Извадки от четвърта част на книгата: „Физическото възпитание и спорта в българското училище от 70-те до 90-те години на XX век”.. Видин,2008,автор Иван Маринов
IV.4.1. Използване възможностите на отделните части на уроците по физическо възпитание и спорт за подобряване гъвкавостта на 14-15 – годишни ученици
Този педагогически експеримент се проведе през учебната 1979-1980 година. Целта ни беше да се изследва възможността за подобряване гъвкавостта на 14-15 годишни ученици в края на прогимназиалния курс на обучение. Във връзка с това си поставихме две задачи: първо, да се съхрани нивото на гъвкавостта на учениците постигната през периода 1976-1979 (в V, VI и VII клас) и второ, да се разкрият възможности в учебния процес по физическо възпитание за развиване и подобряване на гъвкавостта на учениците от 14-15 годишна възраст в съчетание и единодействие с другите качества и двигателни задачи в урока. Обект на изследването са 52 души от VIII клас, от които 29 момчета и 23 момичета. Педагогическият експеримент се проведе при естествени условия в учебния процес по физическо възпитание. Разработена бе методическа последователност за прилагане на най-разнообразни средства и методи за по-целенасочена работа за подобряване гъвкавостта на учениците в подготвителната и последните 5-8 минути на основната част на урока. Освен това на учениците се постави задача в домашни условия ежедневно да отделят от 10 до 20 мин за изпълнение на упражнения за гъвкавост. Съобразно учебното съдържание и сезоните (в рамките на учебната година) приложихме следната последователност в работата:
От 15.IX до 1XII.1979 и от 20.III до 15.VI 1980 година, в уроците по лека атлетика и спортни игри, когато учебната дейност се провежда на откритата спортна база в училище. Подготвителната част на тези уроци бе от 10-15 мин при следната структура:
● Бегови упражнения (обикновено бягане, ситно, с високо повдигане на коленете, с изнасяне на подбедрицата назад, подскочно, с кръстосана стъпка странично предвижване и др.) - 1 – 1,30 мин;
● Ходене със силно наведено тяло. Краката се кръстосват и докосват с ръцете. - 0,30 – 1 мин ;
● Изправителни упражнения. Изпълняват се в движение с изтегляне нагоре тялото, до на пръсти и различна постановка на ръцете (нагоре, на тила и назад) - 1-1,30 мин;
● Общоразвиващи упражнеия с локално и общо въздействие –3–3,30 мин;
● Следват (във всеки урок) по 4-5 упражнения за активна гъвкавост. Това са упражнения за: ръцете и раменния пояс, за гръбначния стълб, долните крайници и тазобедрените стави. Изпълняват се с широка амплитуда и с дозировка от 10-15 повторения - 2-3 мин;
● Прилагат се и специално подготвителни упражнения за разгъване и разтягане в коленните, глезените и тазобедрените стави; упражнения по двойки за разгъване на раменния пояс и гръбначния стълб; въртеливи упражнения за киткините, лакътните и раменните стави и др. – 2-3 мин.
В последните 5-6 мин от основната част на урока обикновено включвахме по 3-4 упражнения с плътни топки от 2 и 3 кг за подобряване на подвижността на ръцете, раменния пояс и трупа (хвърляне нагоре, с две пъце отзад и др.). За подвижността на глезените, коленните, тазобедрените стави включвахме изпълнение на ритмични движения от познати български народни хора (Дунавско, Еленино, Чирпанска ръченица и др), които се изпълняват в кръг, с пускане на ръцете и в общ ритъм, обращане на 360°, без да се нарушава ритъма на хорото (движенията се изпълняват без музикален съпровод, а с броене в 8 такта).
От 1.XII до 20.III.1980 година в уроците по гимнастика и борба, когато учебната дейност се провежда в условията на физкултурния салон (в подготвителната част на уроците за подобряване гъвкавостта на учениците), спазвахме същата последователност на прилаганите средства, както в уроците по лека атлетика и спортни игри. Тук се включват и изправителни упражнени от колянна опора (с изправени, свити до 90° и максимално свити ръце по модификациите на В.Н. Мошков). Упражненията, както е известно, и от трите изходни положения се състоят от изгърбване на гърба (нагоре) и вдлъбване (на долу), т.е. така наречения “Котешки гръб”. След това тези движения на гърба се комбинират с последователно изнасяне на краката назад при опрени на пода пръсти и с последователно изнасяне на повдигнат нагоре крак с добре изпънато ходило, (повдигания и отвеждания). При изпълнение на тези упражнения от учениците изисквахме главата да взема най-активно участие (да се приближава до гърдите, когато гърба е нагоре и съответния долен крайник се прибира и обратно, когато гърба е надолу, а крайника нагоре главата да се отдалечава назад).Това създава благоприятни условия за вдишване и издишване (Г.Каранешев и кол,1977).
В последните 5-8 минути на основната част се провеждаше кръгова тренировка за комплексно развиване на физически качества (виж IV.1.1). Упражненията в комплексите се подбират така, че по възможност (в най-висока степен) да се изпълняват с широка амплитуда във всички стави на двигателния апарат. Тези упражнения се подреждат в логическа последователност, т.е.всяко следващо упражнение да оказва въздействие на различни стави и мускулни групи. В най - общи линии една станционна комбинация изглежда така:
Първа станция – упражнения на гимнастическа стена за разтягане на гръдните и гръбните мускули;
Втора станция – упражнения за подвижността на долните крайници. Например; клякане с тежeст (щанга или гира с удължена дръжка) от 5 до 30 кг (съобразно възможностите на учениците);
Трета станция - за подвижността на трупа и скоростно-силовите възможности на коремните мускули. Например повдигане на трупа от ИП:”Тилен лег до седеж и обратно”;
Четвърта станция – за подвижността на ръцете и раменния пояс (работи се с гирички 3 кг);
Пета станция – за подвижност на гръбначния стълб (наклони с метални тояжки към пръстите на краката (от основен и разкрачен стоеж);
Шеста станция – комбинирани упражнения за подвижността на долните и горните крайници и тазобедрените стави (например: от ИП основен стоеж с метална тояжка в ръцете свободно отпуснати надолу. На едно клек (или полуклек), ръце напред и на две - връщане до изходно положение;
Седма станция – комбинирано упражнение за подвижността на гръбначния стълб, тазобедрените, коленните и глезенните стави (например : от ИП лег изправянe на трупа до свит седеж (главата докосва коленете) и връщане до изходно положение. Упражнението се изпълнява с метална или дървена тояжка;
Осмо упражнение – за подвижността на ръцете и раменния пояс (повдигане на щанга или гира с удължена дръжка с тежест от 4 до 25-30 кг съобразно възможностите на учениците).
Анализът на данните от педагогическия експеримент разкрива, че в рамките на една учебна година са настъпили благоприятни изменения в подобряване на гъвкавостта на учениците, както при юношите, така и при девойките (Pt > от 0,95 до 0,99). Най-висок прираст е постигнат на гъвкавостта на гръбначия стъл (изследвана с гъвкомер, По този признак подобрението при момчетата е + 3,12 см или 216,00 %, а при момичетата + 3,16 см или 55,53 %. Анлогични са резултатите и по другите два теста (свързани с наклони и повдигане на трупа за 20 сек), определящи подвижността на гръбначния стълб. При момчетата прирастът на резултатите по тези тестове е от 9,70 до 24,00 %, а при момичетата от 18,59 до 28,44 %. Съществени промени се наблюдават и в подвижността на ръцете, раменния пояс, долните крайници и тазобедрените стави. От таблицата е видно, че по тези тестове (които се изпълняават с активни движения в ставите и мускулите на горните и долните крайници) прирастът на постиженията при момчетата е от 6,69 % до 11,64 %, а при момичетата от 9,72 % до 18,01 %.
Въз основа на педагогическия експеримент могат да се направят следните обобщения:
В последната година на прогимназиалния курс на обучение са налице благоприятни предпоставки за подобряване подвижността на двигателния апарат при учениците от 14-15- годишна възраст. Това се постига след добре обмислена и планирана методическа последователност на средствата и методите приложени в подготвителната и последните 5-8 мин на основната част на уроците през учебната година. Положителното влияние за подобрение на подвижността на двигателния апарат на учениците могат да окажат и насоките (от учителя) за всекидневни упражнения в извън учебно време.
17.06.2010 . Иван Маринов - д-р по физическа култура
IV.4.1. Използване възможностите на отделните части на уроците по физическо възпитание и спорт за подобряване гъвкавостта на 14-15 – годишни ученици
Този педагогически експеримент се проведе през учебната 1979-1980 година. Целта ни беше да се изследва възможността за подобряване гъвкавостта на 14-15 годишни ученици в края на прогимназиалния курс на обучение. Във връзка с това си поставихме две задачи: първо, да се съхрани нивото на гъвкавостта на учениците постигната през периода 1976-1979 (в V, VI и VII клас) и второ, да се разкрият възможности в учебния процес по физическо възпитание за развиване и подобряване на гъвкавостта на учениците от 14-15 годишна възраст в съчетание и единодействие с другите качества и двигателни задачи в урока. Обект на изследването са 52 души от VIII клас, от които 29 момчета и 23 момичета. Педагогическият експеримент се проведе при естествени условия в учебния процес по физическо възпитание. Разработена бе методическа последователност за прилагане на най-разнообразни средства и методи за по-целенасочена работа за подобряване гъвкавостта на учениците в подготвителната и последните 5-8 минути на основната част на урока. Освен това на учениците се постави задача в домашни условия ежедневно да отделят от 10 до 20 мин за изпълнение на упражнения за гъвкавост. Съобразно учебното съдържание и сезоните (в рамките на учебната година) приложихме следната последователност в работата:
От 15.IX до 1XII.1979 и от 20.III до 15.VI 1980 година, в уроците по лека атлетика и спортни игри, когато учебната дейност се провежда на откритата спортна база в училище. Подготвителната част на тези уроци бе от 10-15 мин при следната структура:
● Бегови упражнения (обикновено бягане, ситно, с високо повдигане на коленете, с изнасяне на подбедрицата назад, подскочно, с кръстосана стъпка странично предвижване и др.) - 1 – 1,30 мин;
● Ходене със силно наведено тяло. Краката се кръстосват и докосват с ръцете. - 0,30 – 1 мин ;
● Изправителни упражнения. Изпълняват се в движение с изтегляне нагоре тялото, до на пръсти и различна постановка на ръцете (нагоре, на тила и назад) - 1-1,30 мин;
● Общоразвиващи упражнеия с локално и общо въздействие –3–3,30 мин;
● Следват (във всеки урок) по 4-5 упражнения за активна гъвкавост. Това са упражнения за: ръцете и раменния пояс, за гръбначния стълб, долните крайници и тазобедрените стави. Изпълняват се с широка амплитуда и с дозировка от 10-15 повторения - 2-3 мин;
● Прилагат се и специално подготвителни упражнения за разгъване и разтягане в коленните, глезените и тазобедрените стави; упражнения по двойки за разгъване на раменния пояс и гръбначния стълб; въртеливи упражнения за киткините, лакътните и раменните стави и др. – 2-3 мин.
В последните 5-6 мин от основната част на урока обикновено включвахме по 3-4 упражнения с плътни топки от 2 и 3 кг за подобряване на подвижността на ръцете, раменния пояс и трупа (хвърляне нагоре, с две пъце отзад и др.). За подвижността на глезените, коленните, тазобедрените стави включвахме изпълнение на ритмични движения от познати български народни хора (Дунавско, Еленино, Чирпанска ръченица и др), които се изпълняват в кръг, с пускане на ръцете и в общ ритъм, обращане на 360°, без да се нарушава ритъма на хорото (движенията се изпълняват без музикален съпровод, а с броене в 8 такта).
От 1.XII до 20.III.1980 година в уроците по гимнастика и борба, когато учебната дейност се провежда в условията на физкултурния салон (в подготвителната част на уроците за подобряване гъвкавостта на учениците), спазвахме същата последователност на прилаганите средства, както в уроците по лека атлетика и спортни игри. Тук се включват и изправителни упражнени от колянна опора (с изправени, свити до 90° и максимално свити ръце по модификациите на В.Н. Мошков). Упражненията, както е известно, и от трите изходни положения се състоят от изгърбване на гърба (нагоре) и вдлъбване (на долу), т.е. така наречения “Котешки гръб”. След това тези движения на гърба се комбинират с последователно изнасяне на краката назад при опрени на пода пръсти и с последователно изнасяне на повдигнат нагоре крак с добре изпънато ходило, (повдигания и отвеждания). При изпълнение на тези упражнения от учениците изисквахме главата да взема най-активно участие (да се приближава до гърдите, когато гърба е нагоре и съответния долен крайник се прибира и обратно, когато гърба е надолу, а крайника нагоре главата да се отдалечава назад).Това създава благоприятни условия за вдишване и издишване (Г.Каранешев и кол,1977).
В последните 5-8 минути на основната част се провеждаше кръгова тренировка за комплексно развиване на физически качества (виж IV.1.1). Упражненията в комплексите се подбират така, че по възможност (в най-висока степен) да се изпълняват с широка амплитуда във всички стави на двигателния апарат. Тези упражнения се подреждат в логическа последователност, т.е.всяко следващо упражнение да оказва въздействие на различни стави и мускулни групи. В най - общи линии една станционна комбинация изглежда така:
Първа станция – упражнения на гимнастическа стена за разтягане на гръдните и гръбните мускули;
Втора станция – упражнения за подвижността на долните крайници. Например; клякане с тежeст (щанга или гира с удължена дръжка) от 5 до 30 кг (съобразно възможностите на учениците);
Трета станция - за подвижността на трупа и скоростно-силовите възможности на коремните мускули. Например повдигане на трупа от ИП:”Тилен лег до седеж и обратно”;
Четвърта станция – за подвижността на ръцете и раменния пояс (работи се с гирички 3 кг);
Пета станция – за подвижност на гръбначния стълб (наклони с метални тояжки към пръстите на краката (от основен и разкрачен стоеж);
Шеста станция – комбинирани упражнения за подвижността на долните и горните крайници и тазобедрените стави (например: от ИП основен стоеж с метална тояжка в ръцете свободно отпуснати надолу. На едно клек (или полуклек), ръце напред и на две - връщане до изходно положение;
Седма станция – комбинирано упражнение за подвижността на гръбначния стълб, тазобедрените, коленните и глезенните стави (например : от ИП лег изправянe на трупа до свит седеж (главата докосва коленете) и връщане до изходно положение. Упражнението се изпълнява с метална или дървена тояжка;
Осмо упражнение – за подвижността на ръцете и раменния пояс (повдигане на щанга или гира с удължена дръжка с тежест от 4 до 25-30 кг съобразно възможностите на учениците).
Анализът на данните от педагогическия експеримент разкрива, че в рамките на една учебна година са настъпили благоприятни изменения в подобряване на гъвкавостта на учениците, както при юношите, така и при девойките (Pt > от 0,95 до 0,99). Най-висок прираст е постигнат на гъвкавостта на гръбначия стъл (изследвана с гъвкомер, По този признак подобрението при момчетата е + 3,12 см или 216,00 %, а при момичетата + 3,16 см или 55,53 %. Анлогични са резултатите и по другите два теста (свързани с наклони и повдигане на трупа за 20 сек), определящи подвижността на гръбначния стълб. При момчетата прирастът на резултатите по тези тестове е от 9,70 до 24,00 %, а при момичетата от 18,59 до 28,44 %. Съществени промени се наблюдават и в подвижността на ръцете, раменния пояс, долните крайници и тазобедрените стави. От таблицата е видно, че по тези тестове (които се изпълняават с активни движения в ставите и мускулите на горните и долните крайници) прирастът на постиженията при момчетата е от 6,69 % до 11,64 %, а при момичетата от 9,72 % до 18,01 %.
Въз основа на педагогическия експеримент могат да се направят следните обобщения:
В последната година на прогимназиалния курс на обучение са налице благоприятни предпоставки за подобряване подвижността на двигателния апарат при учениците от 14-15- годишна възраст. Това се постига след добре обмислена и планирана методическа последователност на средствата и методите приложени в подготвителната и последните 5-8 мин на основната част на уроците през учебната година. Положителното влияние за подобрение на подвижността на двигателния апарат на учениците могат да окажат и насоките (от учителя) за всекидневни упражнения в извън учебно време.
17.06.2010 . Иван Маринов - д-р по физическа култура
Няма коментари:
Публикуване на коментар