисване.
На тази основа възникна идеята да се направят тенис маси от метал, които в последствие се оказаха удобни за масово практикуване на играта.
За целта могат да се използват различни профили желязо с изключение на ламарината, която не бива да бъде по тънка от 4 мм.
Масата може да бъде изработена на две части или изцяло, тъй като всчки профили ламарина над 4 мм имат дължина около 6 м.
Нашият опит е свързан с направата на тенис маси от две части. За всяка част са вложени следните профили и количество мартериал (виж сн. 4,5 и 57).
1. Ламарина от 4,5 мм за повърхността на масата.
Вложени са 2,1 м² ламарина, като един квадратен метър тежи 35,32 кг. В случая общото тегло на вложената ламарина е около 74 кг.
2. Разкроената повърхност за едната половина на масата е заварена челно на винкелова рамка (от винкел 50/50 мм), като за целта са вложени 5, 80 м с общо тегло 22 кг (на 1 линеен метър този профил винкел тежи 3,77 кг).
3.Краката на масата изработихме от П-образно желязо
№ 5, като бяха заварени на 180 мм навътре от единия и другия край на всяка половина от масата на предварително заварено парче под ламаринената плоскост от същия профил. Това предварително заварено парче, което е по продължение на цялата ширина на масата, осигурява по-голяма устойчивост и стабилност на краката.
На всеки крак е заварена планка с размери 100/100 мм, изработена от плоско желязо 100/10 мм.
За изработване на краката за едната половина на масата са вложени общо 4,50 м желязо П № 5 с общо тегло 26 кг (на един линеен метър този профил желязо тежи 5,59 кг), а за планките – 3 кг при тегло на един линеен метър на плоското желязо 7,85 кг.
4. За мрежичката използвахме телена мрежа за пресяване на пясък от 4 мм около 1 кг.
Този тип мрежа заварихме в предварително направена рамка от винкел 20/20 мм. Теглото на рамката е 4 кг, като винкелът на 1 линеен метър тежи 1,15 кг.
При така монтираната мрежа от вътрешната страна на правоъгълната рамка поставихме допълнителна рамка от плоско желязо (20/5 мм, което фактически подобри устойчивостта и естетически добре оформи тази страна на мрежата. За целта теглото на общата рамка бе увеличено с 3 кг, тъй като бяха вложени още 3,50 м плоско желязо, или 0,785 кг.
Чрез заваряване на едната част монтирахме така изработената мрежа, като 100 мм от общата ширина на рамката оставихме извън масата, което позволи при съединяване на двете половини на мрежата да остане точно на средата на масата.
За по-голяма стабилност, от двете отвесни страни на мрежата, заварихме допълнителни планки от квадратно желязо 20/20 мм, които продължиха до долния ръб на винкеловата рамка, където е заварена повърхността на масата.
Така изработените две части на масата съединихме с два болта – 30/8 мм.
Общото тегло на масата е 266 кг.
За да проверим качествата на масата, пуснахме стандартна топка от височина 30,5 см върху повърхността ú. При тези многократни опити на различни страни от повърхността на масата се получава равномерно отскачане между 22 и 25 см,което отговаря и на изискванията на правилника, утвърден от ФТМ.
От този тип маси в края на 1981-1982 учебна година внедрихме 5 броя в СОУ”Св.св. Кирил и Методий”, Видин. Наблюденията показват, че те създават голям интерес както у различните по възрасти ученици, така и у младежите и девойките от квартала.

I.4.Примерен модел за съдържанието на откритата база за физическо възпитание и спорт в различните училища


В зависимост от дворната площ, традициите и перспективите за развитие на училищата строителството, реконструкцията и модернизацията на базата за физическо възпитание и спорт може приблизително да се групира в следните три групи:
I.4.1. първа група
- училища с дворна площ над 4-5 хиляди кв.м и брой на учениците над 600 души. В тези училища предлагаме следния примерен модел за строеж на база за физическо възпитание и спорт:

База за лека атлетика
1.Лекоатлетическа писта 70 или 120 м с 4 или 6 коридора, която може да бъде маркирана и върху асфалтова площ. За препоръчване е същата да бъде застлана със зебранови пътеки или гумени ленти.
2. Два трапа за скок на дължина с размери 5/3 м.
3. Два трапа за скок на височина с размери 5/5 м.
4. При възможност два броя дунапренови дюшеци с размери 4/2,5 м и дебелина 30-35 см.За тях да се направи метална скара или стъбилна дървена поставка, висока 20-25 см. За целта могат да се използват и въведените в практиката дюшеци с размери 3/1,5 м (които са част от скочище)
5. Сектор за тласкане на гюлле с 4-6 кръга, ограден с 2-3 –метрова ограда, изработена от мрежа.
6. Маркировки за сектори за хвърляне на малка плътна топка по размери, съобразени с дворната площ. Секторите да са маркирани с яркоизпъкващи цифри, които да имат видимост от няколко посоки.
7. Тръбни парапети на различна височина, които да се използват за специални упражнения при обучението.
8. Закачалки за поставяне на дрехите и чантите.
База за гимнастика на открито
1. Гимнастическа площадка, в която да има:
а) 4-10 върлини, поставени на различна височина: 250, 300, 350, 450, 500 см;
б) 10-15 висилки, поставени на различни височини: 120, 130, 140, 150, 160, 180, 200, 220 см:
в) 6-10 успоредки, някои от които могат да бъдат и смесени;
г) наклонени или водоравни стълби – 2-6 броя, поставени на височина: 200, 250, 300 см;
д) греди за равновесни упражнения, високи 60, 80 и 100 см;
е) закачалки за поставяне на дрехите и чантите.

База за спортни игри с комбинирано
разположение на площадките
1.За баскетбол:
а) 2 игрища с размери 14/26,28 ( съгласно правилника);
б) 6-10 игрища с намалени размери: 14/20; 12/8 или 10/16 м с височини на ринговете: 280, 260, 240 или 220 см.
в) 15-20 табла за масово обучение, които могат да бъдат с размери 90/100 см, 80/80 см и изработени от ламарина, не по-тънка от 4 мм.
2. За хандбал:
а) 2 игрища, които могат да бъдат в комбинация с нормалните баскетболни игрища, като за целта на крайните линии могат да се монтират гнезда с дълбочина 40 см, в които се поставят хандбалните врати.
3. За волейбол:
а) 1-2 самостоятелни игрища с размери 9/18 м;
б) 3-4 комбинирани с хандбалните или баскетболните игрища;
в) 2-4 с намалени размери; 8/16, 7/14 или 6,5/13 м.

I.4.2. втора група

- училища с дворна площ над 3-4 хиляди кв.м и брой на учениците около 400-500 души.Тук базата може да бъде създадена по следния примерен модел;

База за лека атлетика
1. Лекоатлетическа писта 70-120 м с 2- 4 коридора.
2. Два трапа за скок на височина и дължина.
2. Сектор за тласкане на гюлле с 2- 4 кръга.
4. 1-2 дунапренови дюшека.

01. Гимнасически станок, който да съдържа:
а) върлини за катерене, поставени на различни височини –
4-5 бр;
б) наклонени или водоравни стълби, поставени на различни височини – 2-4 бр;
в) висилки на различни височини – 6-10 бр;
г) 4-6 успоредки, една или две от които могат да бъдат смесени.

Комбинирана площадка за спортни игри
1. Едно баскетболно игрище с размери 14/26 м.
2. 2- 4 баскетболни игрища с намалени размери.
3. Баскетболни табла – 8-10, с различна височина на ринговете.
4. 2- 4 волейболни игрища.
5. Две игрища за хандбал.


I.4.3. трета група
- училища, които не разполагат с голяма дворна площ или имат голяма дворна площ, но малък брой ученици (200-300) и нямат перспективи за разрастване. Тук спортната база може да се създаде или подобри по следния примерен модел:

База за лека атлетика
1. Лекоатлетическа писта 70 м с 2 коридора.
2. Един трап за скок на дължина и височина с размери 5/8 м.
3. Един дунапренов дюшек
4. 2- 4 крага за тласкане на гюлле.
5. Сектор за хвърляне на малка плътна топка.

База за гимнастика на открито
1. Гимнастическа площадка, която да съдържа:
а) гимнастически станок с 2 върлини за катерене, 2 водоравни стълби, 4-6 висилки на различна височина. В тази площадка да бъдат поставени 2-4 успоредки.

База за спортни игри
1. Баскетболни игрища – 2 и 4-6 тренировъчни табла, поставени на различна височина.
2. Две волейболни игрища.
3. Две хандбални игрища.

I.5. Други съоръжения, които е желателно да се направят за всички училища при изграждане или подобряване на материалната база за физическо възпитание и спорт
1. Закачалки – по две за всяка паралелка (една за момчета и една за момичета).
2. Чешми на открито (10-20 канели)
3. Пейки или трибуни за сядане.
4. Кошчета за отпадъци
5. Осветление на площадките.
6. Табла за хвърляне в цел.
7. Маркировка на разстояния от 150, 200 или 300 м. Там, където дворните площи не позволяват, за совалково бягане могат да се маркират писти от 50 или 75 м.
8. За препоръчване е да се използват максималните възможности на дворните площи за озеленяване на физкултурните комплекси. Основното озеленяване да бъде с бреза, смърч, каталпови дървета, а също така да се търси решение за създаване на полета от тревни участъци.
9. Желателно е спортните съоръжения да бъдат ограждани със стабилни, естетически добре оформени огради.


I.6. Сравнителни данни за теглото на различните профили желязо, които са най-подходящи за изработване на отделните спортни съоръжения (на един линеен метър)



2.07.2010 г. Автор: Иван Маринов - доктор по физическа култура






































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































































Няма коментари: