сряда, 7 юли 2010 г.

ТЕОРИЯ И СИСТЕМНО - СТРУКТУРЕН ПОДХОД ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО ЛОВКОСТ


Извадки от петата част на книгата: „Средства и методи за подобряване двигателните качества на учениците”, излязла от печат в гр. Видин през 2003 г.
Автор: Иван Маринов – д-р по физическа култура

V.1. Характеристика на качеството ловкост

При разглеждане на двигателното качество ловкост авторите се обединяват около определението, че то е способност на организма да съгласува отделните движения и действия по време, пространство и усилие, съответствуващи на двигателната задача. В.М.Зациорски (1970) изхождайки от различните сложности на двигателните задачи, посочва, че координационната сложност на двигателните действия е първият критерий на ловкостта. Това е свързано с обстоятелството, че изпълнението на двигателната задача се определя от изискванията за съгласуваност на едновременно и последователно изпълнение на движенията. На второ място определя точността на пространствените, времените и силовите характеристики на движението. Точността на движенията е свързана с тяхната икономичност, което означава по-малка загуба на мускулните усилия и енергия при тяхното изпълнение. В учебният процес по физическо възпитание е прието точността на движенията да се определя от тяхното фактическо изпълнение. Така например в практиката се дава оценка за изпълнението на усвоени двигателни задачи от учениците като : кълбо, челна стойка, стойка на ръце, коремно възлизане, склопка и др. от учебното съдържание по гимнастика; от леката атлетика - различните скокове, хвърляния и др.; от спортните игри - усвоените елементи на игрите и т.н. Една от особеностите на учебния процес по физическо възпитание е, че в него участват ученици с различни възможности и двигателна подготовка. От практиката е извесно, че една част от тях могат за кратко време да усвоят дадена двигателна задача, а други по - трудно и за тях е необходимо по-продължително време. Тези, които усвояват дадено движение от пръв път се считат, че са по - ловки от другите свои съученици. На тази основа се определя, че необходимото време за усвояване на движенията е една от мерките за изследване на ловкостта в учебния процес с подрастващите. За проверка и оценка на ловкостта на подрастващите в практиката много често се прибягва към съставяне на комплекси от разучени и усвоени двигателни задачи от подрастващите. Тези комплекси по някой път съдържат и упражнения с по - сложна координация на движенията, които създават затруднения или почти ги правят невъзможни за изпълнение (от тези с недостатъчно добра двигателна подготовка). Обикновено в уроците по гимнастика това са съчетания от разучени елементи и движения на земя и уреди. В спортните игри комплексите съдържат разучените похвати от съответната игра (някой, от които се изпълняват на място, а други в движение) и др. Времето за изпълнение на тези комплекси е мярката за ловкостта на изпълняващия.
Редица автори (Н.А.Бернщайн, 1947; В.М.Зациорски, 1970; Д.Харде, 1973; В.Фарфел, 1977; Цв.Желязков, 1981 и др.) посочват, че всички движения в бита на човешката, физкултурната и спортна практика се разделят на две групи.Към едната група спадат относително стереотипните (стандартни), а към втората група - така наречените нестереотипни (ситуационни) движения. В.Фарфел (1977) разглеждайки подробно тези движения сочи, че управлението на относително стереотипните упражнения представлява възпроизвеждане на известна (усвоена) от миналия опит структура на движението. От физиологична гледна точка тези движения се обуславят от динамичния стереотип.Те са променлива величина и се характеризират с количествени параметри. Оценката им се свежда до мерки за пространство, време и сила, а може да бъде и качествена оценка в балове. Към тях спадат: цикличните упражнения (ходене, бягане, колоездене, ски - бягане, гребане, плуване, кънки бягане и др.), ацикличните упражнения (хвърляния, скоковете, вдигане на тежести и др.) и упражненията за точност (всички видове стрелба, а също така и някои упражнения, при които е важно попадението с определена цел (например изпълнението на наказателни удари в баскетбола и др.). Нестереотипните движения се отличават със своята нестандартност и непринуденост, което означава, че извършването на двигателните действия зависят от създалата се ситуация Към нестереотипните спадат: движенията в спортните игри, двубойте (борба, бокс и др.), слалома, кроса и др.. Ловкостта се определя като твърде специфично качество. Това е свързано преди всичко с многообразието и специфичната особеност на движенията. Така например един баскетболист, волейболист или независимо какъв спортист може да владее отлично техниката на вида спорт, който практикува, да се отличава с голяма ловкост в различните игрови ситуации, а същеврененно движенията му в гимнастиката или в други видове спорт да са сковани и лишени от най-елементарни координационни умения.
От физиологична гледна точка е известно, че едно движение колкото и да е познато, в неговата основа стоят известни вече координационни връзки. Това според Н.А.Бернщайн (1960) е свързано с предишния двигателен опит. Затова колкото е по-богат двигателния опит на човека, толкова по - лесно се усвояват новите движения, а с това се подобрява и многостранно ловкостта му. В голяма степен ловкостта зависи и от дейността на двигателния анализатор. Това означава, че колкото по-пълно се възприемат собствените движения, толкова ловкостта ще бъде по-голяма и разностранна. От психологичнa гледна точка е известно, че това е свързано с вътрешно-двигателните усещания на човека за възприемане на собствените движения в пространството и времето, т.е. чувство за пространство и чувство за време.
В.Фарфел (1977) на базата на повече от двадесетгодишен изследователски опит за определяне на възрастовото развитие на способностите за управляване на собствените движения стига до извода, че усъвършенстването, в изпълнение на двигателните действия, се обуславя от естественото развитие на двигателните способности на детето, от порастналото му умение да управлява движенията си. В тази насока той доказва, че показателите за точността на движенията се подобряват до 12-13 годишна възраст. След тази възраст измененията са незначителни и недостоверни. Този извод се отнася и за координацията на движенията. След 13 годишна възраст се забелязва забавяне в развитието на способностите да се изпъляват сложни координирани двигателни действия. Изследванията показват, че през периода от 8 до 13 години, годишния прираст на изпълнили упражненията е 4,6 %, а от 13 до 16 години само 1,3 % годишен прираст. Тези наблюдения сочат, че 13 годишната възраст е границата, след която възрастовото развитие на изследваните показатели за управление на движенията се забавя или дори прекратява. Като се има в предвид, че това съвпада с пубертетната възраст се приема, че за момчетата това настъпва на 13-14 години, а са момичетата на 12-13 години. Това се обуславя и от обстоятелството, че възрастовото развитие на двигателния анализатор и системата за управление на движенията като цяло е завършено към 13 годишна възраст. От тази физиологична гледна точка 13 годишната възраст се приема за окончателната зрелост на двигателния анализатор, което е характерно и за възрастния човек. Педагогическата практика показва, че ако учениците до 13-14 годишна възраст са овладяли техниката на двигателните действия, то в юношеската възраст след подобряване на силата, бързината и издръжливостта, движенията ще се усъвършенстват на по - високо координационно ниво.Нашият опит върху изследване възможностите за подобряване точността и координационните способности на учениците показва, че 10-13 годишната възраст е благоприятна за възпитаване ловкостта на движенията. Проведените от нас наблюдения върху снижаване възрастта за усвояване на българските народни хора, включени в учебните програми за учениците от IV до X клас сочат, че от 88,99 % до 92,74 % от учениците в IV клас усвояват отделните хора, включени в експерименталната програма. Тези от VI клас - от 88,99% до 97,60 %. Разликите между 10 и 16 годишните ученици са несъществени. Ловкостта на учениците може значително да се подобри, ако за учeбния процес по физическо възпитание се създадат благоприятни условия. Това може да се постигне с различни по размер съоръжения (ниски висилки, успоредки, гимнастически греди, игрища с умалени размери, намалени височини на баскетболните рингове и др.). Нашият опит с включване на по - ниски височини при усвояване на стрелбата (от място и в движение) по баскетбол показва значително подобрение на точността и координационните способности на учениците от 12 годишна възраст. Експерименталната програма включваше обучението да се води на две нестандартни височини (260 и 280 см) и стандартната височина (305 см).
От кратката характеристика на двигателното качество ловкост става ясно, че то е свързано с овладяване на колкото се може повече и по-разнообразни двигателни навици. В това отношение авторите са единодушни, че голямия запас от двигателни умения и навици стимулират двигателния анализатор. Същевременно се изтъква, че ловкостта може да се развива и подобрява само под въздействието на различни упражнения, но при условие, че включват нови елементи. Според В.М.Зациорски (1970) след като двигателния навик е автоматизиран тези упражнения вече не са от значение за възпитаване на ловкостта. Не се препоръчва също форсиране на обучението с упражнения за бързо развиване на ловкостта, защото това неминуемо води до умора, което е неблагоприятно за изграждане на двигателните навици на подрастващите.


V.2. Основни средства и методи за възпитаване на ловкостта

Основно средство за развиване на ловкостта са физическите упражнения с техните пространствени, временни и силови характеристики. Подобряването и усъваршенстването на ловкостта се постигне само на базата на богат арсенал от двигателни навици и умения, които трябва да притежават подрастващите. Тяхното разнообразието създава благоприятни условия за подобряване функционалните възможности на двигателния анализатор. Упражненията за възпитаване на ловкост (за да окажат нужния ефект) трябва в определена степен да са със сложна координация. Ако се наруши това изискване или се прекъсне изучаването на нови двигателни навици и умения (за определено време) функционалните възможности на двигателния анализатор спадат, а с това намавява и способността за усвояване. Според Цв.Желязков (1981) при усъвършенстване на способността към бързо и рационално преустройство на двигателния анализатор трябва да се прилагат упражнениия за бързо реагиране при внезапно променящата се обстановка,
Най-благоприятните условия (както вече посочихме по-горе) за възпитаване на ловкостта е детската и юношеската възраст. Причината за това е еластичността на организма. Ето защо в учебния процес по физическо възпитание непрекъснато (по най-рационалния начин) трябва да се изучават нови сръчности. Учебните програми от I до XII клас (разработени през последните 30-35 години от нашите най-добри научни работници и педагози) са една добра база за обогатяване двигателната култура на подрастващите. Те дават широки възможности за творчески подход в обучението.
Според авторите Г.Мартинов, В.Ереминов, М.Панчев, К.Нанков (1983) в учебния процес по физическо възпитание при възпитаване на качеството ловкост трябва да се спазват следните няколко условия: първо - упражненията да се подбират целесъобразно; да се изпълняват с дозировка 3-5 пъти, бързо и технически правилно; второ; - да се усъвършенства техниката на изпълнение на упражненията при постоянно променящи се условия. Например усвояването на челната стойка в последователност може да се изпълнява от следните изходни положения: клекнала опора, разкрачена опора, колянна опора, клекнала опора с изнесен крак в страни, назад и т.н., като тялото се повдига силово или махово; трето – овладяването на упражненията да става в комбинации с различни по характер връзки – силови, статични, динамични и др.; четвърто – да се работи за развитие на способността за разпределение на мускулното усилие в зависимост от техниката на упражнението.
За подобряване и усъвършенстване на ловкостта най-резултатно приложение намира метода на интервално-променливата интензивност . За целта упражненията се изпълняват при често сменяща се (вариативна) обстановка..
7.07.2010 г.
гр. Видин Автор: Иван Маринов - д-р по физическа култура

Няма коментари: