Извадки от четвъртата част на книгата: „Средства и методи за подобряване двигателните качества на учениците”, излязла от печат в гр. Видин през 2003 г. Автор: Иван Маринов – д-р по физическа култура
IV.1. Характеристика на качеството гъвкавост
Гъвкавостта се определя като способност на човека да извършва движения с голяма амплитуда. Oколо това определение се обединяват редица автори: В.М.Зациорски (1970); Д.Харде (1973); Н.А.Фомин и П.Филин (1978); Цв.Желязков (1981) и др. В научно-изследователската дейност гъвкавостта се представя в градуси от ъгли или сантиметри. В спортната практика е прието гъвкавостта да се възприема визуално след изпълнение на дадени упражнения при определени изисквания. Такова упражнение например може да бъде следното: от ИП основен стоеж ръце горе. Наклон към пръстите на краката. Изискванията за изпълнение на това упражнения са следните: а) Главата да е неподвижна (успоредна) на мишниците на свободните горни крайници (при наклона към пръстите на краката). б) да не се сгъват краката в коленните стави и б) в крайната фаза при изпълнение на упражнението челото да допира коленете. Изпълнението на това упражнение от ИП разкрачен стоеж е при облекчени условия и не дава обективна оценка за отчитане на гъвкавостта. Различава се активна и пасивна гъвкавост. Активната гъвкавост се свързва с изпълнение на движение в дадена става (раменна, тазобедрена и др.) с голяма амплитуда за сметка на мускулните групи в тези стави. Пасивната гъвкавост е под влияние на външни сили (партньор), уреди, собствено тегло и др., които водят до изпълнение на движението по възможност с най-висока амплитуда. Стойностите на активната гъвкавост са по-ниски от тази на пасивната. Според редица изследвания и наши наблюдения качеството гъвкавост най-лесно се подава на развиване в детска възраст и достига максимума към 15-16 години. Според Б.В. Сермеев (1964) планирането на качеството гъвкавост трябва да става още от 11-14 годишна възраст. Ако се организира навреме и правилно тази дейност в учебния процес по физическо възпитание, през следващите години ще трябва нейното добро състояние да се подържа на достигнатото ниво (В.М.Зациорски (1970). Според редица автори (В.М.Зациорски, 1970; Д. Харде, 1973; Цв. Желязков 1981 и др. качеството гъвкавост най-много зависи от морфо-функционалните свойства на опорно- двигателния апарат. В тази връзка се отнасят анатомични причини, които са в зависимост от някой особености в строежа на ставите, връзките, общата телесна конструкция и други, а също така и от еластичните свойства на мускулите, които се изменят под влияние на редица фактори. Това са: специфичните морфологични промени в ставните връзки и мускулите във възрастов аспект; от функционалното състояние на мускулите в покой и от влияние на централната нервна система. Освен това в теорията и практиката се сочат и някой допълнителни фактори, които са под влияние на външните условия. Такива фактори са : температурата на външната среда; предварителната подготовка на опорно-двигателния апарат и др.
Връзката на гъвкавостта с останалите двигателни качества (сила, бързина, издръжливост и ловкост) е много важна и е от голямо значение за спортния резултат. Ето защо в учебно-тренировъчния процес упражненията за гъвкавост в подготовката на състезателите (по всички спортове и дисциплини) имат постояно присъствие. Това се обяснява с обстоятелството, че от подвижността на ставите всъщност зависи качественото и количествено изпълнение на двигателното действие. Във връзка с тази постановка Д.Харде (1973) споделя утвърдилото се мнение в практиката, че недостатъчната подвижност на ставите води до следните негативни последици в тренировъчния процес : първо - създава трудности и прави дори невъзможно усвояването на определени двигателни сръчности; второ – амплитудата на движенията е ограничена, което е причина за намаляване на двигателната скорост (при хвърлянията) по най-късия ускорителен път; трето – лесно се появяват травми и др. От антомо-физиологична гледна точка извършването на движенията става посредством еластичността на ставните връзки, сухожилията и силата на мускулите, участващи в дадената двигателна дейност. Доказано е, че под влияние на Централната нервна система е възможно чувствително да се променя еластичността на мускулите. Това обаче е свързано с развиване и подобряване на силата, която всъщност е от голямо значение за еластичността на ставните връзки, укрепване на сухожилията и работоспособността на мускулите.
IV.2. Основни средства и методи за развиване на гъвкавостта
Основните средства за развиване на гъвкавостта са упражненията с голяма амплитуда. В спортно-педагогическата практика упражненията се делят на две групи: общоподготвителни и специално подготвителни упражнения. Прилагането на общоподготвителните упражнения са от голямо значение за подготовка на двигателния апарат, тъй като те оказват всестранно въздействие върху организма на занимаващите се. Обикновено тези упражнения са от основната гимнастика и не са трудни за изпълнение. За оказване на положително въздействие упражненията трябва да бъдат подредени в определена логическа последователност. Това означава всеко следващо упражнение да засяга различни мускулни групи, а темпото и броя на повторенията да осигуряват оптимално физиологично въздействие върху организма на занимаващите се. Освен това при изпълнение на тези упражнения трябва да се спазват следните изисквания: първо – да се изпълняват от правилните изходни положения; второ - да се изпълняват качествено с индивидуален темп от занимаващите се; трето – да се изпълняват с голяма амплитуда. Обикновено упражненията за възпитаване на качеството гъвкавост имат динамичен характер. Когато се налага обаче разтягане в някоя става или мускулна група с усилия, близки до максималните възможности на занимаващите се, се използват и упражнения със статичен характер. Специално-подготвителните упражнения за развиване и подобряване на гъвкавостта са свързани с формата и характерните особености на двигателното действие на видовете спорт или дисциплина. Затова тези упражнения трябва да се изпълняват с оптимална амплитуда за типичните движения на дадения спорт (технически сръчности) или дисциплина. Общоподготвителните и специално-подготвителните упражнения за възпитаване на качеството гъвкавост намират най-широко приложение в урока по физическо възпитание през цялата учебна година. Нещо повече, комбинирането им с изправителни упражнения във всеки урок (независимо неговия характер), водят до голяма ефективност за подобряване на здравето и работоспособността на учащите се и е много добро средство в борба с гръбначните изкривявания. Нашият опит показва, че това съчетание на тези упражнения при учениците от IV до VIII клас водят до 80-90 % положителни корекции на гръбначния стълб (до нормалните му анатомични граници) след установени пресколиози или десни и лево странни сколиози през периода на детската и началната училищна възраст (Ив. Маринов, 1985).
Прието е упражненията за развиване, подобряване и подържане на гъвкавостта да се прилагат в подготвителната, а може и в последните 5-10 мин в основната част на уроците по физическо възпитание. В съчетание с беговите и изправителни упражнения това може примерно да се извърши по следния начин:
Първо: в уроците по гимнастика или друг вид спорт, когато дейността се провежда в условията на физкултурния салон. · Подготвителна част – 8-10 мин. Средствата се включват в следната последователност:
1. Бегови упражнения (обикновено, странично, подскочно и др.) – 1-1,30 сек.
2. Изправителни упражнения в движение (с изтегляне на трупа на горе, а ръцете (хванати) заемат различни положения - горе, на тила, отзад). По този начин максималното им разгъване подпомага изтеглянето на трупа и мобилизира гръбначния стълб – 1-1,30 сек.
3.Общоподготвителни упражнения с локално и
общо въздействие за ръцете и раменни пояс, тазобедрените стави и долните крайници – 3-4 мин
4. Изправителни упражнения от лицев лег, колянна и лакътна опора (модификациите на Мошков) – 2-3 мин.
5. Специално-подготвителни упражнения (в зависимост от основната методична единица в урока) - 1,30 – 2 мин. В последните 5-10 мин на основната част на урока могат в рамките на кръговото занимание или кръговата тренировка да се прилагат упражнения с утежнения (метални тояжки, гирички, гири с удължени лостове, плътни топки, песъчни торбички и др.) за подобряване и подържане на гъвкавостта на учениците.
Второ: в уроците по лека атлетика и спортни игри, когато дейността се провежда в условията на откритата спортна база. В тези уроци подобряването и подържането на гъвкавостта на учениците може да протече по следния начин: · Подготвителна част – 8-10 мин. Средствата се прилагат в следната последователност:
1.Бегови упражнения (обикновено, странично, подскочно, с кръстосана стъпка и др.) – 1,30 –2,00 мин.
2. Изправителни упражнения в движение (както в уроците по гимнастика) - 1,30-2,00 мин
3. Общоподготвителни упражнения (както в уроците по гимнастика) – 3-4 мин.
4.Специално-подготвителни упражнения в зависимост от основните методични единици в урока – 2-3 мин.
Упражненията за гъвкавост трябва да се предшėстват от много добро разгряване. Ето защо в учебния процес по физическо възпитание трябва да се формира разбиране у учениците още от най-ранна училищна възраст за значението на общото и локално разгравяне на двигателния апарат на човека. В по - горните класове могат да се използуват знанията на учениците по анатомия и физиология и да се създаде междупредметна връзка за разширяване на техните знания, свързвайки ги с особеностите на двигателната дейност. Нашият опит показва, че учениците още от четвърти клас за първи път могат да се докоснат до тази материя и добият най-обща представа за някой анатомо-физиологични особености на човешкият организъм. Това се опитвахме да постигнем в нашата дългогодишна практика с децата още от четвърти клас, като постепенно в часовете по физическо възпитание давахме отговор на следните зададени от нас въпроси:
· Какво представляват общподготвителните и специално-подготвителните упражениия ?
· Какво влияние оказват върху човешкия организъм ?
· От какво се състои човешкия организъм ?
· Какво представлява двигателния апарат на човека и от какво се състои той ?
Поотделно даваме най-обща представа за мускулите, костите, сухожилията и на тази основа знания за ставите на човежкото тяло.
· Какво представляват сърдечно-съдовата и дихателната системи ?
· Под влияние на физическите упражнения какви положителни промени настъпват в човешкия организъм? На последният въпрос даваме знания на учениците за промените, които настъпват в двигателния апарат (поотделно в мускулите, костите и сухожилията); в сърдечно съдовата система (много общо за голямия и малкия кръг на кръвообращението; за ритъма на сърдечните съкращения); за промените в дихателната система (най - общо за честотата на дишането и анаеробния и аеробен дихателен режим в процеса на двигателната дейност). Този подход в работата дава възможност двигателната дейност на занимаващите се от репродуктивна постепенно да преминава в осъзната творческа дейност. Това ги мотивира за активно и творческо отношение не само в отделните части на урока, а въобще в цялостния процес по физическо възпитание. С това кратко отклонение искаме да акцентираме върху голямото значение на разгряването като един от най-важните моменти във всяка една учебно-тренировъчна дейност. Това означава, че с нарастване възрастта на учениците, трябва творчески да се раширява и техния обем от знания (извън определените стандартни изисквания), което безпорно ще подсилва желанието им за по-ползотворна дейност в урока.
При работа за възпитаване на качеството гъвкавост трябва да се има в предвид обстоятелството, че мускулите са относително малко разтегливи. Това означава, че с няколко движения в дадена става не може да се постигне нужния резултат върху подобряване еластичността на включените мускули или мускулни групи. Ето защо са необходими многократни повторения, за да се почўвства забележително увеличаване на амплитудата на движенията. Това според В.М.Зациорски (1960, 1970) може да се постигне само със сериозно изпълнение от 10-15 и повече пъти докато се почувства лека болезненост, което трябва да е сигнал за прекратяване на работата. Упражненията за разтягане могат да доведат до голям ефект, ако се изпълняват един - два пъти на ден (Н.Г.Озолин, 1949). Ако обаче гъвкавостта трябва да се подържа на определено ниво, заниманията могат да се провеждат по - редко (Л.Е.Лебедянская, 1959). Според Г.Г.Торпалиян (1956) независимо, че през сутришните часове гъвкавостта е снижена, упражненията за гъвкавост и тогава са ефективни, както и през другите часове на денонощието. За постигане на по-добри и трайни резултати в подобряване и подържане на гъвкавостта В.М.Зациорски (1970) препоръчва упражненията за гъвкавост да се дават като самостоятелни задачи в къщи. Е.П.Василев (1963) посочва, че увеличената гъвкавост (след активни упражнения) се запазва по - дълго време.
гр. Видин Автор: Иван Маринов - д-р по физическа култура
Няма коментари:
Публикуване на коментар