ПРЕДГОВОР и ЧАСТ I Възникване и развитие на колоезденето във Видин (1905-2010)

Извадки от предговора и първата част на книгата: ”Възникване и развитие на колоезденето във Видин” (1905-2010).
Автор: Иван Иванов Маринов”
д-р по физическа култура.

ПРЕДГОВОР

В сравнение с другите спортове в гр. Видин колоезденето има най-дългогодишна история. Него-вото зараждане възниква още в края на 19-тия век със създаването на видинското гимнастическо дружество „Бдински юнак”.Официалното създаване обаче на видинското колоездачно дружество „Стрела” е през 1905 година.. През последните 40 – 50 години редица автори са публикували материали в местния печат отразяващи отделни периоди от развитието на колоезденето във Видин. За сега обаче все още нито един автор не е направил опит да напише книга, която да даде по пълна представа за началото на видинското колоездене и хронология на неговото развитие в крайдунавския град. На тази основа през последните години възникна идеята да напиша книга за възниква-не и развитие на видинското колоездене на базата на неговото историческо развитие от 18-тия век до наши дни.
В настоящата книга ще направя опит в хронологичен ред да изложа моите проучвания върху възникването, развитието и популяризирането на колоезденето в гр. Видин през периода 1905 – 2010 година.
Книгата е разработена в шест части.
Първата част съдържа кратки исторически сведения за възникване и усъвършрнстване на велосипеда, а също така и първите опити в използва-нето му, като превозно и състезателно средство за преминаване на преходи по определени маршрути. На тази основа се разглежда и възникването, популя-ризирането и развитието на колоезденето в България.
Във втората част се разглежда възникването, развитието и популяризирането на колоезденето във Видин и участието на дружество „Стрела” в прояви през периода 1905 – 1946 година и на неговия прием-ник секция колоездене при НФД”Бенковски” от 1947 до 1970 година
В третата част се отбелязват данни от проучването върху развитието и популяризирането на колоезденето във Видин и участието на секцията към ДФС „Бдин” и ”Химик” и неговия приемник КК „Стрела” в прояви през периода 1970-1995 година.
Четвъртата част на книгата обхваща разви-тието и популяризирането на колоезденето във Видин и участието на КК „Стрела” и КД”Бонония 2001к” в състезания в условията на демократичните промени у нас през периода 1995-2010 година.В тази част на кни-гата се дава кратка историческа справка и хронология на процедурите по строителството на видинския колодрум.
В Пета част е отразен приносът на ОС на БТС и туристическо дружество „Бонония” за популяризиране и развитие на коло-туризма във Видин през втората половина на XX век.
В Шеста част на книгата се дават кратки био-графични данни за състезатели, деятели и оперативни работници към ДФС и ОС на БСФС, които имат опре-делен принос за развитието на колоезденето през периода 1905 – 2010 година. Посочена е също и хроно-логия на председателите на настоятелствата на съюзното колоездачно дружесво „Стрела (1905-1946) и на секциите по колоездене към НФД”Бенковски” и на техните привмници ДФС”Бенковски”,ДФС”Бдин”,
ДФС”Химик”(1947-1995) и КК”Стрела” (1995-2010).
Трябва да отбележа, че въпреки желанието ми да поднесе на любителите на колоезденето една по – подробна и прецизна информация се срещнаха затруднения, поради обстоятелството, че през периода 1905 – 2010 година не са запазеи достатъчно документи свързани със колоездачните прояви във Видин и преди всичко с участието и представянето на отделните възрастови групи в регионални и републикански първенства и състезания на писта и шосе.
Въпреки това считам, че така събраните и обобщени сведения ще обогатят познанията на поколенията за възникването, развитието и популя-ризирането на колоезденето в гр. Видин. В книгата са поместени и значителен брой снимки на отбори, състезатели и деятели с кратки биографични данни за приносът им през отделните периоди от развитието на колоезденето.
Книгата е написана послучай 105 – та годиш-нина от създаването на видинското колоездачно дружество „Стрела”

1. 09. 2011 г. Авторът

ЧАСТ ПЪРВА

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ,ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОЛОЕЗДЕНЕТО

I.1. Възникване на велосипеда
От първите по сериозни опити човек да се предвижи в пространството на колела са изминали повече от 250 години, а от появата на велосипеда който е наподобявал на днешния над 210 години. Хроноло-гията от първите опити за конструирането и усъвар-шенстването на това спортно съоръжение изглежда приблизиттелно така. През 1751 година руския крепостник Леонтин Шамшуренко изработва от дърво примитивно съоръжение на колела, наричано самобе-гачка. Четирдесет години по късно през 1791 г. граф Дьо Сиврак прави във Франция дървено возило с две колелета, което нарича “селярифер” (Célérifère). С това возило е могло да се придвижваш, като седиш отгоре и се отблъскваш от земята с крака. През 1798 година французинът Пиер Бланшер създава първобитен вело-сипед направен от две дървени колела съединени с дървен прът. Това съоръжение се нарича велосифер. През 1800 година вече се появява велосипед, който наподобява на днешния. Негов конструктур е крепост-ника Артаманов жител на село Верхотуер, Пермска губерния, който е бил шлосер в един уралски завод (по данни на П. Милушев, 1988).Този велосипед е бил изцяло железен. Предното колело е било много по-голямо от задното. Двете колела били съединени с метална рамка. Педалите били закрепени за оста на предното колрело и чрез тях велосипедът се предвиж-вал.. Двете колела не били плътни кръгове, а направени от спици.Теглото на този велосипед е около 20 кг. През 1813 година германеца барон карал Фридрих фон Драиз създава велосипед със седло, закрепенно на две поставени едно след друго колела. Към предното колело било закрепено кормилото.. Този велосипед не се предвижвал с натискане на педалите, а като се опират краката на земята.Данните сочат, че по късно близо след около 44 години французина Ернесто Мишо на една от изложбите в Париж показал първия изобратен от него нисък велосипед с педали и курбели, наречен „костодруски”. Този велосипед също не бил достатъчно удобен.. През този етап от еволюцията и усъвършенстване на велосипеда е характерно това, че дървените спици са били заменени със стоманени. През 1868 година французите Гюилмет и Майер за първи път прилагат вериги на велосипеда.След около седемнадесет години по късно през 1885 година ирландеца Дънлоп усъвършенства велосипеда с каучукуви гуми. С въвеждането на пневматичните гуми може да се каже, че завършва първия етап от еволюцията и усъвършпенстването на велосипеда. Няколко години по късно велосипеда започва да се изработва от кухи металически тръби, а движението се предава на задното колело, с което се отбелязва и втория етап от неговото изработване.
През 1866 година в Париж се основава първото колоездачно дружество в света, а най-стария коло-ездачен съюз е учреден в Англия през 1880 година. През 1900 година е основан и Мждународния коло-ездачен съюз (ЮСИ)
С усъвършенстване на велосипеда през втората половина на 19 – я век възниква и идеята за провежда-не на състезания по колоездене. Първите състезания са били на шосе, а няколко години по късно с постро-яване на колодрумите (на зсмлена основа) се прове-ждат и пистови състезания. По данни на П. Милушев (1988) първото официало състезание се провежда по маршурт, дълъг 2 км в парка „Сен Клу” на 31 май 1868 година в Париж. През 1876 година се провежда също в Париж и първото пистово състезание в света. В края на 19-тия век във Франция и Белгия се провеждат и първите многоетапни състезания.През 1883 година се провежда първата колоездачна обиколка на Фран-ция.Данните сочат, че в края на 19-тия век за предпочитане са били дългите етапни състезания.През 1892 година по маршрут Париж – Брест – Париж за пръв път се провежда едно етапно състезание с дължина 1200 км. В началото на 20 – век приоритено обаче продължават да се провеждат обиколките на съответните страни. Така например през 1903 година под шевството на френския ежедневник „Екип” се провежда обиколката на Франция. Обиколката е 2428 км. разделена на 6 етапа. Средно всеки един е около 400 км. Стартирали са 60 състезатели от които 21 са завършили успешно обиколката. През 1905 година в тази обиколка с общ маршрут 4637 км. , от стартира-лите 82 състезатели са завършили едва 14 души. Тази обиколка на Франция е наи = популярното състезание в света, което с изключение на военните години се провежда и до наши дни. В обиколката участвеат най – добрите колоездачи в света. С най-голяма дължина обиколката е била през 1919 година - 5560 км., разде-лена на 15 етапа.Така по примера на Франция в началото на 20- век започва провеждането на обикол-ките и на някой други европейски страни.
Данните сочат, че в първата обиколка на Франция през 1903 година победител е Морис Гарев, а 107 години по късно, т.е. 2010 година в това най-престижното колоездачно състезание в света е новата звезда на колоезденето в началото на 21-я век, 24-год-ишният испанец Алберто Контадор.

I.2. Възникване, популяризиране и развитие на колоезденето в България.

Зараждането на колоезденето в България е непосредствено след освобождението от турско робст-во през 1878 година. Данните сочат, че първия велоси-пед (с английска марка „Паяк” е внесен в България през 1883 година от търновския търговец Методй Хаджипетков.На този велосипед предното колело е било значително по – високо (диаметър 130 см) от задното чийто диаметър е бил 40 см, По данни на П.Милушев (1988) в Търново се образува и първата колоездачна група в България през 1885 година.По това време собственици на велосипеди в нашата столица са били предимно чужди граждани. През 1887 година е създаден „Софийския бицикличен клуб” от шестима чужденци и българина Т.Чолаков. Една годи-на по късно в клуба се записдват още 10 души. Всеки които желаел да членува в клуба е бил задължен да внесе пет лева първа вноска при записването, а всеки месец и по два лева членски бнос. Освен това всеки е внасял и по 35 лева за униформа. На 3 01.1889 година в София се учредява първото колоездачно дружество в България с което се поставя и начало на организираното българско колоездене. За председател на настоятелството е избран Йосиф Сребров. В края на същата година дружеството е наречено „Софийски колоездачен клуб”. Според устава целта на клуба е била да се популяризира и разпространява колоезде-нето като средство за „здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения” (П.Милушев, 1988).
По същото време колоезденето се разпространява и в други градове на страната - Русе, Пловдив, Сливен, Варна, Плевен, Пазарджик и други градове, където се изграждат колоездачни дружества.
По това време в края на 19-тия век стария тип високи велосипеди започват да отстъпвст място от велосипедите с еднакви предни и задни колела – по ниски и прикрепени на лост или на триъгълна рамка на кормилото. През 1897 година софийския колоезда-чен клуб провежда първото голямо шосейно състеза-ние по маршрут София: Костинброд и обратно с обща дължина 32 км. Три години по късно на 15 август 1900 година се открива софийския колодрум, когато всъштност се провеждат и първите пистови състезания у нас При откриването на софийския колодрум възниква идеята да се създаде „Съюз на българските колоездачи” Така на следващата 1901 година на 8 септември в Търново в присъствието на 50 предста-вители на дружествата от Софич, Русе, Плевен, Пазарджик,Варна и Търново е проведен събор на които е било решено на следващатата година в гр. Русе да се състои учредителен конгрес за обединение на коло-ездачите в България.Трябва да се отбележи, че в края на 19 - тия век на 15 април 1899 година излиза първия брой на вестник „Български колоездач” с редактори . А.. Петров и Б.Шимачек. В този вестник се публикуват редица статии от колоездачния живот и започва разго-вор за обединяването на всички колоездачи в страната.
Така на 3 август 1902 година се открива учреди-телния конгрес. Присъстват 10 делегати от дружествата в градовете: София, Русе, Плевен, Пловдив, Варна, и Пазарджик. На този конгрес е разгледан проекто – устав изготвен от софийското колоездачно дружество. Уставът е одобрен и се избира управителен съвет на съюза. Първият управителен съвет на Българския колоездачен съюз е бил в състав: председател – полковник Г.Вазов, подпредседател – Б. Кисимов, секретар – Г.Н. Георгиев, касиер – М.Гигов, войвода – капитан Драганов, съветници – Д. Николаев и Т. Наумов и подгласници – капитан Комсиев и Н. Михаилов (по данни на П.Милушев,1988). С учредяването на Българския колоездачен съюз (БКС) колоездачното дижение в нашата страна през следващите няколко години бързо се разраства. Така например през 1905 година в него членуват 27 дру-жества. В следващитв 5-6 години техния брои нараст-ва на 74, през 30-те години на миналия век достига 174. По това време всяка година започват да се организират събори, на които са се провеждали състезания за излъчване на съюзен знаменосец. .
Седем години след учредяването на БКС, през 1909 година се дава начало за провеждане на Обикол-ката на Витоша, която вече има над сто годишна история в нашата страна.Тази проява е единствена на българския спорт, която е намерила място и е отразена във френската спортна енциклопедия (по данни на Иван Нанкив,Вл.Божилов и П.Мутафчиев). Двадесет и две години по късно през 1924 година се дава старт и на първата обиколка на България. В тази обиколка стартират 21 колоездачи, но завършват 13 души от тях.
През 1928 година БКС става редовен член на Международния колоездачен съюз. По това време вестник «Български колоездач» нашироко отразява колоездачните прояви и живота на дружествата в страната, което го прави един от най – четените вест-ници в нашата страна.
През 1924 година България за пръв път участ-ва на Олимпийските игри в Париж. След проведените няколко контролни състезания в отбора са включенсъстезателите: Манол Георгиев, Георги Абаджиев, Милко Клайнер, Атанас Атанасов, Борис Димчев, П.Георгиев и Б Стаянов. Данните сочат, че на пистовите състезания за бързина Борис Димчев отпада още в първата серия, където стартира с един белгиец. Регламентът изисквал на дисциплината за бързина да се направят по три обиколки по системата на елимини-ранете. В следващата дисциплина за издръжливост, където се изисквало да се направят 100 обиколки, на старта се явяват общо 52 души. Сред тях са и двама българи. Нашите сънародници незавършват състеза-нието за издръжливост, отпадайки още след шестата обиколка. Шосейното бягане на тази олимпиада е проведено на 188 км. От българите стартират четирма състезатели: Георги Абаджиев, Манол Георгиев, Атанас Атанйасов и Милко Клайнер. Най – добре се представя Георги Абаджиев, завършвайки състезание-то, след малко повече от 6 часа и половина на 21 място. (По спомените на П.Георгиев – един от участниците в Олимпийските игри). П.Милушев,1988.
През 1931 година в София е построен първия циментов колодрум на балканския полуостров. Същата година по инциатива на България се провежда първата Балканиада по колоездене. Данните сочат, че в тази Балканиада участват най-добрите колоездачи от Бълга-рия, Гърция, Румъния и Югославия. На първата дисци-плина за бързина достигат П.Георгиев и югославянина Облан. Българинът побеждава.Така П.Георгиев е първия балкански шампион от нашата страна по колоездене. На състезанието 4 километра отборно пре-следване Балкански шампион става българския отбор, които е в състав :Д.Сарачев, П.Георгиев, Г.Симов и Г.Велинов. На шосейното състезание с маршрут дълъг 185 км – обиколка на Витоша са стартирали 15 колоездачи и завършват само 5 при много неблаго-приятни метерологични условия. Балкански шампион става Александър Николов на второ място се класира Генади Симов на трето – В. Червенков, на четвърто – Н.Александров и на 5-то място югославянина – Ивкович (П.Милушев, 1988).
От средата на тридесетте години до края на четиридесетте години на миналия век по забележител-ни прояви на българското колоездене се сочат: през 1934 година, първия пробег София – Варна, които е прекъснат преди няколко године.Другата колоездачна проява е през 1945 година – пробега Триест – Варна. През 1947 година в София се провеждат първите Балкано – средноевропейски игри. В тези игри Цвятко Георгиев става шампион на бързина, а Димитър Радев на издръжливост.
През 1948 година България става учредител на Пробега на мира. Това е най-голямото многоетапно аматьорско състезание в света.
Най-голямата колоездачна проява в нашата страна е обиколката на България, която каклто вече посочихме започва от 1924 година.От тогава до сега тя е прекъсвана и не е провеждана само 28 години, т.е. от 1925 до 1924; от 1936 до 1948; от 1951 до 1954 и през 1963 година. От 1964 до 2010 година тя се провежда ежегодно без прекъсване.
Интерес за любителите на колоезденето пред-ставлява обстановката в която е проведена първата колоездачна обиколка на България през 1924 година. Ето как е описан този момент от Иван Нанкив, Вл.Божилов и П.Милушев през 2002 година когато е честван 100-годишния юбилей от учредяването на Българския колоездачен съюз: «... В горещото пладне на 21 август 1924 година пред може би най-популярната сграда в София - Народното събрание, малка група се гот­веше да потегли на път. С въздълги гащета, стигащи почти до колена­та, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото голе­ми авиаторски очила - всеки от тях стоеше до своя велосипед. Бяха 21 на брой. Бяха истински смелчаци, защото знаеха какво ги очаква - дълги, изнурителни 1933 киломе-тра сред подтис­кащ зной и пале­ща жажда по безкрайните прашни не пъ­тища, а подо­бие на пътища. И участници, и изпращачи до­ри не подози­рат, че поста­вят началото на една знаменита традиция: в онзи августовски ден се ражда колоездачната Обиколка на България, която и сега, след 78 годи­ни, продължава да е сред най-големите и уважавани състезания. Петдесет и втората Обиколка на България пред 2002 година има­ше особена окраска: тя беше посветена на един уникален юбилей - 100-годишнината от създаването на Българския колоездачен съюз...”
Междувременно обиколката на България през всичките години на нейното провеждане се организира при голяма предварителна разгласа, което я праяи едно от най-интересните спортни събития на страната.
През първата половина на петдесетте години на миналия век нашите колоездачи участват в редица международни прояви в които достойно представят страната. По данни на П.Милушев (1988) през 1950 година е проведена първата пистова среща България и бившия СССР. Срещата предизвиква оправдан интерес и многохилядната публика изпълнила трибуните на софийския колодрум остава много доволна от оспорваната борба на отделните дисциплини на които победите бяха поделени.Същата година е проведена пистова среща между отборите на България и ФЗЖТ (Франция). Победители в тази среща са нашите колоездачи. През следващата 1951 година националния ни отбор на писта категорично побеждава отбора на бившата ГДР в четири дисциплини, остъпвайки първото място само в дисциплината 1 км. от място. През тази година оспорвано преминава пистовата среща в София срещу националния отбор на бивша Чехословакия. Гостите трудно побеждават в три от петте застъпени дисциплини. В края на същата година в Москва нашите най – добри колоездачи завършват срещата наравно - 6:6 с колегите си от Москва. През 1953 г., на Световния фестивал на младежта и студенти­те в Букурещ Димитър Колев, Стоян Георгиев, Владимир Патев и Ненчо Христов печелят бронзов медал в отборното преследване на 4 километ­ра. През 1955 г. е двубоят България - Белгия на столичния колодрум. Тодор Бояджиев побеждава в бързината; Ненчо Христов - на 4 километра индивидуално преследване и в издръжливостта на 60 обиколки; Иван Ге­оргиев, Бончо Новаков и Никола Филипов - в италианското преследване. Белгийците са по-добри в бягането на един километър, където на второ и трето място са съответно братята Бончо и Деньо Новакови.
Данните сочат, че най-добри резултати бъл-гарското колоездене постига до 1990 година.
Сред тези успехи на българското колоездене в международните прояви се открояват:
· 1931.г. На първите Балкански игри по колоезде-не в София титли печелят Продан Георгиев (бързина), Продан Георгиев, Димитър Сарачев, Генади Симов и Георги Велинов (4 км отборно преследване) и Александър Николов (шосе);
· 1934 г. . България печели отборната победа в обиколката на Румъ­ния. Генади Симов е втори в крайното класиране и първи при катерачите.
· 1936 г. Къню Джамбазов е 16-и на Олимпийските игри в Берлин в обшия старт;
· 1937 г. България печели отборната победа в пробега Белград - Со­фия, в който Йордан Константинов е втори, а Никола Ненов трети.
· 1940 г. Втора Балканиада в Букурещ. Цвятко Георгиев печели тит­лите на бързина и шосе. Йордан Константинов, Георги Велинов, Сава Герчев и Иван Пет­ров вземат златото в отборното преследване на 4 км.
· 1947 г. Балкано-средноевропейски игри в София. Цвятко Георгиев става шампион на бързина. Д.Радев е първи на издръжливост, следван от Милко Димов и Ран­гел Митов. Двойката К.Джамбазов-Т.Дишев печели титлата в американско­то бягане на 20 обиколки. Втори е тандемът Д.Михайлов-В.Ставрев, а трети - К.Славов-С.Войводов. Българският отбор е комплексен победител
· 1951.г. Милко Димов носи първата етапна победа на българин в Пробега на мира. Димитър Бобчев печели международния пробег Букурещ - Къмпина.
· 1952 г. Милко Димов и Димитър Бобчев печелят етапи в Пробега на мира.
· 1953 г.. Боян Коцев е първи в етап от Пробега на мира.
· 1955.г. Българският отбор печели обиколката на Египет. Боян Коцев е втори. България е на трето място в Пробега на мира: Милко Димов, Нен­чо Христов, Боян Коцев, Стоян Георгиев, Димитър Колев и Илия Кръстев
· . 1956 г.. Ненчо Христов печели обиколката на Египет. Боян Коцев е втори, а българският тим е на първо място 6 отборното класиране.
· 1957 г.. Ненчо Христов е първи в Пробега на мира.. България побеждава за трети пореден път в обиколката на Еги­пет и сребърната купа остава завинаги у нас. Стоян Георгиев е трети. Ненчо Христов печели златен медал на 4 км индивидуално прес­ледване на писта на световния фестивал на младежта и студентите в Москва. Боян Коцев печели пробега София-Букурещ
· 1966 г. Иван Бобеков печели обиколката на Мраморно море.
· 1967 г. Ангел Кирилов е втори в Пробега на мира. Димитър Котев и българския отбор печелят обиколката на Мра­морно море.
· 1970 г. Славчо Николов и българския отбор са първи в обиколката на Турция.
· 1979 г. Ненчо Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. 1980 г.Олимпийски игри в Москва. България се класира на шесто място в отборното бягане на 100 км: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
· 1981 г. Венелин Хубенов печели етап в Пробега на мира.
· 1984 г.Ненчо Стайков е втори в Пробега на мира, като печели етап. Христо Зайков също е победител в един 0т етапите. Съшата година Ненчо Стайков печели обиколката на Турция. Христо Зай­ков е втори.
· 1987 г. Петър Петров е втори в Пробега на мира.
· 1988 г.Кирил Вълчев печели сребърен медал на 1000 м от място на световното първенство за юноши в Дания. Добрин Величков е трети в дисциплината издръжливост.
· 1990 г.България е на шесто място на 100 км отборно на световно­то първенство в Утцономия /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.


1.12.2011 г.
гр. Видин Иван Маринов