ЧАСТ II Възникване и развитие на колоезденето във Видин (1905-2010).

Извадки от втората част на книгата: ”Възникване и развитие на колоезденето във Видин” (1905-2010).
Автор: Иван Иванов Маринов”
д-р по физическа култура.

ЧАСТ ВТОРА
ВЪЗНИКВАНЕ, ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОЛОЕЗДЕНЕТО ВЪВ ВИДИН И УЧАСТИЕТО НА ДРУЖЕСТВО „СТРЕЛА” И НА НЕГОВИЯ ПРИЕМНИК СЕКЦИЯ КОЛОЕЗДЕНЕ КЪМ ДФС „ БЕНКОВСКИ” В СЪСТЕЗАНИЯ ПРЕЗ
ПЕРИОДА 19О5 - 1970 ГОДИНА

В сравнение с другите спортове в гр. Видин коло-езденето има най-дългогодишна история. Неговото зараждане възниква още в края на 19-тия век със създаването на видинското гимнастическо дружество „Бдински юнак”. По това време (1900-1904 г.) към гимнастическото дружество любителите на колоезде-нето били обособени като отделна група. Официално-то създаване обаче на видинското колоездачно дру-жество „Стрела” е през 1905 година. В юбилейния сборник на списание „Български колоездачен съюз”, (издаден през 1927 година, послучай 25-годишнината от възникване и рзавитие на колоезденето в нашата страна - 1902 – 1927 година) се посочва, че през ....”1905 година се събират 16 колоездачи и полагат основата на дружество във Видин...”. Като първи основанел на дружеството във Видин се сочи Цано Цанов Футов.На това събрание е избран председател, чието име до ден днешен не се знае кой е бил.За деловодител е избран Никола Копоев, първи войвода Георги Иванов и втори войвода Цано Цанов. Данните сочат,че след основаването колоездачното дружест-во”Стрела” през 1907 година е престанало да съществува, поради небрежността на голяма част от неговите членове.За втори път то възобновява дейност-та си през 1911 година, но за кратко време и едва през месец ноември 1914 година в редовете му се забелязва известно оживление. През това време 15 колоездачи от неговите членове със собствени велосипеди се включ-ват ентусиазирано в редовете на Българската армия и участват в Първата световна война. Групата е включе-на в първа колоездачна рота, в така наречената „Же-лязна кавалерия”. След приключване на войната с ордени за храброст и гражданска доблест са награ-дени; Георги Иванов – юнака (I-ви войвода), извест-ният видински фотограф – Петър Бръснарев, Коста Петров, Генади Граматски, Цено Цанов, Тома Иванов, и др. След войната обаче, до 1923 година в продължение на около осем години, колоездачното дружество е развивало епизодична дейност. За ане-мичния живот на дружеството през двадесетте години на миналия век има много причини. Една от тях обаче, която изглежда най-обективна навярно е свързана с войните които е водела българската държава – Балкан-ската, Междусъюзническата и намесването ú в Първата световна война на страната на Централните сили с оглед на това да си възвърне загубените територии..
По данни на Димитър Лишков (1901-1975) видинското колоездачно дружество възобновява своя- та дейност през 1924 година и от тогава до 1946 година в продължение на 22 години води задружен и сравнително добър организационнен живот.
През този период са провеждани мнокократно отчетно–изборни и организационни събрания, на които са вземани действени решения за подобряване на орга-низацията,съдържанието и управлението на работа в колоездачното дружество.
Първото събрание за възобновяване на дейността на видинското колоездачно дружество е проведено на 30.03.1924 година. Инциативата за неговото провежда-не е на 18 души. Те свикват събрание на което се взема решение да се възобнови дейността на съществуващото старо колоездачно дружество от преди близо 19 годи-ни, което няколко пъти е правило опит да съхрани своята дейност. Данните сочат,че по голяма част от приъстващите са били негови стари членове. Събранието избира комисия от трима членове, които временно да ръководят дейността на дружеството. Комисията е в състав: Тодор Тошков, П.Недялков и капитан Мицев. След един месец на 8. 05.1924 година се свиква общо събрание на което е избрано редовно настоятелство в състав: председател – капитан Мицев, секретар - Недялко Христов, касиер - Георги Стефанов и войвода – поручик Алексиев. На това събрание се прочита писмото на Съюза на българските колоездачи – София, според което видинското колоездачно дружество е признато за редовен член на съюза. На събранието са присъствали 41 души. Взема се решение настоятелството да изработи предложение за нов устав. Един месец по късно настоятелствпото вече е подготвило проекто-устава и в началото на месец юни 1924 година свиква общо събрание за приемането му.
В проекто–устава е залегнала и нова точка за образуване на младежка колоездачна чета от 12 до 18 души, която да бъде под прекия надзор на ръковод-ството на настоятелството.На това събрание е утвърде- но името на колоездачното дружество „Стрела” След една две седмици на 19.06.1924 година в салона на „Кошавската бирария” се провежда отновао общо събрание на което присъстват 33 души. Избрано е настоятелство с председател Петър Симов. На това събрание е била приета униформата на колоездачното дружество. На 25 януари 1925 година се провежда общо събрание на което е било отчетено, че настоя-телството има значителни пропуски в своята работа, поради което е било подложено на критика затова, че не е успяло да формира у младите хора любов към колоезденето, което е и основна причина за неговото недостатъчно масовизиране и развитие в град Видин. Избрано е ново настоятелство с председател Петко Дочков (1877-1965). В началото на месец февруари 1925 година на общо събрание е бил определен ярко червения цвят на дружественото знаме. На това събрание се взема решение настоятелството да проучи възможностите за направата на колодрум в гр. Видин и в най-слоро време да докладва на общо събрание за резултатите от това проучване. На 7 април 1925 годи-на е избрано ново настоятелство с председател Георги Иванов. На 24 май 1925 година е било осветено знамето на дружеството и открит колоездачния сезон.
От тази година до 1946 година ежегодно в нача-лото през месеците май или юни, при тържествена обстановка и сред природата е бил откриван коло-ездачния сезон. Обикновено това откриване е било на ловния парк край Видин. (който днес е напълно разру-шен) или в Божурица, Хайдук чешма, Св. Петър и други местности извън града.По традиция закриването на колоездачния сезон е ставало през месец октомври на Димитровден.
Oт средата на двадесетте до средата на четири-десетте години на миналия век КД”Стрела” развива значителна дейност. Провеждани са мнокократно излети и шосейни състезания за бързина и издръжливост. На 12.07.1925 година е проведен излет до Белоградчик, а един месец по късно на 16.08.1925 година са проведени окръжни шосейни състезания с маршрут: Видин – Лом – Белоградчик и обратно. В това състезание са имали право да участват само членовете на дружеството от Видински окръг. Първенците са получили награди на обща стойност около 7000 лева.. Тук е мястото да посочим, че във Видински окръг по това врем е имало изградени колоездачни дружества само в градовете Видин,Лом и Белоградчик. По сведения на Никола Лисичков (роден 1924 г. и почеен гражданин на гр.Лом), колоездачното дружество в родния му град е създадено през 1920 година. Едни от първите членове са Борис Йорданов (Протестанеца). Кольо Иванов (Ванкиния), Спас Стоянов (Благия), Раши Яшаров и Борис Димитров (Мандъреца). В края на двадесетте години в дружеството са членували повече от 100 души. В спомените си Н.Лисичков споделя, че между ломските и видинските колоездачи е имало добри взаимоотно-шения по това време, в провежданите състезания на реципрочни начала.
Белоградчишкото съюзно колоездачно дружество „Скала” също има стогодишна история. То е създадено на 13 юли 1908 година от 38 души ентузиазисти. Пър-вите членове в ръководството на дружеството са: поручик Апостолов, Найден Стефанов, Вълчо Главчов, капитан Костантинов, и подпоручик Цветков. И това дружество многократно през войните и след това е преставало да съществува.То възобновява своята дейност на 18 март 1926 година и до средата на четири-десетте години води сравнително добър организа-ционнен живот. На 25.07.1935 година КК”Скала” уча-ства в колоездачния излет до Оборище. В този излед той заеме трето място след колоездачните дружества в градовете Перник и Свищов (по данни на Б.Костов и П.Милушев - 2009) .В този излет участват освен колоездачите от дружеството в град Белоградчик и няколко души от други селища, като Александър Симеонов от от село Александрово (днес Димово), Иван Марков и Петър Александров от с. Бела, Цено Тодоров от с.Калугер и Димитър Маринов от с. Воднянци..
От началото на XX вeк друг един видинлия Георги Христов, роден 1887 година напуска родния си град и се включва активно за развитието на колоезде-нето в нашата страна. Отначало е подпредседател на БКС, а по късно последователно е член на врачан-ското, разградското и през 1926 година е в управител-ния съвет на шуменското колоездачно дружество,.

На 30.05.1926 година настоятелството си подава оставката. Избрано е ново настоятелство с председател капитан Мицев. След по малко от една година на 13.03.1927 година и това настоятелство е сменено с ново. За председател е избран Любен Михаилов. Данните сочат, че през 1927 година колоездачното дружество» «Стрела»» е имало 107 действителни чле-нове, при наличност на касата 30015 лева, фонд коло-друм. 2300 лева и инвентар за 5274 лева. Тенденцията през този период е била дружеството да увеличи членовете си и средствата за неговото по нататашно съществуване. В края на двадесетте години дружест-вото вече се ползва с доверието на видинското гра-жданство и подкрепата на официалните власти. Това настоятелство ръководи дейността на дружеството около пет години.На 12.01.1930 година на общо – годишно редовно събрание, послучай 25-годишна колоездачна дейност за почетни членове са провъзгла-сени: Георги Иванов, Тома Иванов, Петър Бръснарев и Цеко Неделков. Две години по късно на 4.12.1932 година е проведено редовно годишно събрание. Избра-но е ново ръководство с председател Генади Грамад-ски, секретар – Георги Иванов, подпредседател – Цеко Недялков, първи войвода – капитан Великов, втори войвода – Георги Петков, касиер – Тома Иванов, домакин Петко Дочков и съветници – Петър Бръснар-ев, Димитър Тодоров и Асен Ангелов. Тук е мястото да посочим, че водеща роля в живота и дейността на дружеството по това време са имали войводите. Те отговаряли за реда, строевата и физическата подго-товка, както и за изпълнение на задълженията на колоездачите съгласно приетия устав. На това събрание е взето решение да се започне процедура и организация за строителството на колодрум на 9-ти редут. По това време членовете на колоездачното дружество са имали много добри взаимоотношения. Обидите между тях за били редко явление. За грубо нарушение на устава в това отношение настоятелство-то се намесвало своевременно и налагало строги нака-зания на провинилите се членове. . Така например на едно от заседанията на настоятелството проведено на 28.07.1933 година, първи войвода на дружеството капитан Великов докладва, че без повод колоездача Александър Бечев по време на излет до местността «Свети Петър» го е обидил. Настоятелството незабавно взима решение Александър Бечев да бъде изключен от редовете на дружеството за срок до една година. Данните сочат, че през тридесетте години на миналия век членовете на съюзното колоездачно дружество са били непримирими към работата на избираните от тях настоятелства. Ето защо често са се сменявали ръко-водствата или някой от техните членове.. Следвайки този път за непрекъснато търсене на решения за подобряване дейността на дружеството на 4.02.1934 година е избрано ново настоятелство в състав: - председател Генади Граматски. зам.-председател – Христо Христакиев, секретар – Георги Иванов, зам.-секретар – Димитър Лишков, касиер – Тома Иванов, домакин – Димитър Тодоров, първи войвода Георги Живков, втори войвода – Манол Георгиев и съветници – Петър Бръснарев и Йордан Денков. На това заседание е било решено да се иска разрешение от Българския колоезачен съюз – София, дружеството да проведе излет до гр. Неготин (бивша Югославия). Разрешението е дадено да се направи този излет. Неготинското колоездачно дружество приема видинските колоездачи да им гостуват на 27.05.1934 година на Св. „Дух”, От тази година се създават много добри междусъседски отношения межу колоездачните дружества на Видин и Неготин. На следващата година на 5. март (на втория ден на Велигден) видинските колоездачи са поканени за участие в тържетсвеното освещаване на неготинския колодрум. През следва-щия месец от 28 до 30 април 1935 година видинските колоездачи провеждат отново излет до Неготин. Тук са посрещнати много добре. Проведени са състезания на писта. Тъй като не сме имали пистови състезатели от видинското дружество за участие в тази среща са поканени от софийското дружество Велко Кацаров и от врачанското колоездачно дружество Кирил Георгиев. На следващата година от 15 до 17 август 1936 година отново гостуваме на дружеството на неготинския Ауто и мото бицикъл клуб „Хайдук Велко”. В групата са включени 23 души.На тази среща ръководството на неготинския клуб, награждава с позлатени медали (придружени с дипломи) д-р Асен Веселинов, Димитър Лишков и Асен Белев, послучай сближаването на колоездачното дружество „Стрела”с неготинския клуб, а колоездачното дружество „Стрела” (за стегнатост и дисциплина) е наградено с часовник.
След възобновяване на деиността си видинското колоездачно дружество от средата на двадесетте до средата на четиридсетте години обръща значително внимание на строевата и физическата подготовка на своите членове. За тази цел всеки понеделник и среда в двора на казармата на III Бдински полк редовно са провеждани строеви упражнения и занимания по обща физическа подготовка. Затова не случайно във всички походи (Плиска-Мадара-Преслав, до Оборище, Рилския манастир и Шипка) видинските колоездачи са проявявали голямо мъжество и са представяли достой-но Видинския край. Един от най-голямите успехи, които постига видинското съюзно колоездачно дружество е в излета:Мадара–Плиска–Преслав проведен през 1934 година. В този излет са взели участие 11 колоездачи. Групата е тръгнала с велосипеди и облечени с колоездачната си униформа на 19 юли в 6 часа и 15 минути сутринта от Видин. В този поход видинските колоездачи заемат първо място в страната,По преценка на журито видинската група била най-добре организирана. Това е първата съюзна национална награда на видинското колоездачно дружество. Данните от редица документи и публика-ции сочат по това време за провежданите мнокократни обиколки с участието на видинските колоездачи във Видин и Видинска област. Трябва да се посочи, че през 1934 година видинското колоездачно дружество е имало 540 членове.Сред тях за били и такива известни личности във Видин,като Георги Иванов (юнака), Генади Грамадски, Петър Бръснарев (фотограф), Тома Иванов, Цено Ценов, Коста Петров, д-р Петър Симов, д-р Илия Калчев, д-р Младен Врачански, Петко Дочков (фелшер), Цеко Петров, Соломон Аладжем, д-р Асен Веселинов, Димитър Лишков, Асен Белев, Петър Козарев, Манол Георгиев, Славчо Георгиев, Христо Христакиев, Младен Бечев, Стоян Томов (Шипо), Татул Тавитян, Цеко Неделков, Александър Хаджи Ангелов, Аспарух Иванов,Панто Христов, Йордан Денков, Борис Илиев (Джоки), Димитър Друмев (Митко шекера) и много други. На 2.10.1934 година Генади Грамадски напуска настоятелството защото е назначен за кмет в село Салаш, Белоградчишко. По този повод се устройва прощална вечеря. Един месец по късно на 25.11.1934 година за участие във 23-тия редовен колоездачен конгрес от видинското дружест-во е избран Димитър Лишков.
След около седем месеца на 16.04.1935 година е избрано ново настоятелство в състав: председател – Христо Христакиев, зам.-председател – д-р Младен Врачански, касиер – Тома Иванов, домакин Петко Дочков, секретар Асен Ангелов, , първи войвода – Асен Белев, втори войвода–Манол Георгиев и съветни-ци – д-р Асен Веселинв, Васил Дилов и Йордан Денков. Три месеца обаче по късно на 16 юли 1935 година председателя на дружеството Христо Христаки-ев е бил бламиран от настоятелството и на следващия ден за председател на дружеството е избран д-р Асен Веселинов, който ръководи деиността през следващи-те десет години, т.е. до 1945 година. Под ръковдстото на Асен Веселинов дружеството продължава да води добър организационнен живот. Създават се много доб-ри връзки с общинското ръководство и администрация. През месец октомври 1936 година, след дълги преговори колоездачното дружество получава разреше-ние на редут Ф 9 да се построи колодрум. На следва-щата година на 1 юли 1937 година комитета за теле-сно възпитание на българската младеж при видинсклата градска община по покана на кмета на града Бърни Бончев (председател на този комитет) на свое редовно заседание (на което присъства и д-р Асен Веселинов) взема решение да се отпусне място за построяването на бившето футбплно игрище „Виктория” по късно преименувано на „Георги Бенковски” (днес градска градина пред блока на ИТР) за задоволяване на спортните нужди на град Видин.По късно на това игрище през средата на четиридесетте години се провеждат многократно демонстративни състезания по колоездене.
От края на двадесетте и през тридесетте години на миналия век КД”Стрела” провежда многократно излети, някои от които са съчетани с шосейни състе-зания за бързина и издръжливост.
В едно от частните постъпления във видинския държавен архив, под № № 474 и 474 – А,ал.2 е дадена в ръкопис следната справка за някои от проведените прояви на дружеството през периода 1933 – 1936 година:
1. Излети.
2. Надбягване за бързина.
3. Надбягване с тактическо учение.
4. Крос кънтри (надбягване през пресечена местност).
5. Излет до Рилския манастир от 7 колоездачи.
6. Излет с велосипеди до „Абаба” – Плиска и Преслав. Тръгване на 18.06.1934 година в 6 часа.
7. Нощен излет до манастира „Св.Петър”.
8. Надбегване за издръжливост – 103 км. С маршрут: Видин – Раковица – Киряево – Кула – Видин.
9. На 12.08.1934 година.Групово надбягване. Две групи до село Бойница
10. На 2.06.1934 г. – среща в село Арчар с Лом.
11. На 21.07.1935 г. шосейно надбягване Видин – Връшка Чука и обратно (90 км) за издръжливост. Класиране 1. Йордан Денков; 2.Димитър Друмев (Митко шекера) 3.Георги Петров.
12. Шосейно групово надбягване до село Бойница с тактическа задача.
13. На 13,10,1935 г.. Групово надбягване – две групи до Ново село с 27 колоездачи.
14. На 11.08.1935 г. Излет до местността „Алботин”
15. На 31.0.1935 г. Задграничен излет с велосипеди през граничен пункт Връшка Чука – Зайчар – Неготин. Участват 40 души
16. На 12.07.1936 г. Излет до местността „Св.Петър”.
17. На 23.08.1936 г. Надбягване за издръжливост по маршрут: Видин – Неговановци – Ново село – Връв – Брегово – Гъмзово – Видин.
18. На 16.08.1936 г. Шосейно надбягване с участието на бегачи от гр.Неготин (бивша Югославия) по маршрут: Видин–село Бойница и обратно–32 км.
19. От 26 до 28.09.1936 г. участие в събор в гр. Русе с 36 души.
20. На 25.10.1936 г. Участие на членовете на КК”Стрела” в залесяване.

През тридесетте години, като най – добри колоездачи се открояват: Йончо Флоров, Асен Ангелов, Панто Христов, Йордан Ст. Денков, Мехмед Захир, Методи Слънчев, Борис Нешев, Димитър Иванов, Цеко Радев, Димитър Ст. Друмев (Митко шекера), Ставри Митов, Евгени Григоров, Ставри Калинов, Борис Илиев Иванов (Джоки),Борис Николов, Георги Петров, Ангел Душков, Ангел Георгиев и други.
По време на Втората световна и Отечествената война КД „Стрела” продължава своята дейност под ръководството на д-р Асен Веселинов.
От 1940 до 1946 година настоятелството е било в следния състав: : председател - д-р Асен Веселинов; Димитър Лишков – секретар;Асен Белев – първи войвода; Тома Иванов, Цеко Недялков; Славчо Георгиев, Аспарух Иванов, Манол Георгиев, Петър Козарев и още двама неизвестни членове.
Настоятелството на КД„Стрела” през 1943 година. Седнали от ляво на дясно: Димитър Лишков, Асен Белев, д-р Асен Веселинов, Тома Иванов, Цеко Недялко; прави: Славчо Георгиев, Аспарух Иванов, Манол Георгиев, неизвестен, Петър Козарев, неизвестен.
През месец юли 1940 година по нареждане на БКС до 25 август е трябвало да се проведат шосейни и пистови състезания на регионално и републиканско ниво по олимпийската програма. Регламентът предви-ждал класиралите се до 6-то място на областните шосейни състезания за издръжливост да имат право за участвастие в републиканските състезания органи-зирани от Българския олимпийския комитет. От Видин в областните шосейни състеазния в гр. Плевен участва Панто Христов, който се класира в шесторката и добива право да участва в републиканското шосейно състезсание от 15 до 22 септември 1940 година в гр. София.Поради разгара на Втората световна война и последиците от нея, олимпийските игри през 1940 и 1944 година не се провеждат и се възобновяват едва през 1948 година в Лондон.
През 1942 година Стефан Костов Тодоов от с. Острпкапци,Белоградчишко е областен първенец на шосейното бягане за издръжливост в пробега: Враца – Фердинант (днес Монтана) – Берковица – Вършец – Враца.
В началото на месец декември 1945 година на извънредно събрание съюзното колоездачно дружест-во „Стрела” избра за делегати на конгреса на БКС (насрочен за 9 и 10 декември) да присъстват следните десет души : д-р Асен Веселинов, Манол Георгиев, Димитър Ст. Друмев. Йордан Ст. Денков, Панто Христов, Асен Ст. Велев, Борис Илиев, Георги Иванов Ненков, Александър Младенов Бечев и Георги П.Пуев.
Данните от архивните документи сочат, че две години по късно на 12 януари 1947 година на общо редовно годишно събрание на Народно дружество за гимнастика и спорт „Г.Бенковски” се взема решение за сливане на дружеството с местното колоездачно дружество „Стрела” и туристическо дружество „Бонония”.За председател е преизбран Витко Иванов (Бако). В ръководството на дружеството е включен Йордан Ст. Денков, като представител на закритото вече КД”Стрела”. На следващата 1948 година на 22 февруари двете дружества – „Г.Бенковски” и „Спортист” се обединяват под наименованието на Народно физкултурно дружество „Бенковски – Спортист” – Видин. С това се завършва последния и най-важен етап от обединението на спортните сили в града и се слага край на разделението. На 7 август 1949 година на общо годишно събрание на физкултурно дружество „Бенковски - Спортист” се взема решение занапред дружеството да носи името Народно физкултурно дружество „Георги Бенковски”. На същото събрание за председател на дружеството е избран Велко Атанасов. За завеждащ сектор колоездене е избран Йордан Денков, а отговорник за мотористите Александъ Бечев.
В края на месец август 1949 година се основават доброволните спортни организации (ДСО) на ведо-мствен принцип. Така например служителите бяха обединени в ДСО ’Червено знаме”; транспортните работници - в ДСО”Локомотив”; селскостопанските работници и служители - в ДСО”Урожай”; служещите от МВР - в ДСО”Спартак”; строителните войски – в ДСО”Ударник”, работниците и служителите от храни-телно-вкусовата, текстилната промишленост и пощи-те в ДСО”Динамо”; ДСО”Торпедо” обхваща тежката промишленост;ДСО”Строител”–обединява земеделие-то и строителните работници, трудово – производител-ните кооперации (ТПК) бяха обединени в ДСО ”Септември” и др. п.
Изграждането на доброволните спортни орга-низации предизвика активно участие на профе-сионалните съюзи. Прие се решение с което 10 на сто от членския внос да се отделя задължително за развитието на физическата култура и спорта в предприятията и учрежденията. Освен това 40 на сто от директорските фондове се заделяха за спортни съоръжения, спортни уреди и екипи. Доброволните спортни организации бяха административно подчитени на техните централни ведомства, които организираха и провеждаха спортни прояви на регионално и републиканско ниво.
През това време във Видин се създава Околиски комитет за физическа култура и спорт (ОКФС) с председател Стефан Иванов. ОКФС е подчинен на Околийския народен съвет.”. През 1949 – 1950 година Видин става окръжен център, включващ - Видинска, Кулска, Белоградчишка и Ломска околии. Изгради се Окръжен комитет за физическа култура и спорт (ОКФС) с председател Димитър Игнатов. През 1951 година Видин отново става Околийски център, а гр. Враца окръг, обединяващ и околиите от бившия Видински окръг - Видин, Кула, Белоградчик и Лом. В новите условия председател на ОКФС (Околийския комитет за физическа култура и спорт) става Тодор Градинаров. В града бе създаден и ГКФС (Градски комитет за физическа култура и спорт) с председател Георги Симеонов, а покъсно и Андрей Лилов. За завеждащ учебно-спортната работа е назаначен Павел Георгиев. (Пацо).
Към ОКФС, ГКФС и ДСО-тата се създават секции по различните видове спорт от доброволен обществен актив. В град Видин по това време голяма активност проявяват бившите членове на КД ”Стрела” Още с реорганизацията на физкултурното движение у нас през 1947 година те поемат ръководството на колоезденето в гр. Видин и няколко поколения от тях от края на четиридесетте до средата на деветдесетте години в рамките на секциите към НФД”Бенковски” и на техните приемници ДСО”Червено знаме”, ДСО”Динамо”, ДФС”Бенковски”,ДФС”Бдин” и ДФС ”Химик” развиват значителна масово-оздравителна и спортнио-състезателна дейност. През 1995 година е възобновен колоездачен спортен клуб”Стрела”, който от петнадесет години продължава да работи за разиване на колоезденето във Видин.
За по нататашното популяризиране и развитие на колоезденето във Видин през 1947 година общест-вените деятели към Народно дружество за гимнастика и спорт „Георги Бенковски” предлагат на ръководство-то преди футболните срещи на игрището да се провеждат демонстратиени състезания за бързина и издръжливост по колоездене. Състезанията предизвик-ваха голям интерес и публиката идваше 1-2 часа по-ранно за да ги наблюдават.Тези прояви Трифон Пантев (Титко) в дневника си от 1947 -1951 година описва по следния начин.”.. Първата ми стъпка,като състезател беше на 1 и 2 май 1947 година на игрище „Бенковски”. Състезанието беше за бързина две обиколки за юноши и три обиколки за възрастни, за издръжливост – 15 обиколки за юноши и 30 за възрастни, със спринтове на всеки 5 обиколки Участваха 5-ма юноши. По жребие на мен ми се падна пръв да бягам в една серия с Проданов (Гущера). .Камбаната удари и ние с Проданов потеглихме.В първата обиколка аз водех. Звънеца удари за спринт аз навлязох първи във втората обиколка. Още на първия завой предното ми колело се повлече и щях да падна,временно загубих присъствие на духа,заобиколих доста от вън, което създаде благоприярни условия за моя противник, който взе преднина от около 20 метра. окуражаван от мойте приятели и съученици от махалата и от цялата публика се окупитах и започнах да гоня „бесно”, но беше вече късно и на финала бях победен с едно предно колело. На финала трябваше да се срещнат Васко (който елиминира Здравко) и Боньо, който остана направо за финала. Тук на финала Васко се наложи над по малкия си брат Боньо и се класира на първо място в тази дисциплина. При възрастните състезанието за бързина бе спечелено от Иван Николов. В дисциплината за издръжливост в сериините пробягвания победих Проданов и Здравко, но отстъпих първото и второто място на Боньо и Васко, а аз заех трето място.При възрастните Иван се класира на първо място една обиколка преднина от своите противници.Аз бягах с колело „Дей” (италиянска марка), което беше на моя баща. Причините за неуспеха ми в тези състезания бчха свързани с недостатъчната ми подготовка в сравнение с Боньо и Васко, които караха колело още от първо отделение (днес първи клас).и тренираха редовно на игрището и на шосето, а аз не тренирах, а правех разходки...”
На 20 юни 1948 година бе тържественото откриване на землената писта на видинския колодрум. По този повод бяха организирани и първите пистови състезания в гр. Видин. В тези състезания взеха участие ветераните: Панто Христов, Борис Илиев (Джоки), Иван (милиционера), Ница Флоров и някои от подрастващите колоездачи (14-16 годишни), като Трифон Пантев (Титко), братята Боян и Васил Ставреви, Александър Врачански, Али Алиев (Турчина), Алеко Кузов и други. Първите пистови състезания на видинския колодрум Трифон Пантев (Титко) описва по следния начин:”...Всички очаквахме първите състезания с голям интерес. Всички състеза-тели започнаха да загряват. Точно в 5 часа (17 ч.) бяхме повикани юношите при журито за теглене на жребие .На мен ми се падна да бягам с Боньо в първа серия, на Васко с Сашо Врачански , а Али Алиев (Турчина) остана направо за финала. След даване на сигнала аз поведох и водех в първите две обиколки. При даване на сигнал в третата обиколка Боньо се опита да ме задмине, но не успя защото аз рязко увеличих темпото, което запазих до края и спечелих първата си серия на бързина. Във втората серия Васко елиминира Сашо Врачански и за финала останахме – аз, Васко и Али. Тук Васко се наложи и победи на спринта.Така на бързина на първо място се класира Васко; на второ Аз и на трето – Али. При Мъжете на пъряо място на бързина се класира Иван (милиционера), на второ място Борис Илиев (Джоки) и на трето – Ница Флоров.
В дисциплината за издръжливост – 30 обиколки със спринт на всяка пета обиколка на първо място от юношите се класира Боньо. Аз неможах да завърша състезанието защото във втората обиколка ми се спука гума и паднах. При мъжете на издръжливост на първо място се класира Борис Илиев (Джоки)..
На 24 май същата година се проведе на видинския колодрум второто пистово състезание с участието на бегачи от Разград.Участва синът на Стефан Градинаров (Чолака), класирал се същстс година на второ място в републиканското състезание за юноши в София.
През периода 1951 – 1957 година във Видинска околия под ръководството на ОКФС бе извършена широка по мащаби дейност в областта на физическата култура и спорта. На колоезденето също бе отделено значително внимание. То бе залегнало в една от дисциплините при покриване на изискванията от комплекса ГТО I и II степен (Готов за труд и отбрана) През 1952 година бе въведена и ЕРСК (Единна репу-бликанска спортна класификация), където бяха предви-дени и нормативни изисквания за покриване на нисши и висши спортни разряди. Към нисшите спадаха – II, III и I и II юношески разряди, а към висшите – Майстор на спорта, Кандидат майстор на спорта и Първи разряд. По този начин комплекса ГТО и въведената Единна републиканска спортна класификация бяха стимул за организирани и неорганизирани занимания по съответните спортове (в това число и по колоездене) на стотици учащи се, младежи и девойки. По това време си спомням, а и като пряк организатор да се провеждат ежегодно шосейни състезания по колоездене (на 5,10,20 и 25 км) за покриване на изискванията от комплекса ГТО и ЕРСК.
Изградената секция по колоездене към Градския комитет за физическа култура и спорт (ГКФС) през петдесетте години разви коляма дейност Провеждаха се ежегодно градски състезания, критериуми и покриване на изискванията за получаване на значката ГТО I и II степен, както и покриване на разряди от Единната републиканска спортна класификация (ЕРСК). Колоезденето бе включено в провежданата от ГКФС комбинирана щафета, съдържащта следните постове: Бягане 1500 м., колоездене, езда, плуване и гребане . В щафетата участваха отбори от изградените във Видин доброволни спортни организации – „Червено знаме”, „Локомотив”., „Спартак”, „Динамо”, „Торпедо” и ДНА.
През петдесетте години към секцията бе сформирана и една група от 20-25 души, която водеше организирани занимания под ръководството на ветерани колоездачи. Голям принос в това отношение имат Панто Христов, Йордан Денков, Борис Илиев и други, които през периода от 1947 до 1958 година предаваха своя опит на желаещите да практикуват този спорт.От 1946 до 1951 година със собствени велосипеди активно се занимаваха с колоездене: Васил Денков, Боян Денков, Трифон Пантев (Титко), Александър Врачански, Али Алиерв (Лурчина). По късно от средата на петдесетте години до средата на шестдесетте години се включиха и Иван Георгиев (Шкуй), .Иван Петков (Кацата), Асен Братков (Макасрона), Стефан Железов (Теко), Марин Петров (Минко), Евгени Ставрвов (Биги), Ставро Ставров (Ижката), Цветан Петров,. Георги Иванов (Баката), Петър Попов (Левката), Никола Райчев, Митко Николов (Фери), Митко Василев (Бомбата) Коста (Малчика), Стефан Железов (Теко), Митко Николов (Фери),Венелин Борисов, Иван Тодоров (Вечко) Никола Борисов (Китаеца), Георги Асенов, Иван Любенов, Мирослав Филипов (Минчо).Иво Маринов, и други.
От средата на петдесетте до началото на шестдесетте години спортната база по колоездене се съхранаваше в едно от помещенията на бившата пожарна (днес жилищния компллекс пред младежкия дом на град Видин). Тук в едно от помещенията занимаващите се с колоездене (преди тренировъчните занимания си оставяха дрехите и личните вещи и поемаха по определените маршрути под ръководството на своя треньор Георги Кръстев.
Някой от тези момчета до средата на шестдесетте години участваха в редица регионални п репубикански прояви (на шосе и писта във Видин, София, Русе, Разград, Плевен,Габрово, Стара Загора и други градове на страната), както и в обиколките на Видински, Врачански и Михайловградски окръзи. През този период те участваха и в редица международни състезания (в гр. Зайчар, бивша Югославия) на шосе и писта В тези прояви те достойно представяха гр. Видин. Така например Трифон Пантев (Титко) многогратно се класира на първо място в провежданите критериуми и заема призови места на шосе и писта в републиканските първенства и обиколките на Видински, Врачански и Михайловградски окръзи;
За високия спортен дух и спортно - технически качества на Трифон Пантев (Титко) в средата на петдесетте години, съдим по една публикация на изтъкнатия видиснски спортен деятел Павел Георгиев (Пацо) по повод на един от проведените критериуми в гр.Видин, поместена във в-к”Червено знаме”, брой 47 от 22 октомври 1955 година. В тази публиказия под надслов : Едно интересно коловздачно състезание” се посочва: „..На 16 т.м. по инциатива на секция „колоездене” при ГКФС в града се провде интересно колоездачно състезание. Стотици граждани се бяха стекли по улиците за да наблюдават колоездачния критериум. Многото завой,къси и дълги отсечки изискваха от състезателите не само здрави мускули,
но и добра техника в кормуването и работа със скоростите.
От старта на улица „Т.Петров” колоездачите потеглиха в пакет като всички изминаха първата обиколка на критериума за 6 минути
Но ето отличния Лазар Петров от Враца спука гума и се отказва.
При третата обиколка се оформи челна група водена от Живко Тодоров, Младен Костов, и Трифон Пантев. На 20 секунди от тях се движеха Йордан Цанков от Кула и Иван Първанов от Видин. Следваха Стефан Костов и дългогодишния състезател Панто Христов. На петата обиколка поради криза се отказа Стефан Костов. В същия ред колоната вървеше до седмата обиколка, когато Живко Тодоров повреди скороссти и изостана. Това като че ли беше сигнал за „дръпване”, което се отдаде на Трифон Пантев. Той се откъсна на 30 секунди от другите.
На десетата обиколка местата се размениха. Пролича тактическата зрелост на Живко Тодоров който успя да достигне групата.
Но Трифон Пантев спринтира и пръв пресече финала като измина 35 километровото разстояние за 55 минути и 10 секунди. На 30 секунди след Пантев с добър спринт в последните 200 метра се наложи Живко Тодоров от Враца, следван от Йордан Цанков и Младен Костов.
Иван Георгиев (шкуй) през 1959 година печели обиколката на Врачандки окръг; Марин Петров (Минко) многократно е заемал първото място в обиколките на Видински, Врачански и Михайловград-ски окръзи.Ставро Ангелов (Ижката) заема призови места на 4 километра отборно преследване.
След 1961 година с откриването на обновения колодрум „Юрий Гагарин” само за няколко години под ръководството на треньорите Георги Крьстев и Никола Бойчев, а по късно и на Димитър Бъчваров видинското колоездене бе изведено на национално равнище. Иво Маринов постави няколко национални рекорда. Участва на световно първенство. Сред медал-истите в републиканските състезания и шампионите бе и Никола Тодоров.
През 60-те години на видинския колодрум се проведоха редица републикански прояви с участието на най-добрите колоездачи от нашата страна. Иван Тодоров Стойков (Вечко) заедно с Никола Бориславов (Китаеца), Емил Николов (Чеха) и Александър Райчев на отборно преслердване, заемат 4-то място на републиканско първенство. Цветан Петров Маринов се представя блестящо в редица регионални и републи-кански състезания. Многократно заема първо място в обиколките на Видински окръг. Участва в най-престижните състезания : София – Варна и обиколката на София.Участва във Варшава на пробега „Скопейко”. Участвал е и в две обиколки на Сърбия.Той е първия участник в пробега „Радецки”.В началото на шестдесетте години е включен в националния отбор за юноши – младша възраст на шосе и участва с този отбор в 100 км. отборно преследване. В едно от републиканските състезания на писта за мъже в Разград, Цветан Петров извежда отбора на трето място в дисциплинта – „Италиянско преследване”. Това става, след като Георги Кръстев (треньора) остава Цецко на трета позиция, на първа – Марин Петров (Минко) и на втора Стефан Желязков (Теки) .Така той от трета позиция щурмува и повежда отбора, извеждайки го на финала на трето място. Никола Бориславов(Китаеца) в средата на шестдесетте години бе нейзменнен лидер сред юношите младша възраст. В хода на състезателната дейност проявяваше инциатива и мигновено вземаше решения, съобразно създалата се ситуация. Така например на едно от републиканските пистови състезания в София в дисциплината 4 км отборно преследване на един от съотборниците му се повреди велосипеда. Кольо поема инциативата и без смяна води отбора 6 обиколки, в резултат на което заеха 4-то място. На 2 август 1965 година на републиканското първенство в гр. Пловдив, в един отбор с Камен Кермеджиев, Александър Райчев (Сашко), Тошо Маркин, заеха пето място на шосе от 32 отбора на дисциплоната 50 км. отборно преследване за юноши младша възраст. Същата година този отбор взе участие в пробега „Радецки”. с маршрут село Гъмзово (Видински окръг) – гр. Русе,където стартираха 130 състезатели. На републиканското първенство в Стара Загора, Никола Бориславов завоюва шампионската титла за юноши младша възраст на дисциплината „издръжливост 45 обиколки”.На това състезание на 4 км отборно преследване за юноши младша възраст отбора зае 4-то място от 16 отбора.
На републиканското първенство в гр. Казанлък през 1964 година, Никиола Томов поставя нов републикански рекорд на 200 м летящ старт.
За отбелязване е обстоятелството, че през пери-ода 1957 – 1968 година бюрата на ОС на БСФС и ДФС”Бенковски” – Видин най-редовно на свой зседа-ния са обсъждали работата на градската и окръжната секция по колоездене. През този период в дружеството са работили треньорите Георги Кръстев от Бургас (1957-1965) и Никола Бойчев от Разград (1965-1967). Те работеха предимно с деца и юноши младша и старша възраст. Въпреки недостатъчната материална база, под тяхно ръководство се водеха тренировъчни занимания на шосе и писта, които отговаряха на съвремените изисквания по обем, интензивност и средства за възстановяване. Покрити бяха стотици спортни юношески, III, II и I разряди. Състезателите Иво Маринов, Александър Крумов, Александър Илиев, Коста Цветанов, Петър Кръстев, Ставри Ангелов, Цветан Маринов, Марин Петров, Иван Станчев, Мирослав Филипов, Евгени Кирилов, Валентин Каменов, Замфир Йорданов, Веселин Занков,Вечко Станков, Никола Бориславов, Венелин Иванов и други покриха изискванията за първи разряд на някой от дисциплините на шосе и писта. По късно Иво Маринов стана и майстор на спорта на дисциплината 20 клм по часовник.
Ч В края на 1967 година по данни на едно от заседанията на бюрото на ДФС »Бенковски»» се сочи, че е настъпила голяма демобилизация в трениро-въчния процес по колоездене Това се дължи на обстоятелството, че трньора Никола Бойчев напуска град Видин. Отчита се че материалната база не е в добро състояние. Недостатъчни са велосипедите. Липсват и средства за подсигуряване на най-необхо-димите части за подържане на наличните шосейни и пистови велосипеди, Бюрото взема решение да се потърси помоща на БФ по колоездене за назначаване на треньор.Така едва през 1970 година е назначен Димитър Бъчваров от Разград.

Историческа справка за изграждане и
модернизиране на колодрума в гр. Видин

Още през първата година след основаването на колоездачното дружество в Видин, избраното ръковод-ство започва да действа пред общинските власти във Видин за построяването на колодрум. Това е видно от молбата на колоездачното дружество до видинския градски общински съвет подадена на 30 септември 1905 година, за отпускане на 500 лева за построяването на колодрум. Тази молба е разгледана от видинския градски общински съвет,като точка седма от дневния ред. В протокола под № 428 от 19 октомври 1905 година се посочва, че коловздачното дружество моли да им се отпуснат 500 лева за построяването на колодрум във Видин. Молбата се приема положително, но понеже вече бюджета е гласуван за 1905 година и в него няма възможност да се отдели тази сума, се взема решение 500 лева да се вземат от шараграф „А” от бюджета на следващата 1906 година.По това време кмет на града е бил Хаджи Иван хаджи Вълчов.
Следващите двадесет години, поради анемичния живот на дружеството опити за построяване на колодрум във Видин не са правениц.От 1925 до 1946 година обаче, този въпрос е разглеждан многократно на заседания на настоятелството на колоездачното дружество и правени редица предложения до общин-ските власти във Видин за отпускане на терен за тази цел.
Така например на 25 януари 1925 година се провежда общо събрание На това събрание се взема решение настоятелството да проучи възможностите за направата на колодрум в гр. Видин и в най-скоро време да докладва на общо събрание за резултатите от това проучване.. На 12 март същата година насто-ятелството внася молба във видинския градски обшински съвет за отпускане на общинско място в района вън от нула редут, източно от Еврейските гробища за колодрум. Молбата е разгледана на 5 август 1925 година... Според представената скица от главния инженер исканото място от мерата е 46 декара.. С протокол № 27 молбта на дружеството е удоволетворена и исканото място е отстъпено за временно ползване, само за колодрум и без право на дужеството да го използва за земеделски култури, а може само да го залесява. В протокола още е посочено, че това място ще остане пак общинска мера, след като престане да служи за колодрум.На практика обаче определеното място не е прието от колоездачното дружество, като непригодно за тази цел. По късно обаче, след четиридесетте години на това място са провеждани състезания по мотоциклетизъм, тъй като терена е бил с прерсечена местност и позволявал да се провеждат прояви по този вид спорт.
След две години на 13.03.1927 година настоятелство е сменено с ново. За председател е избран Любен Михаилов. На това събрание е взето решение да се започне процедура и организация за строителството на колодрум на 9-ти редут, където е бил укрепен бившия военнен пункт «Даме Груев» в близост до видболската капия и мястото където беше старият видински панайр. За тази цел се взема решение да се изтеглят 3000 лева от влога на дружеството. Избрана е строителна комисия за построяването на колодрума в състав: председател Цеко Неделков и членове – Петко Дочков и Коста Петров. Една от задачите на тази комисия е била набирането на средства. Същевременно събранието възлага на насто-ятелството да се обърне за съдействие към БКС – София за оказване на помощ за реализиране на тази задача. Било е взето решение членовете на дружество-то да отработят по 10 дни при извършване на строи-телството.
На 25.04.1933 година комисията докладва пред настоятелството на видинското съюзно колоездачно дружество «Стрела», че военните власти са спрели процедурата за даване на решение за построяването на колодрум в района на редут Ф 9. Ето защо било взето решение да се командирова в София председателя на дружеството Генади Грамадски, който да потърси съдействие от председателя на Българския колоездачен съюз за вземане на позволение от военното мини-стерство за построяване на това спортно съоръжение в този редут.
На 4.02.1934 година е избрано ново настоя-телство с председател Генади Граматски. Две седмици след избиране на настоятелството се провежда редо-вно заседание на което се прочита писмо под номер 282 от 1.02.1934 година от щаба на действащата армия – София в което се съобщава, че не се отпуска на дружеството редут Ф 9 за построяването на колодрум.
През месец октомври 1936 година, след дълги преговори от страна на колоездачното дружество пред Министерството на войната, Министерството на наро-дното просвещение и със съдействието на видинската община и лично от кмета на Видин, д-р Бърни Бончев колоездачното дружество получава разрешение на редут Ф 9 да се построи колодрум. Настоятелството изготвя оперативен план за работата Веднага започнало почистването на бурените на редута и подготовката на терена за строителството. Изпраща се писмо и до БКС , което да препоръча архитект. Настоя-телството изпраща и писма до някои колоездачни дружества в страната – Преник,Пазарджик, Троян и др. с молба да се изпратят техните планове и проектно-сметни документации при построяването на техните колодруми, с уговорка на това, ако техните писти са били с обиколка 250 метра.Започването на Втората световна бойна обаче непозволява веднага и в близките няколко години да се осъществи така дълго очакваната мечта на колоездачното дружество.По този начин близо след около 10 години през 1947 година започва изграждането на землената писта на видинския колодрум. В строителството на насипа се включват всички членове на бившото колоездачно дружество „Стрела” и десетки граждани с доброволен труд и личен превозен инвентар. Между тези доброволци са Тодор Стойков (Джеки), брат му Петър Стойков (Пешо), Ваньо (Келеша), Витко Кермеджиев и други, които с тогавашните превознио средства (предвижва-ни с коне), като каруци, яйки, и галотки прекарвали пясък от Нула редут и земя от село Новоселци за пистата на колодрума. От бившия ОК на БКП е определен за отговорник по строителството опера-тивния работник Майер Алхалел. По този начин благодарение на героичния труд на видинските колоездачи, набрания дълголетен фонд ”Колодрум”, помоща на дарители и безвъзмезден труд е построена землената писта на видинския колодрум. Тържествено-то откриване на колдрума става на 20 юни 1948 година. На първите пистови състезания във Видин участват: Панто Христов, Борис Илиев (Джоки), Трифопн Пантев (Титко), братята Васил и Боян Ставреви, Александър Врачански, Али Алиев (Турчина), Алеко Кузов, Младен Костов, Иван Георгиев (Шкуй) и други.
От втората половина на петдесетте години на миналия век започва прцедурата за реконструкция на колодрума и изграждане на циментовата писта
Извършена бе цялостна реконструкция на колодрума, състояща се в бетониране на пистата, обезопасяването ú с парапети съгласно изискванията и направени пейки за около 2000 души. Данниите за пистата на колодрума са следните:
· Дължина на една обиколка - 250,00 м.
· Ширина на пистата - 6,80 м.
· Наклон на виража - 45◦
· Седящи места (пейки) - 2000 броя.

Циментовата писта на колодрума бе тържествено открита през 1961 година.
На 15.03.1970 година бившия ГНС прехвърля колодрума за ползване и стопанисване на СХК. Със строително рзрешение № 313 от 1971 година е дадена възможност на колодрума да се построи масивна сграда на помпена станция и главно канализация при
колодрума. На следващата година е дадено и строител-но разрешение под № 113 от 5.05.1972 година за електрифициране на колодрума. Построена бе дървена постройка на площ от около 30 кв.м.Тя съдържа : треньорска стайчка, работилница с хангар за съхраня-ване на велосипедите, стая (салон) с умалени размери за обща физическа подготовка и тоалетна.
Трябва да се посочи обаче, че от началото на деветдесетте година циментовата писта на колодрума не е в добро състояние. Причината за това е преди всичко обстоятелството, че преди няколко години при провеждане на автомобилните ралита „Вида”, карайки с колите по пистата същата се пропука, а фугите се разбиха, така се стигна до положение, че пистата не е годна за провеждане на състезания. Освен това тя се оказва и негодна и крие голяма опасност за подрастващите при тренировъчната дейност.. Затова е наложително да се извърши незабарно основен ремонт на цялата обиколка и ширина на пистата.
Въз основа на ретроспективния анализ за възникване и развитие на колоезденето през периода 1905 – 1970 година, могат да се направят следните обобщения:
1. До 1905 година е имало наченки на колоезде-нето във Видин в рамките на отделна група към съществуващото юнашко гимнастическо друже-ство «Бдинаки юнак».
2. През 1905 година се поставя начало на КД «Стрела» - Видин. Негов основател е Цано Занов Футов;
3. През периода 1905-1923 година, поради Балканската и въвличането на България в Първата световна война дружеството не е водело добър организационнен живот.Това се е дължало до известна степен и на голямата небрежност на членовете му;
4. След 1924 година дружеството възобновява своята дейност и в продължение на повече от двадесет години води добър организационнен живот. Това се дължи на обстоятелството, че членовете му са много активни и при най-малките съмнения за некачествената работа от страна на ръководствата, те са сменявани.
5. След възобновяване на деиността си видинското колоездачно дружество, от средата на двадесетте до средата на четиридесетте години участва във редица походи в които представя достойно Видинския край. Един от най-голямите успехи, които постига видинското съюзно колоездачно дружество е в похода:Мадара–Плиска–Преслав проведен преа 1934 година. В този поход те заемат първо място в страната.
6. На 12 януари 1947 година на общо редовно годишно събрание на Народно дружество за гимнастика и спорт „Г.Бенковски” се взема решение за сливане на дружеството с местното колоездачно дружество „Стрела” и туристическо дружество „Бонония”.За председател е преиз-бран Витко Иванов (Бако). В ръководството на дружеството е включен Йордан Ст. Денков, като представител на закритото КД”Стрела”.;
7. През 1948 година - на 22 февруари двете дружества–„Г.Бенковски” и „Спортист” се обе-диняват под наименованието на Народно физ-културно дружество „Бенковски – Спортист” – Видин. С това се завършва последния и най-важен етап от обединението на спортните сили в града и се слага край на разделението.
8. На 7 август 1949 година на общо годишно събра-ние на физкултурно дружество „Бенковски - Спортист” се взема решение занапред дружест-вото да носи името Народно физкултурно дру-жество „Георги Бенковски”. На същото събра-ние за председател на дружеството е избран Велко Атанасов. За завеждащ сектор колоездене бе избран Йордан Денков, а за мотористите Александъ Бечев.
9. В края на месец август 1949 година се основават доброволните спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип През това време във Видин се създава Околиски комитет за физическа култура и спорт (ОКФС) Към ОКФС, ГКФС и ДСО-тата се създават секции по различните видове спорт от обществен актив. В град Видин по това време голяма активност проявяват бив-шите членове на КД ”Стрела” Още с реоргани-зацията на физкултурното движение у нас през 1947 година те поемат ръководството на коло-езденето в гр. Видин и няколко поколения от тях от края на четиридесетте до средата на деветдесетте години в рамките на секциите към НФД”Бенковски” и на техните приемници ДСО”Червено знаме”, ДСО”Динамо”, ДФС”Бен-ковски”,ДФС”Бдин” и ДФС”Химик” развиват значителна масово-оздравителна и спортнио-състезателна дейност..
10. През 1995 година е възобновен колоездачен спортен клуб”Стрела”, който от петнадесет години продължава да работи за разиване на колоезденето във Видин.
11. През периода 1946-1948 година се изгражда землената писта на видинския колодрум и през 1948 година става неговото официално откри-ване.Дванадесет години по късно е направена и циментовата писта, а през 1961 година става неговото официално откриване. Колодрума носи името на първия космонавт в света – гражданина от бившата СССР Юрий Гагарин.
12. През периода 1951 – 1957 година във Видинска околия под ръководството на ОКФС бе извършена широка по мащаби дейност в областта на физическата култура и спорта. На колоезденето също бе отделено значително внимание. Изградената секция по колоездене към Градския комитет за физическа култура и спорт (ГКФС) през петдесетте години разви значителна дейност Провеждаха се ежегодно градски състезания и критериуми.
13. След 1961 година с откриването на обновения колодрум „Юрий Гагарин” само за няколко години под ръководството на треньорите Георги Крьстев и Никола Бойчев, а по късно и на Димитър Бъчваров видинското колоездене бе изведено на национално равнище. Иво Маринов постави няколко национални рекорда. Участва на световно първенство.


12.2011 г.
гр. Видин Иван Маринов3