сряда, 28 юли 2010 г.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ В ЕДНО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ ОТ СЕДЕМДЕСЕТТЕ ДО ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Извадки от книгата:
"Изследователската дейност в едно българско училище от
седемдесетте до деветдесетте години на XX век",
която подлежи на отпечатване.
Автор: Иван Маринов
ЧАСТ I
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ОПИТ
ОТ ПЛАНИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ОПИТНАТА И
НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА В УЧИЛИЩЕ
Увод
През периода 1970 – 1990 година във връзка с националните педагогически четения в СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин бе провеждана опитна и научно-изследователска дейност. В тази дейност се включваха всички учители, които споделяха своя педагогически опит. Обикновено опитната и научно-изследователска работа в училището се планира за срок от четири учебни години, което дава възможност за лонгитудинални наблюдения на учениците в учебно-възпитателния процес.
Ето защо в тази част на книгата искаме да споделим нашия многогодишен опит от планиране и отчитане на опитната и научно-изследователска дейност в училището за един от тези четиригодишните периоди (1986-1990).

Учителският колектив на СОУ”Св.св.”Кирил и Методий”–Видин през учебната 1983/1984 г

ТЕОРЕТИКО – МЕТОДИЧНА
ПЛАН – ПРОГРАМА
ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПИТНАТА И НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА В СОУ”Св.св.КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ГР.ВИДИН ПРЕЗ
ПЕРИОДА 1986 – 1990 ГОДИНА


I. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА
Опитната и Научно-изследователска работа е свързана с активизиране на учениците (от I до X клас) в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност в условията на средното общообразователно училище.
Необходимостта от изследване и разработване на този проблем е продиктувано от реформата на образователната система у нашата страна за непрекъснато подобряване и усъвършенстване на организацията, съдържанието и управлението на учебно-възпитателния процес за активизиране дейността на учениците с оглед реализацията им в учебната и трудовата дейност а също така и в различните области на общественно-икономическия живот на нашата страна.

I I.ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
I I.1. Предмет на изследването.
Предмет на изследването са формите, средствата и методите в учебно-възпитателния опроцес и извънкласната дейност в условията на средното общообразователно училище.
I I.2. Обект на изследването
Обект на изследванвето са учениците от 6 до 18 – годишна възраст (I-X клас), учителите преподаващи по отделните учебни предмети, класните ръководители, възпитатели и родителите на учениците от СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин.

I I I. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Основна цел на изследването е изграждане на система от форми, средства и методи за активизиране на учениците в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност в условията на средното общообразователно училище.
Основни задачи:
1, Да се разкрие ефективността на различните съвременни форми, средства и методи за активизиране на дейността на учениците от I до X клас в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност в условията целодневния и полудневен режим на обучение.
2. Да се създаде модел на систерма за управление на учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност с интензифициращо въздействие върху умствената, трудовата и двигателната дейност на учениците от I до X клас на средното общообразователно училище.
ЗАБЕЛЕЖКА:: Като се има в предвид общата постановка на така определената цел и задачи на опитната и изследователска работа в училището, учителите, възпитателите, предметните комисии или методически обединения (експериментатори) могат да ги формулират по същия начин, но отнасящи се до тяхната конкретна педагогическа дейност.
III. 2, Работна хипотеза.
Прилагането на някои от съвременните форми, средства и методи в определена система в учебно-възпитателния процес и извънкласната работа вероятно ще доведе до развиване на умствените способности, подобряване здравето и двигателната годност на учениците от начална, средна и горна училищна възраст.
III. 3. Организация и етапи на изследването.
Организацията на изследването по основните видове дейност ще обхване три главни етапа : подготвителен, основен и заключителен.
● Подготвителен етап (1985-1987)
През този етап да се исвърши предварително проучване на проблема отнасящ се до формите, средствата и методите за активизиране на учениците в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност.

В тази връзака под внимание могат да се вземат някои от следните литературни източници:
1. Структура на учебния процес в условията на поетапното
формиране на умствените действия. (Справка : Димо Йорданов, Управление на учебния процес. Изд.”Народна просвета”, 1972, стр. 74-119).
2. Индивидуализирано и диферинцирано изграждане на
умственитъе действиья. (Справка пак там, стр. 120 – 131).
Да се проучат литературни източници, документи и други материали, изучаване опита на учителите от Видински окръг, страната и чужбина.
В тази насока да се извърши литературна справка в центраните методически и педагогичеаски списания. (За по-голямо улеснение справката може да се направи в книжки 12, където са поместени всички отпечатани статии за съответната година).
През този етап преподавателите да уточнят контролните и опитните паралелки и постановката на педагогическия експеримент. Това трябва да стане при най-строго спазване на установените програми и изисквания на МП по отделните учебни предмети. През етапа да се извърши опитната или изследователската работа по избрания проблем.
За целта да се проведе предварителен експеримент и поровери в педагогическата практика целесъобразността от приетите показатели и критерии въз основа на които ще се оценява ефективноатта от приложените медодики за развитието на умствените способности, подобряване на възпитателната работа, здравето, работоспособността и двигателнита годност на учениците от съответния етап на обучение в средното общообразователно училище.
От 1 до 15. II. 1986 да се проведат следните анкетни и социометрични проучвания:
●. за установяване на отношението на учениците в учбния процес, условията им за учебвн труд и мястото и ролята на родителите за акнивизиране на учениците в учебния процес;
В анкетата да се включат родителите на всички ученици от I до III клас – общо 500 души, както и учениците от IV до X клас – общо 1120 души;

● с учителите и възпитателите за изясняване на техните позиции по разглеждания проблем за активизиране на учениците в учебния процес;
● социометрично изследване с учениците от IV до X клас относно предпочитанията им да работят съвместно (изоставащ и успяващ ученик) за преодоляване на изоставането по даден учебен предмет.
►Отчитането на този етап да се извърши по следната схема:
1. Отнася се за учениците от III, VII и X н клас, които
приключват учебната 1985/1986 година. Поради това, че тези ученици през следващата учебна година преминават в друг етап на обучение в средното общообразователно училище, учителите преподаващи в тези класове приключват по – нататашните си наблюдения върху тях. В този случай предварителния и основния експеримент са непосредствено свързани. Ето защо на учителите преподаващи в тези класове им препоръчваме цялостно да опишат извършената от тях работа в рамките на една учебна година (1985/1986).
През следващата ученбна година (1986/1987) тези учители на базата на изведения от тях опит могат да започнат експериментална работа по същия проблем с паралелките от I, IV, VIII и IX клас. На учениците от тези паралелки да се проследи развитието (при усвояване на учебния материал) в динамика в продължение на 2, 3 или 4 учебни години, т.е. до приключване на обучението им в съответния етап на средното общообразователно училище ( I - III, IV – VII, VIII – X клас).Учителите с тези нови за тях паралелки не е необходимо да провеждат през новата 1986/1987 година предварителен експеримент, а направо основен експеримент в рамките на 2, 3 или 4 учебни години, с един отчетен подетап в края на всяка учебна година -– в срок до 20. IX..
2. Учителите преподаващи във всички останали класове в срок до 20. IX.1986 година да обобщат поучените резултати от предварителния експеримент и уточнят организацията на работата през основния експеримент (по начина изложвен в настоящата план - програма) със същите ученици, които ще бъдат наблюдавани до завършването на съответния етап на обучение в средното общообразователно училище.
През този етап да се подготви инструментариум за провеждане на педагогическия експеримент в следните по-общи насоки:
1. Подсигуряване на всички необходими материали с които учениците ще работят (учебници и притурки към тях,сборници и др.), а също така и учебно-техническите средства и други материали подпомагащи обучението.
2. Подготовка на тестове, контролни работи и анкетни
карти.
3.Разработване на модел за математико-статистическа обработка на данните.
Основен етап (1986-1989 година)
През този етап в последователност да се извърши следната
дейност:
1. Да се проведе педагогически експеримент в продължение
на 2, 3 или 4 учебни години относно активизиране на учениците в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност.
Преподавателите (поемащи учениците в I, IV и VIII клас) на базата на общите насоки в настоящата план-програма, да уточнят постановката на педагогическия експеримент, като определят експерименталните и контролните паралелки.
2. Да се снемат данните (в началото и в края на всяка една от наблюдаваните учебни години или по учебни срокове или приключен раздел от учебно-програмния материал) по възприетите признаци за усвоените знания, умения и навици от учениците в учебно-възпитателния процес и подложат на математико-статистическа обработка.
3. Да се направи текущ ананиз и обобщения на резултатите и на тази основа да се продължи експерименталната дейност до завършване на обучението на учениците в съответния етап на средното общообразователно училище.
Заключителен етап (1988-1990 година)
През този етап да се извърши окончтелна обработка и анализ на събрания емпиричен материал и напишат публикации, съобщения и доклади за участие в XII –те национални педагогически четения.
Обобщаването на положителния педагогически опит през този етап предлагаме да се извърши по следната ориентировъчна схема:
1.Обобщаване на педагогическия опит от отделен преподавател, въз основа на данните от проведения от него педагогически експеримент.
2. Обобщаване на педагогическия опит на предметна комисия с колективна разработка.
3.Обобщаване на педагогическия опит на учителите по всички
учебни предмети, преподаващи и извели опит в съответния етап на
обучение в средното общообразователно училище (I – III, IV – VII, VIII-X или IX – X клас).
4. Обобщаване на педагогическия опит на комисията по “Професионално-творческите въпроси”.
5. Обобщаване на педагогическия опит с междупредметна връзка в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност.

III. 3.Календарно планиране на сроковете за продължителност на опитната и научно-експериментална работа
Календарно планиране на сроковете на опитната и научно-експериментална работа в СОУ”Св.св.Кирил и Методий” гр. Видин е в тясна връзка с участието на учителите и възпитателите в XII-те национални педагогичеки четения през 1989-1990 година. За целта тази дейност (лонгитудинално) да се извърши по следната ориентировъчна

С х е м а :

Горната схема както посочихме дава възможност за лонгитудинално (продължително) изследване на учениците за период от 2, 3 или 4 учебни години. Освен по тази схема, учителите могат да си насочат внимание (съобразно техните предпочитания) и към следните срокове за провеждане на опитната и научно-изследователска работа:
● в рамките на определен раздел от учебната програма от
2 до 3 – 4 седмици;
● в рамките на един учебен срок – 3 – 4 месеца:
● в рамките на една учебна година.
III.5. Mетоди на изследване.
Да се използват общи и специални методи на научно изследване.
III.5.1. Общи методи
1.Проучване на литературни източници, документи и други материали.
2.Анкетен метод. При използването на този метод
преподавателите трябва да се съобразят със следните по-общи изисквания:
● А. Анкетиеращият трябва да уведоми учениците, че анкетата се провежда по поръчение на ръководството на училището.
● Б. Да изясни целта и задачите на анкетата.
● В. Да не се допуска отклоняване от въпросите на
анкетната карта и да не се задават допълнителни въпроси.
● Г. Анкетьорите да имат интерес и познания по
проблематиката.
● Д. Да бъдат дисциплинирани, да изпълнят указанията
стриктно, да следват систематично програмата на анкетата, да бъдат достатъчно издръжливи психически и физически, да събуждат доверие и симпатия от страна на анкетираните учeници.
● Е. Да обработят данните, съгласно обобщения протокол,
без дас подправят анкетните карти. В тази насока могат да се срещнат
както съзнателни така и несъзнателни грешки. Трябва много да се внимава.

III.5. 2.Педагогически наблюдения.
При използването на този метод трябва да се имат в предвид следните по-важни изисквания:
● наблюдението се планира, определят се сроковете и средствата за събиране на необходимата информация;
● данните от научното наблюдение се записват в
определени документи – протоколи, дневници и др.В тази насока да не се допуска формалното отношение при регистрация на получените резултати.
● наблюдението като метод за плучаване на информация

трябва да се контролира и проверява по отношение на критериите за надеждност и обосновеност на получените данни;
● наблюдението се базира преди всичко на дейността на
сензорните органи – зрителни, слухови и др.
В научното изследване наблюдението има три основни
функции:
►Първа функция. Тази функция е най-важната защото осигурява емпиричната информация необходима, както за постановката на новите проблеми и хипотези, така и за тяхната проверка в педагогическата практика.
►Втора функция.. Чрез наблюдението се проверяват
хипотези или теории, които са недостъпни за експериментиране.
►Трета функция. Тази функция на наблюдението като
метод се изразява в това, че с него се проверява адекватността и изтиността на резултатите, полуичени с помоща на експеримент или други методи.
Наблюдението трябва да отговаря на следните условия:
То трябва да се провежда по строго определени критерии, което означава, че могат да пъдат повече или по-малко диференцирани.
Така например, един учебен час би могал да се обхване в общи линии по следната с х е м а:
● дейност и поведение на учителя: мимика, пантомимика, езиков израз, дидактически приоми на работата;

● дейност и поведение на учениците: активност, дисциплина, социални взаимоотношения;
● успех на учениците: отговори, решения на задачите, поставяне на въпроси и др.
При наличието на такава макър и груба схема, остава да се реши въпросът за конкретния вид на наблюдението. Например ако се наблюдава активността на ученика, наблюдателят трябва да си изясни предварително кои белези на активността ще обхване и как ще стане това (пасивно слушане, активно сътрудничество, участие в урочната и демонстрационна работа, поставяне на въпроси и др.). Кои от тези критерии ще се изберат, зависи от целта на изследването.
За педагогическите изследвания са характерни следните видове наблюдения:
● а) непосредствено наблюдение. Това наблюдение предполага непосредственно възпривмане на обектите и явленията в учебно-възпитателния процес. Прави се опит да се обхване този процес изцяло;
● б) опосредственно наблюдение. То се осъществява чрез упълномощени за целта лица, които наблюдават интересуващото ни явление или процес по специално изготвен за тази цел протокол,, регистрират наблюдаваните явления и по този начин се натрупва необходимата за изследователя информация;
● в) открито и скрито наблюдение;
● г) цялостно и епизодично наблюдение. Наблюдението може да бъде цялостно, ако отразява процеса или явлението в завършен вид, т.е. от неговото възникване до пълното му осъществяване. Епизодичното наблюдение е през отделни интервали, през които се допълва и доуточнява цялостната картина на наблюдаваното явление или процес;
● д) търсещо наблюдение. Тази форма се използва в случаите когато изследователят търси отговор в практиката на учебно-възпитателния процес на определени проблеми, за които в литературата съществуват оскъдни сведения.
Дидактическите тестове като метод в педагогическите наблюдения.
Понятието “тест” в широкия смисъл на думата означава проба.
“Тест” в тесен смисъл означава: кратковременно, технически просто осъществимо изпитване, което се провежда при равни условия за всички изпитвани и има вид на такава задача, решаването на която се подава на количествен отчет и служи като показател за степента на развитие на конкретния изпитван.
Всеки тест се състой от различни по своята структура задачи.
Съществуват следните основни изисквания към задачите от дидактическия тест:
● лесна разбираемост;
● простота на провеждане
● ограничено време за провеждане;
●ограничена нужда от помощни материали (например хартия);
● олесняват оценката;
● малка вероятност от случайно намиране на решението;
● степен на комплексност на задачата;
● зависимост от паметови възможности.
Чрез дидактическия тест могат да се дават следните задачи:
● а) Задачи с алтернативен отговор : Да Не.
● б) Задачи с тривалентни отговори. Типични съвкупности от отговори при тези задачи са : А . а) повече; б) по-малко и в) равно.
Б. а) увеличава се + ; б) намалява се и в) не се изменя;
● в) Задачи за допълване. Те се дават в следните случай :
- когато манирането на решението става самостоятелно;
- когато пътят за решаване на задачата представлява интерес;
- когато налучкването или случайно намиране на отговора може да бъде сведено до минимум; и др.
Система от задачи в един дидактически тест:
● задачи за знания;
● задачи за приложение на знанията;
● задачи за разбиране на знанията;
● задачи за проверка на усвоените знания.
5. III. 3. Социометрични методи.
Социометрията изследва психичните взаимоотношения между хората в процеса на тяхната трудова и обществена дейност. Тези взаимоотношения имат почертан емоционален характер и се проявяват главно в три фирми : симпатия, антипатия и безразличие.
Класическия социометричен метод се състой в т.нар. избор на партньор, на членове на групата на съиспълнители на поставена задача и др. Този метод се прилага в различни варианти, като по-важни са следните:
а) посочване на един, двама, трима и повече членове на групата, които са необходими за изпълнение на определена задача;
б) обосновка, защо именно тези двама или трима и повече
членове на групата, които са необходими за изпълнение на определена задача се посочват, а не некои други;
в) да се посочи ръководителя на образуваната от трима,
четирма или повече членове на групата;
г) да се посочат не само необходимите членове за новата
група, но и да се подредят те в зависимост от предпочитанията на избиращия;
д) използване на специални социометрични тестове за
социална самооценка. Това означава, че на всеки член от групата се поставя задача да напише на лисче имената на онези двама или трима члена на групата, колектива, за които той предполага, че биха посочили него самия за партньор, за член на новоизбраната група. При съпоставяне на резултатите се установява докколко правилно всеки член на групата оценява отношението на другия към него.
III. 4.Педагогически експеримент
А. Предварителен експеримент
Основна цел на предварителния експеримент се състй главно в изясняване и уточняване на методиката и условията за ефективно провеждане на основния експеримент.
На тази основа могат да се посочат следните конкретни задачи, които следва да се решат през предварителния експеримент :
● анализ на изходното състояние;
● анализ и проверка на методите, с които ще се осъществява експериментът;
● анализ, изпробване и изменение на отделни страни от
методиката, по която ще се експериментира;
● уточняван организацията на експеримента.
Трябва да се има в предвид,че е възможно и допустимо предварителният експеримент да се проведе в няколко етапа, в зависимост от слижността на проблематиката. Възможно е той да бъде непосредствено свързан с основния експеримент (както в нашето изследване например учителите преподаващи през учебната 1985/1986 година в III, VII и X клас ще приключат наблюдението върху тези ученици през следващата учебна година. (Вж. Стр. 7. т.1.).
Б. Основен експеримент
При провеждане на основния експеримент трябва да се гарантират всички предпоставки за цялостната реализация на методиката.
● На първо място е запазването на участващите в експеримента ученици и учители и положителното мотивиране на целите, задачите, методиката, както и няко особености на провеждането ŭ – например, че върху постигнатите резултати няма да се поставят оценки, че анкетата ще бъде анонимна и др. Това е необходимо от психологически съображения.
Трябва да се обърне внимание и на една друга страна от този въпрос. Тя е свързана с ефектът на новото, което се предлага на участващите в експеримента. Това означава от психологичерска гледна точка, че всяка нова дейност е по - привлекателна и по-интересна от старата, на нея се обръща повече внимание, тя се извършва по-съзнателно и с по-голямо желание.
Преодоляването на ефектът от новото става главно по пътя на подробното запознаване на учениците с целите и задачите на експеримента, но най вече чрез пробно обучение върху новото учебно съдържание. Обикновено затова се отделят един два часа, след което учениците участват в изследването с определена представа за самия експеримент.
● На второ място при провеждане на основния експеримент следва да се обърне внимание на това, че учениците и учителите трябва да работят при естеетвени условия. Това означава изследването да не нарушава хода на учебно-възпитателния процес. Например не е необходимо учениците да се викат в свободното от учебни занимания време, за да се провежда с тях изследване. Когато изследването се провежда с помоща на научно-технически средства, които не са станали за учениците привички – вътрешна телевизия, за препоръчване е по-продължителна предварителна работа с тези средства за да не бъдат те силен отклоняващ вниманието на учениците дразнител по време на експеримента.
III. 5. Математики-статистически методи
Получените данни от изследването да се обработят статистически по вариационния и алтернативния анализ, а достоверността на разликите да се установи чрез t – критерия на Стюдънт. За статистическа достоверност да се възприеме Pt > 0,95 %, на което съответствува t = 1,96.

III.5.6. Специални методи
Освен разгледаните общи методи преподавателите в зависимост от предмета който преподават може да използва и деуги методи които са специфични за предмета.
III.6. Показатели и критерии
Според Г.Бишков (1976), всеки преподавател при разработване на методиката за изследователската работа трябва да определи еталона, въз основа на който ще вземе решение за ефективността на новия метод на работа или организационна форма и средство.
Той посочва, че в педагогическите изследвания този еталон образуват показателите и съответствуващите им критерии.
● Показателя е променлива величина, която се подлага на изменение при определени условия и тези изменения трябва да се измерят или оценят. Тази величина има комплексен характер.
● Критерият – изразява количествената характеристика на променливата величина и представлява реализация на тази променлива числова форма.
Основен показател за ефективността на учебно-възпитателния процес е съответствието между постигнатите резултати и предварително поставените цели, фиксирани в учебните планове и програми.
При провеждане на педагогическия експеримент най-често, като обобщен показател се използват знанията, главно според техния обем, системност, осмисленост, трайност, практическа приложност, равнище на усвояване.
Най-характерното за всяко едно от тези качества се свежда до следното:
●Обемът на усвоените знания се определя от учебните програми, които включват факти, закони, понятия, теории и др., които представляват учебното съдържание. Критериите на този показател са броя на усвоените понятия, факти, закони, теории, броя и процентите на допуснатите грешки при възпроизвеждането им, при приложението им в практиката, при решаването на задачи и др.

●Системност в усвояването на знанията
от учащите се предполага овладяване на системно-образуващите понятия и теории, т.е. на онези, които са основа за класификация на фактите, явленията на обективната действителност, изучавани от съответнита наука.
● Осмислеността на знанията се определя от степента на
тяхната осъзнатост, което се изразява във верността и убедителността на съжденията.
● Практическа приложимост на знанията показва доколко
учениците са в състояние да прилагат усвоеното в практиката и живота .
Степента на усвоените знания се определя, както от знанията усвоени на частно научна емпирична основа, така и от знанията усвоени на научно -теоретично равнище.
На базата на тези най-общи теортетико-метотични постановки всеки преподавател, трябва да избере такива показатели и критерии, които най-пълно и точно ще отразят ефективността на извършената по предмета му експериментална дейност.
Във тази връзка в срок до 20.II.1986 година по предметни комисии да се уточнят показателите и критериите, които най-точно ще информират за ефективността от проведената експериментална дейност.
Независимо от това научното ръководство на експерименталната работа в училището (през периода 1986-1990 година) определя общи показатели и критерии, които важат за всички експериментатори и учители посочени в следващия подраздел.
III.6.1. Общи показатели и критерии
● По математика
1.Средната аритметична величина на успеха от експерименталните и контролни паралелки, стандартните отклонения, репрезентативната грешка и коефициента на вариация в края на двата учебни срокове (Вж. III. 5.5).

1.Допуснатите грешки от класните работи по математика в следната последователност:
а) Брой и % на учениците решили правилно трите
задачи;
б) Брой и % на учениците решили правилно две задачи;
в) Брой и % на учениците решили правилно една задача;
г) Брой и % на учениците нерешили нито една задача;
● По български език, руски език и чужди езици
1.Средната аритметична величина на успеха от експерименталните и контролни паралелки, стандартните отклонения, репрезентативната грешка и коефициента на вариация в края на двата учебни срокове (Вж. III. 5.5).
1.Допуснатите грешки от класните работи по тези учебни предмети в следната последователност:
а) Брой и % на учениците без нито една правописна грешка;
б) Брой и % на учениците допуснали до 3 правописни грешки;
в) Брой и % на учениците допуснали до 7 правописни грешки;
г) Брой и % на учениците допуснали до 9 правописни грешки;
д) Брой и % на учениците допуснали до11 правописни грешки;
е) Брой и % на учениците допуснали над 11 правописни грешки;
ж) Брой и % на учениците незавършили класните си работи.
● По физическо възпитание и спорт
1. Да се вземат под внимание нормативите по шесте тестови упражнения за определяне на физическата дееспособност на учениците утвърдени от Министерството на “Просветата”.
2. По желание на преподавателите по физическо възпитание могат да се вземат и други тестове за физическо развитие и физическа дееспособност на учениците.
● За останалите общообразователни предмети
1.Средната аритметична величина на успеха от експерименталните и контролни паралелки, стандартните отклонения, репрезентативната грешка и коефициента на вариация в края на двата учебни срокове
● За всички общообразователни предмети могат да се използват и данните от анкетните и социометрични изследвания, като показател за активността на учениците в учебно-възпитателния процeс и извънкласната дейност (вж II. 1, 2 и 3)
III.6.2. Срокове за снемане и статистическа обработка на данните
III.6.2.А. Начални данни
● Снемане от 1.X до 21. XII на всяка учебна година;
● Статистическа обработка до 1. IV на всяка учебна година;
● Обобщаване по предмети до 1. V на всяка учебна година;
● Предаване на обобщените данни на предметнитр комисии до 1. VI на всяка учебна година;
● Обобщаване на данните за училището в спок до 20. IX на всяка учебна година;
III.6.2.Б. Крайни данни
● Снемане от 15.X до 10. VI на всяка учебна година;
● Статистическа обработка до 1.X на всяка учебна година;
● Обобщаване по предмети до 15.X на всяка учебна година;
● Предаване на обобщените данни на предметнитр комисии до 1. XI на всяка учебна година;
● Обобщаване на данните за училището в спок до 20. XI на всяка учебна година;
III.7. Методика на предварителния констативен експеримент
Предварителния консртативен експеримент обхваща периода от 1.II до 30. VI. 1986 година.
Целта е да се установи активносртта на учениците от I до X клас в учебно-възпитателния поцес и извънкласната дейност в условията на целодневния (само за I клас) и полудневния учебно-възпитателен режим на средното общообразователно училище.
В рамките на урочната дейност, училищното разписание и дневния режим да се извърши наблюдение върху някой форми, средства и методи за активизиране на учениците в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност.
За целта преподавателите и възпитателите в срок до 20.02.1986 година да уточни какво точно ще експериментира и разработи теоретичен модел и методика, които ще приложат в научно-изследователската си дейност.
Този модел може да съдържа няколко варианта и да се приложи в различни класове и паралелки. При постановка на педагогическия експеримент трябва да се има в предвид следното:
1.Както в контролните така и в експерименталните паралелки да се спазват най-стрктно изискванията на учебните програми, указанията и задължителната документация на МП.
2. Под нови форми, средства и методи да се разбират тези, които до сега са били непознати, и да се вижда новото предимно в това, как се използва то, дали съвпада със съдържанието и същността на обучението.
3. Да се има в предвид обстоятелството, в училище учениците да се образоват методично, т.е. да се научат да учат. В тази връзка формите, средствата и методите които ще се използват да стимулират у ученицте съответни методи за учене, като се съобразява с постигнатото ново и с възрастта на учениците.
По време на експеримента да се снемат наличните и краините данни по показателите, свързани с успеваеместта на учениците по отделните учебни предмети през първия и и през втория учебен срок (Вж III.6.1).
Данните за успеха да се вземат от училищната документация, а резултатите от контролните работи от тетрадките на учениците.
В часа на класния ръководител да се проведе анонимна анкета с учениците от IV до X клас, а на паралелковите родителски срещи с родителите на I,II и III клас.
III.8. Основен педагогически експеримент
Целта на основния педагогически експеримент е да се установи активността на учениците от СОУ”Св.св. Кирил и Методий” гр. Видин в учебно-възпитателната работа, развитието на умствените им способности, подобряване на здравето и двигателната годност, под влияние на приложените форми, средства и методи в определена система в учебно-възпитателната работа и извънкласната дейност по отделните учебни предмети.
Основния педагогически експеримент да се проведе през периода 1986 -1989 година. В наблюдението да се обхванат учениците от I до X клас.
Протичането на експеримента да се извърши в хода на съответните учебни години.
В рамките на всяка учебна година, дейността да се извършва съгласно плановете и указанията на МП за организиране на учебно-възпитателната работа в средното общообразователно училище, произтичащата от тях документация в училището, и постановката на експерименталната работа по отделните учебни предмети на класните ръководители, преподаватели и възпитатели по проблема: “Възможности за активизиране на учениците в учебно-възпитателния процес и извънкласната дейност”.
Да се проведе цялостно лонгитудинално изследване върху умственото развитие, работоспособността и двигателната годност на учениците от I-III, IV-VII, VIII-X или IX-X клас, по установените показатели и критерии посочени в подраздел III.6.1 на настоящата план – програма.
В зависимост от идейте и творческите търсения на експериментаторите, да се се извършат още и редица наблюдения и по други признаци разкриващи ефективността на приложените форми,средства ио методи.
IV.Отчитане на резултатите от научно – експерименталната работа
IV.1. В предметните комисии и методически обединения
Първо отчитане – до 20.X.1986 г. Отг.Председателите на МО.
Второ отчитане – до 20.X.1987 г. Отг.Председателите на МО.
Трето отчитане – до 20.X.1988 г. Отг.Председателите на МО.
Четвърто отчитане - до 20.X.1889 г.Отг.Председателите на МО.
IV.2. Пред всички участници в научно-експерименталната работа
Първо отчитане до 20.X.1986 г. Отг.Ив. Маринов,М.Георгиева
Второ отчитане до 20.XII.1987 г. Отг.Ив. Маринов,М.Георгиева
Трето отчитане до 20.XII.1988 г. Отг.Ив. Маринов,М.Георгиева
Четвърто отчитане.Научно-теоретико-практическа конференция в училището до 20.XII.1989 г. в два дни, с участието на най-добрите доклади на предметните комисии и методични обединени
Отг.Ив. Маринов,М.Георгиева
V. Ръководство на научно-експерименталната работа в училището.
Научен ръководител : д-р Иван Маринов – главен учител (носител на Първи клас квалификация) - подпомогнат организационно от ръководството на училището, ръководи и направлява научно-изследователската дейност в училището, съгласно настоящата теоретико-методична план – програма;
- взема окончателно решение по всички научни и организационни въпроси на изследването.
Педагогически ръководител : Мария Георгиева - зам. Директор (носител на Първи клас квалификация).
- Подпомага работата на научния ръководител;
- Наблюдава и отговаря за научно-изследователската работа на учителите от I до X клас;
- Следва за стриктно спазване на сроковете в план – програмата, етапното отчитане на резултатите от експерименталната работа. Подпомака учителите за избор на тема.
Педагогически ръководител : Кунка Велкова – Председател на комисията по професионално-творческите въпроси в училището (старши учител).
- Подпомага работата на научния ръководител;
- Наблюдава и контролира работата на председателите на предметните комисии (ПК) и методически обединения (МО);
- Отговаря за стриктно спазване на сроковете от всички участници в експерименталната дейност;
- Подпомага учителите от VIII до X клас за избор на тема.
Мариян Кьосев – секретар на на научно-експерименталната работа (носител на Първи клас квалификация).
- Отговаря за водене на документацията на научно
експерименталната работа;
- Подпомага учителите при сортиране на данните от изслеователската
работа в специалните за целта протоколи и обработването им по вариационния и алтернативния анализ;
- Обобщава крайните данни за училището.

Напечатена от 17 до 25,01.1986 година.
Приета от педагогическия съвет на училището на 28.01.1986

Съставил и докладчик : Иван Маринов – Доктор по физуическа култура

Забележка: 1.С тази теоретико-методична план програма приета и одобрена от педагогическия съвет на училището се дадоха основните насоки за опитната и научно-изследователска работа в училището за четиригодишния период (1986-1990 г.).
2.Преподавателите и възпитателите избират проблем по който считат, че могат да изведат опитна или експериментална работа съгласно сроковете и организационно-методическите насоки на план-програмата.
3.При разработване на тази теоретико-методична план-програма са използвани общите насоки на Г.Бишков в книгата му за провеждане на “Опитната и изследователска работа на учителя”,изд.НП,1976 г.




30.07.2010 г. Иван Маринов д-р по физическа култура

Няма коментари: